Ама хич не ни върви

- Умно. - каза Джаред, щом се огледа.
Стояха в някаква задна уличка, която притежаваше всички характеристики, които може да има една такава. Само дето зловонието беше поносимо, дори едва се усещаше.
- Уплаших се дали няма да ни материализираш пред входа на сградата. - допълни после, докато се изправяше. Лошото в магията на Велес бе, че те караше да губиш всякаква ориентация и равновесие за момент. Не се знаеше къде ще се удариш при падането.
- Имам достатъчно ум да си спомня, че тя се разрушаваше. Не, че щях да имам против, ако се озовеш под някоя тежка отломка. - помежду другото го уведоми Вел.
- Поне тя падна на меко. - русият кимна към Феър, която лежеше върху белокосия нарцис от кораба. Клетникът беше доста дезориентиран, явно се бе ударил гадно. - Колкото до тези... какво ще ги правим? Да ги убием ли още сега?
Говереше за кълбото от крайници до кофата за боклук. Велес обаче не обърна внимание, защото мислите му бяха заети с нарциса, който изгаряше с поглед. Той нежно разтърси Фей, която вече така или иначе се размърдваше, а възглавницата й изстена и също поотвори очи.
След малко тримата се споглеждаха в пълна тишина.
- Добре? - с безизразно лице ги пита Вел.
- Добре. - общо кимване.
После се извадиха ножове. Първо по-опасните...*

*Извинете. Това, че една пепелянка падна върху мен, не ви дава повод да съдите! Ей, ехо! Аз съм опасен! С чара си! Чували ли сте за опасен чар?

Къде беше... Тиен... И защо го беше ударила така, с какво го беше заслужил, мамка му? Тя често си играеше с него на бой, обаче това идваше малко прекалено...
Той с мъка отвори очи и усети как дръжката на пистолета му болезнено опира в хълбока му. Лошото беше, че още някакъв меч опираше в гърба му, което не правеше нещата да изглеждат като детска игра, ама никак.
Не се намираше на кораба. И Тиен я нямаше.
Беше насред някакъв шибан коптор.
- Мамка му... - с мъка успя да се изправи и се оказа, че лежи върху някого, но палтото му пречеше да го разпознае. Със сигурност обаче трябваше да се притеснява повече за ония там с... какво държаха в ръцете си? - Какво стана?

- Ами и ние не разбрахме съвсем. - "ония там" не спряха. Даже като че ли станаха по-експедитивни. - Скоро няма да те интересува.
Едно острие започна пътя си към гърлото му. Друго пък прояви симпатии към Арсен Фернанд, който беше част от купчината с Рен.

В същото време Велес беше отпуснал крак върху ръката на белокосия нарцис. Последвалите звуци бяха особено типични, но въпреки това се чувстваше малко странно. Не беше свикнал да ги причинява лично.
Имаше достатъчно време да изчака Фей или Джаред, така че смяташе просто да го задържи.
Неочаквано за него, нарциса го изгледа с буря с очите. Осанката на контето се развали напълно.*
Велес извади една писалка. Нямаше да бъде толкова просто явно.

*Да се разберем. Нямам "осанка на конте" и освен това да не помислите нещо - чара ми не се губи, дори когато нямам тази "осанка на конте", която и без това си нямам.

Донякъде по късмет, Рен залитна и пак се стовари върху Арсен, което доведе и до неговото пробуждане с болка. После момчето на капитана май осъзна, че не участва в никаква игра и извади пистолета, за да го ползва като защитен елемент срещу ножовете. Нож и пистолет бяха нещата, от които човек не можеше да се опази истински, но все можеше да му послужи. А и можеше да стреля и да покосява по-бързо от ония с ножа... Арсен също трябваше да има револвер или подобно, стига да се окопитеше.
- Извинете, но все пак би ме интересувало.

//Хей, а ще се биеш ли като сирена или воден дух? Това би било епично, Ни Тен никога няма да ми повярва!

Уил имаше уникален арсенал от мръсни думи, защото не съжителстваше с кого да е. Избра най-хубавата и използва нужната магия, за да отблъсне онзи. Истински опасните магии бяха загубени, затова нямаше как да ги използва, а му се искаше. Ей, ядосаният полу-нимф не е шега работа, дори когато водната магия не работи тук.*
Онзи от своя страна го заля с някаква гадна лепкава течност. Какво беше това? Приличаше на мастило и... разяждаше ризата му.
Сега вече край. Този тип може и да не знаеше колко пари бе дал за тая риза, но Уил помнеше.

В същото време Феър се разкъсваше от противоречия. Дали Велес щеше да се оправи там отзад? Кое беше най-удачното? Как да се справят с тези отпред? Това, което би проработило веднага...
- Добре... тогава ще обясним. Хвърли оръжието, мили. - наистина обичаше този тип. Прочете в очите й, че има план и изпълни нареждането й. - Слушайте...
Хубавото на нейната магия беше, че не се обвързваше само с инструменти. Гласът бе достатъчен. Докато усилваше децибелите, а Джаред се опитваше да я заглуши с ръце на ушите си, тя се чудеше как ще мъкнат припадналия Велес после. Слава на Десеторъкия, че се намираха точно пред един от тайните входове, който водеше към сградата им. Можеха да се скрият в тунела.

*Съжалявам, Рен. Щеше да си донякъде прав, но не върви да нарушаваме правилата на форума... доведи тоя дразнител в другия форум и ще видиш.

- И сега какво? - дрезгаво се обади някой след няколкоминутната тишина. Оказасе Арсен, който със залитане се изправи, отърсвайки се от Рен Джени, който за пореден път беше паднал върху него. Това, което току-що бяха преживели, никак не се беше харесало на синеокия. Мамка му, какъв шум... още му кънтеше главата. Но беше просто човек и май инструментите щяха да свършат по-голяма работа при него.
Все едно, така или иначе беше обвързан с тези двамата, които познаваше. Нямаше да остави живота им на произвола, дори някои като Рен Джени да го дразнеха често. Беше безпомощен, ако щяха да го нападат трима, които изглеждаха в по-добро здраве от него.

Не, че губеха време. Просто тоя тип беше силен и не се лъжеше лесно. Джаред не разбираше защо магиите им не оказват нужния ефект.
Събра се и тълпа. Скоро щяха да дойдат и онези странни хора, които си мислеха, че пазят реда. И може би щеше да има известна полза от тях в случая.*

*Шефа на патрула ако е брата на Нами, по-добре да не идва.

Така доникъде нямаше да я докарат. А и вероятно бяха на опасно място. Място, което идея си нямаше как да напусне сам, да не говорим с двама полуумрели.
Нямаше да стане така. По дяволите, дори не знаеше защо са точно тук, а не в някой затвори и да се приключва.
- Добре, добре... - помирително каза, когато започнаха да идват и зяпачи. Това да не беше оня противен град отпреди 10 години, който Ая бе избрал за дома си? Ама че противен беше станал - Ще се предам, ако ми позволите да се погрижа за тях двамата, става ли? Ако настоявате, цапардосайте ме, но ме оставете с тях и по възможност живи. Имаме ли сделка?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- И все пак, Фей, трябва ли да ги взимаме всички? - Джаред беше плувнал в пот, докато внасяше и последния в тунела. Да не говорим, че и ръката го болеше от цапардосването. Освен това бе изхабил доста енергия в битката с червения. - Блондина и Вел добре, може би дори този драконид, но за какво ни е белокосия?
- Не знаеш кой може да ти потрябва. А и няма ли да изглеждаме полезни, ако й покажем, че сме заловили не само важните играчки?
- Не съм сигурен, че искам да ни оцени като полезни. - той се облегна за момент на стената, за да си поеме дъх. - А и ще изглеждаме доста жалки, ако се появим така... влачейки един по един заложници. Личи си, че и ние сме пребити кучета...
- Аз мога да разуча ситуацията, докато ти ги внесеш. Изглеждам най-добре от всички. - отвън се чуха първите викове. Забелязаха поизпържените граждани, които бяха решили да се насладят на шоуто преди малко.
- Ще напрегна сили заради теб, мила. Но Велес ще е последен. Направо не знам как не те премазва, когато леж...
- Джей, не хаби енергия за думи.
Каквото и да си говореха, имаха надежда Вещицата да не е в сградата. Така нещата щяха да се наредят без особени проблеми.

Тъмно и напрегнато присъствие се чувстваше в сградата. А и дори в целия град, прокрадваше се бавно и спокойно. Тя щеше да има този град. Скоро, много скоро. След това целият свят. Най-сетне, за пореден път.
Всичко беше странно пусто, но едно малко момиченце се прокрадваше в сенките и търсеше невинни жертви. Кейти Джоунс беше най-кръвожадната човекоядка на служба на Вещицата и ако господарката й наредеше, можеше да пробва тези хапки, които сега се промъкваха така тайно иззад ъгъла.

Феър можеше да поеме по който и да е от тайните пътища. Но целта й беше друга и това включваше да премине през всички възможни капани.
Интересно, но засега усети само един. Знаеше, че я наблюдават и се учуди, когато момичето се отказа от прикритието си. Щом се разкриваше бързо, значи трябваше да внимава с нея още повече. Не си правеше илюзии. Онази би се пробвала да я изкорми на мига, ако пожелаеше.
- Ще ме пуснеш ли да се видя с нея, или ще ме позабавиш малко?

- Ще ме пуснеш ли да опитам от теб, или да си взема сама? - за жалост това не звучеше особено като риторичен въпрос. В очите на това хлапе, което беше дребно и имаше коса с миши цвят (най-вероятно заради това, че не беше мита наскоро), тези бяха подозрителни, защото не бяха напълно заклети на господарката. Дори да носеха дарове в плът, това не ги оправдаваше. - Защо отново сте тук?
Това хлапе беше доста добре запознато, явно. Никога не го бяха виждали, но явно то ги познаваше.

- Защото й носим трима, от които би се заинтересувала. Особено от единия. - и дано той не създаваше проблеми. Цапардосаха го здраво, но знае ли човек. - Но повече не те интересува. Затова сега възнамерявам да си продължа, ако нямаш против. И между другото... ако измиеш тази коса, ще имаш по-голям късмет с жертвите. Спретнатите момичета са най-сладки.

- Никой не се интересува от мен, когато падне в моята яма - ухили се съществото и ако беше яло наскоро, щеше да има по зъбите си останала костица за ефект. Твърде жалко, че беше гладна.
Преценяващо изгледа жертвите. Поне една от тях сигурно накрая щеше да падне в ямата, ако бяха от упоритите. Можеше да почака дотогава. Поне нямаше да миришат тогава, понеже щяха да се посерат и напикаят от страх предварително. Чисти бяха по-вкусни.
- А това ме устройва... - довърши за себе си на глас.

Докато коленичеше пред Вещицата, можеше само да се надява, че Джаред няма да припадне от изтощение. Щеше да е неприятно да се събуди без някоя ръка или крак. Но пък от друга страна той щеше да направи и върховни усилия ако трябва. Знаеше прекалено добре, че ще е по-неприятно да се събуди, ако Велес няма ръка или крак.
- Един от заложниците има твърде необичайни магически способности. - продължи да обяснява - Подобни на тези на Рихан... но не съвсем.
Най-лошото беше, че сама не знаеше каквито и да било подробности. Ако тя искаше повече информация, нямаше да може да обясни. А ако изобщо не искаше информация, а направо я заколеше на място...

Тя имаше наум да изпие ума им, за да ги има за вечни времена. Служители с ненакърнима вярност. Точно това трябваше да направи в самото начало.
Те бяха избягали.
Нищо от това, което направеха сега, нямаше да промени този факт.
Знаеше много добре кой е Арсен. В известен смисъл засега те бяха прави. Ако първо изпиеше него, цели кралства и герои щяха да си отидат, без да й навредят.
- Дайте го на Потайника. - нареди с мръдване на пръстчето. Потайника щеше най-лесно да отвори главата на този човек. Беше нещо като върколак и човекоядец в едно все пак.

До тук добре. Сега обаче трябваше да намери Потайника... и не смяташе да рискува и да пита. Изглежда, че щом онази не й даде повече насоки, значи от нея се очаква да се справи сама. Или просто мислеше прекалено много.
- Както наредите.

***
- Не си помисляй да мърдаш. - сеното се опита да прозвучи категорично, но резултатът беше плачевен. Самото то не можеше да се повдигне от пода, пък ще му налага някакво мнение...
Главата на Уил го цепеше, но се поизправи. Просто ей така. Нищо, че болката се усили. Заради изражението на онзи си заслужаваше.
- Добре. Както си решиш... разходи се. - непукизма обаче му се получи. Белокосият се замисли кое би било най-смисленото нещо, което да направи, за да му го върне тъпкано*. Може би да събуди Арсен? Или по-скоро да прати житото в безсъзнание, за да не му се пречка и после да оправи нещата...
- Звука се разпространява по-бързо от електричеството, нали знаеш? - реши да просветли Уил, тъй като онзи му беше разгадал намеренията.
А после направо изтръпна от ударната вълна.
- Ако не обичаше толкова да си слушаш гласа, вече да си си приложил знанията на практика**...

* Питате защо? Просто вродена антипатия. Всички до един не приемат новите попълнения, а новите не приемат старите. Противно на всяка логика момичетата се разбират чудесно.
**Късметлия, рус, абе въобще всичко е 6. Че какво може да се обърка?

Миришеше на кръв, прясна, прясна кръв.
Близо.
Близо.
Изръмжаване. Доволство. Храна.
Господарката си спомняше за него! Помнеше, помнеше!
Звукът от ноктестия му крак отекна наоколо, сякаш метални нокти стържеха по някаква дъска. Противно. 
Не, не. Изкушаващо...
Да, малко беше излязъл от клетката си...
Но пък поначало дори нямаше мозък, за да разбере това.
А беше гладен, гладен! И наоколо вонеше на месо.

- Ставай! Ставай, бе! - да нариташ този, който очакваш да се бие на твоя страна, а освен това и да използваш магия върху него, не беше много умно. Но Джаред се постара да му запази силите. - Хайде, де! Проклето псе такова...
Ох, добре. Премести се на другите. Все някой щеше да се размърда. Направо съжали, че нокаутира снежинката преди малко.
Ако ги оставеше да се бият с онова, което приближаваше, щеше да имат шанс да избягат с Велес. Дано поне това пиратче се събудеше... то беше търпяло най-малко.

Свикнал с пиянските свади, на Рен Джени не му отне много време да усети, че го ритат, и да сграбчи този гаден крак с ръка... само дето не го счупи, макар че дори не знаеше защо го е пожалил. Само го събори на земята до себе си, защото така и двамата имаха еднакво предимство.
- Ти за какъв се мислиш, бе?! - изръмжа, въпреки че беше само на 15, и му се получи доста ефектно. С крайчеца на окото си видя другите, Арсен, който се отърсваше от вцепенението си... и някаква деформирана гадна сянка, която се приближаваше откъм някакъв коридор. - Къде сме, мамка му?

Джаред стисна зъби и преглътна всеки стон. Ама че мутирало момче...
- Не е важно къде сме, погледни! - и даже му посочи. Добре поне, че и още един се събуждаше. Все щяха да го задържат някак. Ако ли не, докато ги разкъсваше, може би щяха да наберат известна преднина... А май и Велес се размърда. Перфектно. Отиде да му... помогне.
- Ако още веднъж... ме изриташ... ще ти видя сметката. - Джаред би му отговорил, но само му помогна да се изправи и да види какво ги очаква. - Десеторъки...
- Прекрасно. Тъкмо исках да убия нещо. - нарциса изглеждаше много ядосан. Какво можеше да направи наистина, беше без значение. Важно бе желанието! Дано то го крепеше дълго. Джей използва момента, за да подшушне на Вел плана.

Пистолетът му беше тук, но ако се съдеше по звуците, чудовището щеше да бъде издръжливо срещу подобно оръжие...
Но това щеше да значи, че няма да може да бъде наранено и с меч... Е, дано не беше точно така.
- Сен? - провери момчето как се справя другия. Той изглеждаше ядосан, докато призоваваше от въздуха меча си. Разбира се... Синеокия не можеше да бъде лишен от острието по никакъв начин, това беше закон на магията. Което сигурно трябваше да е хубаво, нали?
Арсен се изправи до седнало положение и в позиция да нападне всеки момент.
- Не знам кой идиот би слязъл при домашните си любимци, когато те са Потайници, мамка му. Смърди на Потайници - изръмжа гневно. Ама бързичко се ориентираше, а?
- Мисля, че е само едно, каквото и да е Потайник - подхвърли Рен Джени, но Арсен само изсумтя.
- Потайниците винаги са двойки. Мъжко и женско. Искахте да знаете кое е по-гладно ли?

Велес замръзна. Дори нямаше нужда да се споглеждат с Джаред. И двамата си мислеха едно и също, милиард процента. А то беше следното - по-добре да помогнат на враговете си срещу по-гадните врагове и да си стоят около тях. Защото имаше вероятност нещо да ги пресрещне по пътя, ако решаха да се изнижат. Нещо, с което може и да не се справеха двамата.
- Кажи ми, че поне този път отровата ти ще проработи. Че при белокосия нищо не стана... - русият хвърли поглед към съсипаната риза и лекото обгаряне.
- Не съм сигурен, че изобщо някаква отрова ще проработи тук. - Велес всъщност се съмняваше в собствената си отрова, но не беше там въпроса. Дори да хвърлеше и тази, която имаше по плаща си, надали щеше да се случи нещо. То си бе направена за хора все пак. Което май значеше, че ако увеличи някои съставки, ще стане и за дракониди или забранени, ако в това се състоеше проблема с неефективността. Но нещата със съществото стояха различно.
- Страхотно... понякога се чудя защо природата ви е създала вас, писателите. За нищо не ставате.
- Нямаше да се озовеш тук, ако не бях аз.
- И по-добре да си бяхме останали на кораба...

Арсен изсумтя, той май беше единственият, който ги слушаше с половин ухо, просто защото се чувстваше принуден от възпитанието си да не пренебрегва никого.
- Ако писателите бяха безполезни и безсилни, още щяхме да живеем в пещери и на сурово месо. - да не говорим, че ако разбираше добре, можеха да разчитат на този... Но сигурно нямаше да се съгласи. Дали можеше да опише празна сигурна стая, в която да се скрият, примерно?
Рен Джени... Не, Кенрен, за по-лесно, зареди револвера си и застана зад гърба на Арсен, точно както някой от 40-те щеше да направи. Интересно съвпадение. Ония изроди там приближаваха много бавно.
- Назад към Уил, Кенрен. Не бива да стоим разпръснати.
- Преди това... абе вие двамата защо изобщо сте дадени на чудовището? Нали тук живеете? Не схващам...

- Ами преместиха се едни нови видове тук. - с небрежен тон започна Джаред. - И тия видове явно още не знаят, че и ние живеем тук.
- Е, бихме им казали, но надали ще ни разберат. - Велес почувства искрени симпатии към Арсен. Този тип беше свестен.
- И не съм убеден, че би им пукало... Вел.
- А?
- Фей може и да се върне всеки момент.
- Аха...
- Още една причина да помогнем на бойните си другари! Борете се, приятели! - много чувство имаше в последното.
- Хайде моля ти се... само театър ни трябваше.
- Колкото по-ядосан, толкова по-полезен. Виж нарциса!
- (нецензуриран нимфски*)

*Добре де, нимфите надали псуват, но е много по-куул да ти закодират думите така, отколкото с прости звезди. Бъди готин дори, когато се държиш неприлично!