Ама хич не ни върви

- Отдъхнах си. - Джаред изрази ужасно фалшива маска на "отдъхнал си" човек върху лицето си. - И все пак ме е малко яд, че не чухме клюки.
- Нали уж не искаше да чуеш? - отвърна му чернокосият, а на Уил му идеше да се гръмне с пищова на Рен. Тези типове можеха да усукват темата с векове, дявол ги взел.
Отварянето на врата рязко прекъсна ентусиазма им да сипят безсмислици.
В залата влезе момиченце, което май би могло да е симпатично, ако не беше толкова мръсно... и ако не изглеждаше толкова плашещо.

Ох, страхотно.
Миришеше на кръв.
Миришеше на смърт.
И на похот, като че ли...
Просто беше отвратително и гадно. Рен Джени пръв стреля по хлапето, преди още другите да са се начудили какво да правят и онова нещо не тръгнеше да ги схруска. Защото беше ясно какво ще стане.
То отлетя с грацията на парцалена кукла, а изстрелът отекна в тишината. Беше ясно, че сега ще привлекат внимание, но... то си бяха привлекли вече...
Беше ясно, че едва ли го е убил. По дяволите.

Джаред съвсем непринудено се приближи до Вел, с което си показа, че не иска да стои на пътя на онова същество, докато заложниците им се чудеха как да го убият. И, разбира се, също така да покаже на Феър, че няма да занемари защитата на скъпоценното й писателче, ако случайно на чудовището му скимне да ги напада.
Велес не обели дума за това. Всъщност никога не беше възразявал, защото си знаеше възможностите. Да се чувстваш като принцеса не беше толкова лошо... стига да не се притесняваше, че нещо може да се случи с Феър.

То се размърда там, където беше паднало. Рен Джени рискува и стреля отново. Арен сложи ръка на револвера, когато след няколко минути нещото се раздвижи отново като някакъв неумиращ паяк.
- Засега ще бъдем идиоти. Бягаме. Притиснат ли ни, ще му мислим. Нали уж изходът бил близо?

- Най-после да се размърдате! Насам. - Джаред им кимна към отворената врата, но остави Велес да води. За да може да му пази гърба и да наблюдава другите. Не му се вярваше, че онези щяха да изберат този момент да нападнат, но нищо не се знаеше.
Пак се озоваха в лабиринт от коридори, стълбища нагоре и надолу... беше си цяло чудо, че помнеха откъде да минат. Дори и да живееха тук, цялата тази мрежа беше сложна. И слава на Десеторъкия, че беше... защото само така можеха да поднесат пленниците право при Вещицата. Само една-две пресечки ги деляха.

Дано Арсен знаеше какво прави, понеже Рен знаеше много добре, че все още бяха с враговете, така че нищо не се знаеше. Мамка му, тази игра беше повече от опасна!
Макар че на Арсен му личеше, че просто иска да коля и беси. Дори Вещицата ли? Боже, не искаше да е до него...
Абе тук станаха много божествени нещата...
Интересно! Някаква врата пред тях...

Велес знаеше, че това изобщо не бе подобаващо появяване. Да нахлуеш в тронната зала на една вещица по този начин не правеше добро впечатление. Той горещо се надяваше тя да не обърне внимание на това.
Залата смърдеше на нещо гнило и наскоро се беше проливала кръв.
Вел не разбра как точно Джаред успя да затвори вратата зад тях, при положение че затворниците им сигурно са усетили капана още при отварянето й.
Горещо се надяваше тя да оцени това.

В момента, в който влязоха, Рен вече беше наясно с всичко. По дяволите, никой от тримата не беше малоумен.
Сигурно затова момчето най-хладнокръвно започна да стреля по издигнатия подиум и жената, която седеше там, без да я устои с особен поглед. Арсен пък направо налетя на някакви двама пичове, които сигурно бяха охраната. Без бой нямаше да се дадат за ядене, ако това им беше писано.

- Добра идея ли е да ги убиваме? - изпълнен със съмнения попита Вел, когато част от охраната нападна и тях. - Ясно, че не знаят от кои сме, но...
- Ако ни оставят избор, няма да ги пипаме. - но си личеше, че Джаред се съмнява в онова за избора. - Може би ще е достатъчно да не изглеждаме радостни, Фей.
- Че защо? Мисля си, че тя харесва именно такива веселяци. Я си спомнете момичето. - все пак Феър се постара да не гледа нападателите като печени пуйки.

Тя със сигурност отблъскваше куршумите му с лекота. Рано или късно щеше да се пресегне със златата си магия и да го стисне за гушата.
Или... да опита?
Наистина го направи, докато Рен Джени се приближаваше хладнокръвно към нея и спря за миг, за да зареди, а наоколо Арсен вече беше станал една синя вихрушка.
Вещицата се опита да хване пирата, но нещо в него я отблъсна на своя страна.
- Аз съм син на вещица, изчадие - Кенрен за първи път осъзнаваше, че и в това си има известна доза плюсове. - Може да не мога да те пипна, но и ти не можеш да пипнеш мен.

- Не искам да разсейвам никого, но я вижте как се справя момчето! - Джаред впечатлено загледа Кенрен, заради което на Вел му се наложи да цапардоса един нападател. Несъмнено не би прибегнал до това, ако можеше да го избегне.
- И аз не искам да отклонявам вниманието, но замисляли ли сте се, че много театралничим? - просветлението беше осенило Велес отдавна, но чак сега някак си успя да го осмисли напълно.
- Че защо не? Така винаги имаш какво да кажеш. - слава богу, Джей си спомни, че имаше принцеса за пазене. Не, че беше забравял и това най-много дразнеше онзи, който продължаваше да си разтрива кокалчетата на ръката.
- Залагам един нож, че ще я надвие! - разпали се Фей.
- Хей, ние от кой отбор сме всъщност? - странно беше русокосият изобщо да се притеснява за това...
- Че сме от печелившия, оттам сме, но предлагам да сме неутрални до крайния резултат. - чернокосият беше твърде голям реалист, за да предложи друго.

- Използвай тази твоя прославена кръв, за да я разкараш, Кенрен! - Арсен никак не беше щастлив от перченето на Ни. Момчето наистина може и да не успееше да направи кой знае какво, но пък имаше шанс, а шансовете не биваше да бъдат изпускани. Лошото беше, че така или иначе имаха още да се разправят и с другите... но в сравнение с Вещицата би трябвало да паднеха по-лесно. Би трябвало.
Кенрен извади един извит пиратски нож от някъде. Двубой едно към едно? Лошо... как щяха да обясняват после на Джени защо връщат сина му на шунка?