Ама хич не ни върви

- Веселете се, докато още можете. - измърмори Кенрен, но се подсмихна, понеже Уил все пак си го кефеше. Пък и нямаше лошо да умираш сред оптимисти.
Макар че той нямаше желанието да умира. Още не се беше оженил за Тиен, а пък и брат му нямаше да му прости. Това трябваше да е достатъчно... нали?
- Отврат! - почти веднага след това вече беше взел категорично решение да не мре от лапите на тези... неща. Божичко, на светло бяха... неописуеми...
И самоуверено се насочиха към тях.
Каква смрад, каква гледка!

Феър сви зад ъгъла. Ако ще търси Потайника, ще го търси заедно с правилните хора. Не и сама.
Трябваше да признае, че не очакваше да намери всички от групата будни. Покрити с някакви странни остатъци... и с тези неща на пода пред тях. Но въпреки всичко това никой не изглеждаше зле ранен. На първо време това й беше достатъчно.
- Милички, знаете как да впечатлите една жена. - беше си искрена.
Всички изглеждаха доста изтощени. Което хич не беше хубаво. Краткото им обединение срещу чудовищата беше дало резултат, но сега се разпадаше.

Арсен само погнусено избърса лицето си с някакъв парцал, откъснат от дрехата на Кенрен и нищо не каза. Да бе... впечатлявали жени, това да не беше някаква игра?!
Не трябваше да се ядосва... Не трябваше да се ядосва...
- А ти играеш слабата беззащитна жена? - мрачно подхвърли Кенрен вместо него.

- Не играя. Аз съм си. - тя изпърха с мигли.
Уил изсумтя. Да му съсипят ризата беше едно. Но да му съсипят всичко от косата до обувките... непростимо, определено непростимо... И не беше само до парите! Изглеждаше ужасно!
- Ето ти кърпичка. Избърши се малко и ще блеснеш. - чернокосата му хвърли една чаровна усмивка, която хвърли Уил в зловещи съмнения. Е, все пак я взе...
Извиха му ръката. И пак този нож.
- (Нецензуриран нимфски)! Пак ли... Проклета да си!
- Вече съм, благодаря. - тя притисна ножа ужасяващо близо до гърлото. Какво целеше с тази загубена битка? - Ценен ли ви е?*

*Нападнете ни, за да ви изведем навън

- Ще те посъветвам да го пуснеш - изръмжа Арсен в същия момент. Не, това нямаше да го позволи. Тези две момчета бяха оставени на неговите грижи, макар че реално да не беше по-възрастен от Уил... ако не се брояха ония 10 години.
Все тая... той наистина насочи меча към нея, а Кенрен като послушно дете насочи оръжие към другите двама. Можеха да бъдат и хитри... Можеха в последния момент да изненадат този-онзи...
- Нямаме намерение да оставаме тук така или иначе.

- Ще играем на търпеливка! - грейна Джаред.
- Какво изобщо е това? - каза Велес с вкиснатия си тон.
- Не личи ли от името? Току-що ми хрумна. Но е готино.
- Щом казваш... - сви рамене. - Правят ли се залози кои оръжия са по-бързи?
- Нямам пари. Може ли да заложа живот? - Феър си пита сериозно.
- Като създател на играта позволявам, мила.

- Чудесно. - това вече го нервеше, а той беше много спокоен човек.
Но не вече.
Синеокия не промени стойката си с меча, но извади от джоба си и револвера, който досега не беше използвал, помагайки на Кенрен да премине само на един от враговете.
- Щом сме започнали... крак или ръка мога да избирам?

- Каквото си решиш, нали не са моите. - Джаред пращеше от благосклонност под унищожителния поглед на Велес.
- Тая игра на нерви вече ме дразни. - оплака се Вел. - Защо не се споразумеем?
Джаред направи физиономия. Този винаги искаше да прескача на същественото.
- Не мисля, че тук ще има "споразумяване". Единият все ще губи. Въпросът е кой желае да не спечели.

- Ти избираш от мен. - се беше ухилил Кенрен преди малко.
Да, това наистина можеше да се нарече патова ситуация. По дяволите... Момчето добави още и:
- Нали сме наясно, че няма да ни е много весело, когато оная дойде да ни мели на кайма? Бъдете реалисти, милички. Всички губим, когато тя дойде.
Прозвуча доста Тиенско...

Тримата се спогледаха. Браво на това момче.
- Е... малко ми е неприятно, но си го представих. - Джаред пусна една крива усмивка. - Ако още от ония същества ни заварят тук...
- Но сега сме повече, нали? - Феър помежду другото направи драскотина на Уил, просто така.
- И това е вярно. Но онези демони няма да са ни съюзници. - констатира Велес. - Така че пак питам, защо не се споразумеем и... не се махнем от тук?
- Милички? - усмихна им се Феър и поотпусна ножа, за да поразчупи малко леда.

- Защото не виждам да правите нещо по въпроса. - намръщено отметна глава Арсен и съвсем хладнокръвно махна предпазителя на револвера, който досега беше държал просто като заплаха. Това беше в отговор на драскотината. Ръката му дори не трепна, все още идеално целеща се във Велес или другия, докато другата бе насочил меча към Феър. С Кенрен си бяха поделили жертвите, но не беше много ясно кой кого следи.
Арсен продължи след кратка тишина, след като проследи историята на ножа отсреща:
- Вие сте на своя територия, доколкото можем да съдим по територии. Когато ни заплашвате на ваша територия, имате предимство. Уверявам ви, че не съм склонен да се споразумявам, докато бивам заплашван.
Кенрен сметна това за възхитително, поне що се отнасяше до физиономията му. Все пак Уил дори не беше близък на Арсен, но Синеокия щеше с готовност да заколи всеки, който му посегне. Ей на това му се викаше братска обич.

- Виж сега, красавецо... - помирително започна Феър.
- Какво? - изключително внимателно поде Уил, защото ножа още беше опасно близо. Беше скандализиран от смеха, който последва.
- Не ти, а той. - изпрати една вълна от чар към Арсен.
- Тоя ли?
- Не сега, Лес. Та на темата. И на мен не ми харесва, че се правиш на недостъпен... стига де, Лес, изобщо не разбираш от бъзици.
- Вярно си е. Няма никакво чувство за хумор. Ни веднъж не съм го виждал да се смее. - Джаред чак сега осъзна, че май вярно не го е виждал.
- Исках да кажа, че ще е най-разумно да се махнем от тук, но ние няма как да не се застраховаме по някакъв начин. Така че този нарцис си остава наш заложник и докато бягаме. И ще си го пазим добре. Нали това е достатъчно и можем да тръгваме?

По изражението на Арсен се четеше "не".
Имаше си свои собствени причини да не иска да позволява това. Те може и да бяха прави за себе си, но не можеше да рискува да им даде невъоръжената част от силите си просто така. Твърде слаби бяха, ако им оставеха Уил в ръцете и съотношението на силите останеше в тяхна полза.
- Ти какво мислиш по въпроса, Кенрен? - и го каза с такъв глас, че нямаше как Кенрен да не го разбере. Беше отгледан от Зеф Алагари все пак, схващаше намеците.
Близнакът се усмихна. Нямаше да се прави на две и половина и да подценява умствените възможности на останалите, така че подкара направо.
- И аз май мисля, че си прав. Можем ли да се споразумеем, ако аз стана застраховката?

- Е, сега. Нищо няма да му сторя, ако внимава. - Феър сигурно щеше да разроши косата на заложника си, ако още не го заплашваше. - Какво значение има тогава кой ще е застраховка?
Велес запази неутрално изражение. Естествено, имаше значение. Ако успееха да запазят благоприятната позиция, щеше да е повече от чудесно. Но онези не изглеждаха склонни да отстъпят.

- Разбира се, че има значение. Може този там да ми е по-приятен като спътник, примерно - Арсен можеше да каже това само защото беше абсолютно уверен, че Кенрен няма да му се разсърди. Момчето беше кален пират, така че нямаше страшно. Но явно не намираше за смислено да настоява, понеже щеше да е твърде лигнярско да се самопредлага.
Някъде отгоре се чу неприятен шум от отваряне на метална врата.
- И таз добра, пак ще го докараме до бой поединично - измърмори пиратското момче.

- Аз мисля да избегнем боя. Върви, хубавецо. - добави, като сръчка Уил. Онзи, естествено, тръгна. Предпазната мярка, за да не й се опъне като магаре, беше проработила. Даже повече от очакваното.
- Оценявам всичко това, но може ли да спорим пак по-далеч от тук? - обади се белият.
О, знаеше едно много хубаво място за тази цел по-далеч от тук...

- Вие не знаете ли това-онова за това място? Таен вход, таен изход? - Рен Джени изведнъж се активизира, като дори изпълни уговорката и се размина с Уил, с което направи своеобразна размяна на заложници. Тази игра беше опасна, но Рен Джени умееше да я играе добре. Беше син на Капитана, все пак. Изобщо не му пролича да му прави впечатление, че върши нещо, подобно на глупост.
Защото не беше глупост.
- Тайни помещения, невидими стени? Чичо Арсен не е от тоя тип магьосници, така че...

- От кой тип магьосници? - побърза да попита Джаред.
- Красивите. - кисел тон от дясно на русия.
- Ох, такъв си досадник... колко години ще разискваш темата? Направо се чудя как те търпи... - не се правеше. Гаргата по някой път искрено го нервираше. Поне сега не си направи труда да отговори, а само изсумтя.
- Не му давам много да говори. - съвсем безобидно обяснение. Само дето Феър използва един специфичен мъркащ глас. Джаред можеше да усети словесния удар под кръста, който срази приятелчето му. Ама че... тоя в кой век и с кои хора живееше, та се впечатляваше всеки път от подобни закачки?
Смили се над него и се пробва поне малко да отклони вниманието.
- Ето един таен вход например. Ще избегнем опасностите по коридорите. - той подритна една тухлена стена, която се отвори безшумно.

- Ами идеално. - нехайно повдигна рамене пиратчето, въпреки че беше наясно, че Арсен няма да одобри това, без да са го обсъдили. Но истината си беше друга - нямаха достатъчно време да се занимават с тия глупости.
Затова Кенрен само се усмихна през рамо на Арсен, надявайки се, че онзи ще схване намека, и пръв направи крачката към прохода. Ако трябваше да се мре, поне нямаше да го ядат чудовища, най-простата логика на света.
Чу как Арсен изсумтява, но явно беше стигнал до същото решение.
- Мисля, че всъщност сте забавни - каза Синеокия, кимайки на Уил да го последва в самоубийствения опит на Рен Джени. Подобно заявление от него си беше цяла похвала.

- Знаем. - изпяха Джаред и Феър и си лепнаха еднакви усмивки. На Уил му мина през акъла дали не са брат и сестра. Не, със сигурност не бяха, но просто по някой път реагираха като близнаци.
- Стараем се да имаме чувство за хумор и за Вел. - за пореден път се опита да подкачи русият.
Уил престана да им слуша глупостите и огледа тунела. Не изглеждаше много къс. Но го прекосиха бързо, след което обаче следваха още и още... а после се озоваха в една празна зала.
- Ех, спомени... Не че ми липсват сутрешните служби. Карат те да ставаш рано и невинаги минава номера, че си болен.
- Като излезем оттук няма ли да се озовем в оживен коридор, а? - намеси се Уил. - Хората не минават през тайни коридори и катакомби, за да се молят всеки ден, когато сградата си е тяхна.
- Абсолютно си прав. Но и не си. Ето защо. - русият прекоси помещението и отвори изпречилата му се врата широко. Напълно празна отсечка. - Има много зали за молитви. Тази е в крило, което е далече... ами, от центъра. От същността, хайде така да го наречем*.
- И все пак да не се застояваме. Не вярвам да са оставили и това крило необитаемо. - коментира изнервено Велес.

*Свещени богове, не се оглеждайте, за да не видите другите врати в проклетата зала. XD

- Вещицата е избрала много странно местенце - промърмори си Арсен и отново се зачуди защо им е на тези типове да помагат на тях, като са в собствения си дом. Можеха все някак да успеят да оживеят при Вещицата. Арсен никога нямаше да получи и един нищожен шанс. Изобщо за какво им бяха притрябвали заложници? Не разбираше цялата картинка и това го дразнеше.
- Хубаво де... - хрумна му на Рен Джени да заговори. - Вие наясно ли сте на кои лъвове ще ни давате? Защото едва ли изпитвате симпатии към нас така, както Сен изпитва към вас.

- Какво намекваш, мили? - Феър го побутна с дръжката на ножа, за да му подскаже, че трябва да върви напред.
Велес очакваше някой да коментира нещо относно симпатиите, но нищо такова не последва. Избра и той дипломатично да запази мълчание. Всъщност на него му беше все едно дали тези тримата щяха да умрат или не. Не помнеше кога му беше пукало за непознати, които не бяха важни за Фей и Джаред. О... добре де, само едни път. Този "един път" беше изпратил на, надяваше се, безопасно място. Важното беше нещата да се нареждаха за тях. И за останалите, за които искаха нещата също да са наред.
И сега, само ако благоволяха да пресекат онзи коридор, нещата щяха да бъдат наред.

Минаваха толкова близо до Вещицата, че Арсен направо изтръпваше. Направо я чувстваше как се приближава, а после присъствието й изчезва внезапно. Вероятно нервно обикаляше, за да ги търси. И щом той я усещаше, значи и тя можеше да "види" тях. Това не беше никак хубаво.
Никак, никак хубаво.
Може би...
- Предните й постове - каза повече на себе си. - Може да се натъкнем на онази човекоядка. Тиха е като смъртта.

- Човекоядка? - рядко се случваше Джаред да не знае онова, което знаеше Фей. Велес я изгледа едновременно с русия. Тя сви рамене с жест, който за другите означаваше, че и тя не бе наясно с нищо. Но и двамата я разбраха.
- Май си бил доста близък с шефката, щом знаеш толкова много. - подкачи тя. - Нямам против да ни кажеш някоя и друга клюка.
- Малко ме побиват тръпки да слушам за любовния й живот. - Джаред се нахвърли на темата като гладно куче. Много обичаше да коментира такива неща, проклетникът. - Сигурно е страшно емоционален.
- Арсен, ако си имал... късмета да опиташ с нея, ще те гледам с нови очи. - Велес се включи в играта за губене на време, но поне беше искрен. Въпреки че темата беше адски нелепа.

- Никой не е опитвал с нея - намръщи се Арсен, което малко зле прикриваше отвращението му - Тя опитва с другите. Но за жалост няма как да спечеля уважението ти, защото никога не съм се доближавал толкова до нея. Просто познавам някои хора. А знам много за нея, защото цял живот ме преследват слугите й.
- Ако изключим последните десет години от "живота" му.
- Всички мислехме, че сме сложили край, Рен Джени. Имахме право да се смятаме за щастливи.