Кулата на знанието

- Решението е ваше. Дори не знам колко време ще остана с вас. Ако всички сме се запътили към мястото, за което и аз си мисля, значи нещата са по-зле, отколкото смея да се надявам. Зеленокосият трябва да знае. Защо да не го настигнем?
Джо сигурно проваляше концерта навън, ако се беше лишил от мозъка си. В най-добрия случай Рой беше наредил елегантно оттегляне на 40-те.
Как ли щяха да се придвижат изобщо, толкова много хора...

Как ли щяха... когато Елийн си помисли същото и видя пиратския кораб, акостирал на брега, й дойде на ум една безумна идея. Едва ли щеше да се осъществи, но ако се получеше, нямаше да чакат с дни да пристигне достатъчно голям кораб...
- Хей... ще се съгласят ли да ни откарат? - осмели се да попита Рой все пак.

- Пиратите ли? Всъщност, не, правилния въпрос е... с този кораб ли? - Рой се усъмни и май с право, виждаше му се малък този кораб...
Той вече беше разпоредил всичко нужно, от концерта дори бяха спечелили пари, така че можеха да се повозят отново с влака...
- Корабите ни са три. - изникна до тях мъжът, облечен като капитан. Раздразнено си оправи яката на червеното палто, явно искаше час по-скоро да го свали заедно с шапката. - Бих бил поласкан, че избирате нас, госпожице... Макар че повечето от придружителите ви няма да са очаровани.
- Е, Синеокия е бил с вас все пак... - несигурно измънка Рой, гледайки новопоявилия се лошо.
- Арсен е мой скъп приятел. Това, което мога да направя, ако държите, е да наема всички вас, 40-те, за екипаж. Би било приятно да раздавам заповеди на разумни хора.

- Е, не всички сме... - понечи да коментира един новопоявил се белокос. Елийн май го беше виждала някъде... - А, не, нищо. Прав си.*
Явно, че си промени мнението, за да не противоречи на капитана или нещо такова.
- Аз пък мисля, че това предизвикателство ще им хареса. Но първо трябва да ги питаме...
- Ама Елийн...
- Татко, нали обеща, че няма да се опитваш да ми налагаш мнение?
- Това не е налагане на мнение, аз просто те съветвам да...
- Добре. Трябва да питаме 40-те.

*#когато се сетиш, че не си човек...

- Готово. - Рой вдигна рамене. Каквото кажеше той, това щеше да е. В някои случаи беше по-лесно така, отколкото да стоят и да разискват глупости. Сега се налагаше да са бързи - Веднага ли тръгваме?
- Това ми харесва - усмихна се широко капитанът и кимна на самия себе си. - Колкото до теб, Уил, аз те смятам от офицерите си, никога не слагам офицерите в бройката с проблемните.

Елийн беше застанала на носа на кораба и се чувстваше като в онази пиеса с потъващия кораб в морето. Моментът беше велик! Още повече, че се намираше на пиратски кораб! Тя вдиша дълбоко въздух и се обърна с намерението да разгледа друга част от кораба. Вълнуващо, вълнуващо преживяване...
- Велико знание! Това ли е нещото за хапване? - бяха помолили за храна и тя очакваше, че няма да е кой знае какво, но това... това надхвърляше границите на токсичното. - Да не е извадено от тинята на Зловещото блато... тези косъмчета какви са... или са си косми?!

Ишин, който най-сетне се беше отлепил от половинката си и сега отново изпълняваше длъжността да пази Елийн, изгледа лошо беззъбия сервитьор, един от малкото, които бяха останали на кораба и очевидно незнаещи какво точно правят.
- Изчезвай - изгони го малко грубо и после се сети да добави - Не ни се яде.
Което спомогна повече за оня тъпоумник да се разкара. Май беше добродушен все пак...
- Тези пирати сериозно ли ни се подиграват? Или това е работа на онова зеленото... няма да се изненадам.

- Не мисля, че е негова работа. - категорично заяви Елийн. Е, по-скоро се надяваше да е права, отколкото беше абсолютно сигурна... Все пак кой можеше да знае какво ще се завърти в главата на Джо? - А тези неща са... доста оригинален начин за подигравка. И доста гнусен. Всъщност вече не искам да знам какво се е съдържало в тях. Да отидем при другите, какво ще кажеш? По-добре да си изясним ситуацията, отколкото да гадаем.

- Знаех си, че беше грешка да се качваме тук. - измърмори си русият, макар че не изглеждаше да обвинява Рой в това. Каквото генералът решеше, това щеше да е. Но сигурно малко се притесняваше за своята Аврора.
Видяха как онези неща минават и през другите членове на новия екипаж по-надолу по палубата. Божичко...
- Най-добре да видим дали някой идиот не се е отровил...

Елийн сложи ръка на рамото на зеленокосия, който имаше очевидни намерения.
- Заради мен и всички останали. Не взимай, моля те... Не мисля, че може да те спаси доктор след това. - само дори по-продължителното гледане на тези неща можеха да ти докарат инфаркт.

- Но всички тук са живи! - възкликна с доста обикновен тон зеленокосия, който си остана за миг приведен към... нещата. - Е, или поне главният екипаж.
- Ами защото са приближени до капитана. Мислиш ли, че капитанът яде каквото и другите? - мрачно измърмори Ишин.
- Рой яде същото като вас, значи и тук е така.
- Да, невероятна логика.
- Джо винаги е логичен! Но и не му се яде точно сега, благодаря ти, странен луд човеко.
Кой го казваше! Но явно имаше поне малко мозък де. Или беше заради молбата.

Елийн си отдъхна, но се успокои напълно чак като онзи с кюфтенцата разочарован си тръгна.
След малко баща й се появи много притеснен.
- Какви бяха онези неща, който онзи пират изхвърли през борда? Изплуваха поне 10 мъртви риби!
- Не искам да знам... но със сигурност за вечеря ще има рибешко.

- Мъртви риби! - зарадвано възкликна зеленокосия, а Ишин се въздържа от това да се хване за главата отчаяно, заради това доволно изражение.
- Как може да дадат един от Мечовете на това създание - промърмори си тихичко, докато зеленокосият беше отишъл да се надвеси от борда да търси рибата. - Вече ме е страх да предполагам къде са скрили останалите.
- О! Джо знае това! Скоро трябва да се съберем, о, да, трябва!

- С кое? - Елийн също се беше надвесила и гледаше водата. Очевидно бързо бяха прибрали рибите. Надали на друго място щеше да види подобен риболов... и много се радваше, че ще е така. Ами ако тези токсини се предаваха в месото? Хм... тогава екипажа нямаше да го има, нали? Значи можеше спокойно да хапне по-късно... ако е сготвена както трябва. Иначе щеше да гладува!

- С останалите мечове, разбира се! Нали за това става въпрос?
- Както и да е. - Ишин прецени, че ще стане много сложно, ако започнеха да обсъждат някоя трудна тема. Още не беше сигурен дали може да се разбира нормално с Джо. - Да ви оставя ли с дъщеря ви, господин Лайт? Мога да взема водораслото.
Вече беше разбрал, че Франк Лайт не обича разни мъже да обикалят дъщеря му. Дори тези като Ишин, които си бяха женени... Странно работа. А как ли приемаше оня Джени? Той май беше ерген. Сърбеше го да попита, но не смееше.
- Джо никъде не иска да ходи! Джо има намерение да наблюдава морето! Някъде тук има сирени! И сред тях трябва да има сиренчо! Или нещо такова...

Баща й със сигурност щеше да отговори положително, но силният смях на Елийн го прекъсна. Сиренчо... Е, въпреки че Франк също се подсмихна, станалото го направи още по-решителен. Нямаше да позволи някакъв луд да се хареса на дъщеря му... така де, можеше да си пуска шегите, но това не значеше, че не може да е опасен.
- Елийн, може би е по-добре наистина да... - започна, чудейки се какъв аргумент да изтъкне.
- Я стига. Ще остана. Току-виж видим някой сиренчо. Чела съм за слухове, че наистина съществуват! Или пък това се отнасяше за децата на сирените, които не са точно сирени, а са като хора с люспи и без опашки...

- Това са врели-некипели...
- Го каза човекът, който вярва в магически мечове и случайно е син на един от най-могъщите магьосници в света. Ха! Джо ти повярва! - и зеленокосият едва не се прекатури от палубата, надвесвайки се надолу. Ишин го хвана за един развяващ се от палтото колан, за да го задържи.
- На бас, че тоя няма да го лови никаква сиренска песен...
- Трябва да живеят на морски скали. Сред морето, под морето или някъде около морето. Може би, може би... онзи най-отгоре на кораба ще ги види пръв! Жалко, че Джо не може да се качи там... онзи тип каза, че живеел там!

- Песните не са ли само мит? Дори онзи горе да ги види... ей, чакай малко, живеел там ли? Това със сигурност е било просто начин да те изгони. - тя пусна скептицизма си в действие. Най-много се учудваше, че е проработило. Да изгониш Джо не беше лесно.
- Сирени! - някой се развика високо горе на пожар.
- Стига бе... това е вече прекалено!

- Но това е невъзможно - изскърца през зъби Ишин, но поне зеленокосият рязко си стъпи сам на краката и нямаше нужда повече да го държи.
Или имаше, понеже Джо приличаше на куче, надушило кокал. Много победоносно куче... може би.
- Джо има талант да предрича разни неща! - звучеше изумен от самия себе си. - Но наоколо няма камъни...
- Те търсят нещо. - заяви Ни Джени, който ги подмина ходейки с най-бързата си крачка. Като че ли щеше да говори с тези рибки, а? Интересно!

- Ама чакайте! Не трябвали да се вдигне... тревога, нещо подобно? В историческите извори така пише... - Елийн беше адски объркана.
- Някои от момчетата с удоволствие биха скочили в обятията на голи сирени, дори да станат на кости после. - белокосата надувка от... а, сега се сети, беше го видяла на импровизирания концерт на 40-те до Кулата, се беше приближила и изобщо не изглеждаше обезпокоена.

- Нали повечето ги оставихме? - замислено попита Ишин. Вярно, че бяха свалили една част от онзи ужасен екипаж, за да могат да ги заменят 40-те. Горките хора от кулата всъщност...
Когато се приближиха до капитана, той вече се беше надвесил към морето и слушаше някаква омайваща и много притеснителна песен. Женски глас, който звучеше и малко... разтревожен? Възможно ли беше това?
Капитанът се обърна към тях намръщен. Не изглеждаше да е омагьосан, а и май никой не беше. Явно в момента сирените не търсеха плячка.
- По-лошо е, отколкото предполагахме - Джени казваше това на кикотещия се Джо повече, отколкото на другите. - Вещицата се е завърнала. - после потърси с поглед някой от своите хора - Спуснете въжета! Нужни са три, за да качим единия.
- Единия какво? - намръщи се Ишин, а зеленокосия си спести въпроса, като отиде сам да се надвеси надолу.
Сред красавиците с ярки опашки и очи имаше едно тъмно петно усмихваща се чернота, която придържаше в ръцете си едно бледо създание, прилично на сирена, но в мъжки вариант.
Рихан Нура кимна леко към публиката си и наклони глава по драконидски. Една изящна пеперуда си почиваше на шапката му с голяма периферия. Кира Валамир беше в безсъзнание в ръцете му.
- Не твърдя, че разговарям добре със сирени и не съм сигурен дали не съм тяхното суши за днес. - каза драконидът, когато тишината се проточи леко. - Мога ли да помоля за място на кораба ви?

Елийн се разкъсваше между това да стои далеч от стъпилия на кораба червеноок и това да бъде близо, за да види какво ще стане. Сиреноподобното изглеждаше полуумряло! Беше много тъжна гледка, направо да се запиташ дали нещото е още живо. Би следвало да е, макар че не мърдаше, но за да се оправи определено си трябваше магия. И то не от разпространения тип.

Докато Джени разговаряше със сирените на бълбукащия им език, Ишин се приведе към белокосото създание, опитвайки се да го прегледа. Представа нямаше дали може да направи нещо за него, макар че беше лекар. То имаше пулс, но почти цялото беше покрито с люспи, което означаваше, че е твърде далеч от човешкия вид...
- Люспите са защитата му. Под тях е целият в рани от нож. - прошепна вече по-отпаднало червеноокият, който незабележимо се беше свлякъл до перилата, затворил очи. Пеперудата на шапката му остана като препарирана на мястото си през цялото време.
- На теб бих могъл да помогна повече. - изръмжа Ишин и, макар че драконидът леко поклати глава, отиде да прегледа него. Отстъпи място на Джо и приближилият се с любопитство Зеф, които се надвесиха над сирената. 
- Цял живот го карах да ми докаже, че е русалка - Джо прозвуча малко тъжно.
- Може би ние с Веа ще успеем да направим нещо... Веа?

Въпросната Веа се появи веднага, все едно само чакаше да я повикат. Или по-вероятно беше забелязала качилите се на кораба и чак сега беше стигнала тук. Изглеждаше адски разтревожена, но огледа рибешкия пациент със строг професионализъм. Това даде на Елийн основание да смята, че може би не е толкова невъзможно...

- Разкажи ни. - предложи Ишин, който пък отнякъде беше извадил някаква отваря, миришеща на лимони, и помагаше на онзи драконид да я изпие. Държеше се доста почтително с него, макар че сам не знаеше защо. Просто драконидът изглеждаше различно от другите.
- Няма много за разказване. - Рихан внимателно вдигна глава и се огледа, сякаш за първи път осъзнаваше колко хора имаше около себе си. - Първо се появиха слухове за някаква странна секта, която отвличала дракониди. Оказа се, че отвличала и забранени. Мислех, че мога да ги използвам в наша полза, но после дойде Вещицата и нещата се усложниха. На този етап сме спрели силите й, но това, което направихме, беше твърде малко. И тя ще се ядоса. Не ни остави много избор. Погрижих се за Кира, защото тя искаше да се нахрани с него. Ая Рагг и съпругата му трябва да са в безопасност при Илюзиониста. Имаше и други... но никъде не можахме да ги открием.
- Клара... - онова люспесто нещо проговори, но много тихо,след като Веа и Зеф го минаха на първи лечебни вълни, твърде ярки за гледане.
- О... и за неговата съпруга нищо не знаем, за жалост... Нужна му е кръв. Може би сирените ще се съгласят, иначе ще отхвърли всяка друга... поне така мисля...