Центърът на света

- А защо сега да няма смисъл да вярваш? - полюбопитства той. - Защото никой друг не вярва? Или не вярва със същата сила, както се е правело преди може би?
Велес направо се удивляваше, че откакто се бе облегнал на рамката на вратата, не беше чул никой в коридора. Респектът вършеше работа - никой нямаше желание да ядосва дъщерята на бога.
- О... всъщност поне Синеокия още е герой на времето, децата обичат приказките за него. - каза помежду другото, макар че не беше много наясно дали е прав или не. Но щом родителите разказваха подобни истории на децата си, значи можеше и да е прав.

- Да... винаги е бил чаровен. - вероятно се усмихваше. Той харесваше своята бяла половинка справедливост. Арсен също го харесваше. Двамата мислеха по еднакъв начин, същевременно и различен, просто заради произхода си. Беше много странно... но ги биваше да работят заедно, когато се налагаше. - Вярата е философски проблем. Ти най-добре разбираш това. В днешно време е позагубила силата си, защото човек вече вярва, че може да постигне много неща сам, вместо да се моли пред олтара. Това не е непременно лошо, дори нашите стари богове го подкрепят. Вярата се изменя. Сега хората вярват, че ще достигнат звездите някой ден. Че ще създадат магия. Кой знае? Култът ви, ако е изграден на тези основи, би спечелил целия свят за седмица-две. Идеята е не един да управлява. Всеки трябва да може да постигне рая, ако се старае да прави това или онова за общото благо.
- Императоре? - Нами изглеждаше изненадана - Да не би току-що да започна да го поучаваш как да напише библията на тези типове?
- Обичам религиозните текстове~

- Така ли? - Велес се изненада. Онова наистина звучеше като съвет! - Да не би току-що да чух намек, че искаш членска карта, императоре? Издават се на партера, ако се намислиш. И всъщност не е задължително да носиш плащ с качулка. Нямам идея защо стана модерно. - и все пак всички го предпочитаха. Явно хората го имаха за мистично, или пък се чувстваха инкогнито, облечени по този начин. - Колкото до религиозните текстове... Ръкописът всъщност е голяма пропаганда, не мисля, че ще ти хареса. Ако не беше чак толкова зле написана, може би щяхме да привлечем повече хора.
Още го болеше, като се сетеше за онази цялостна редакция... непростима обида към изкуството му!

Съществото в сенките притвори светещите си очи. Очевидно сякаш премисляше членството си, но запази правото си на отговор за по-късно. Разбира се, беше безсмислено да става член на общество, в чиято вяра не вярваше сам. Това дори можеше да се счита и за обидно.
- Понякога религиозната книга е просто един бонус. Понякога дадена вяра или каквото и да било друго общество се нуждае просто от властна ръка и много изобретателност. Във вас ги има, въпросът е накъде ще се насочите. Например сега. Ако не излезеш скоро, ще се върнат да проверят дали не правиш нещо нередно с богинята. В зависимост от хората, могат да се опитат да се възползват от забавянето ти и да те "свалят от власт". Всичко може да стане. Мога да те придружа, ако желаеш. Някъде, където Тя ще си почива от философиите ни.
- Това, от което се интересувам, е единствено Ая и ти го знаеш.
- Господарке Рейли, Ая също има нужда да се съвземе. Аник и Джора са начетени лечители.

- Може и да ме свалят от власт. - сви рамене Вел. Нямаше нужда да казва, че точно сега не би се случило. Не би дошъл тук, без да вземе предпазни мерки, нали така? - Точно затова е най-добре да говорим на най-безопасното място в сградата сега... това тук. И понеже не искам да си навлечем раздразнението на богинята, ще изплюя камъчето. Според мен е най-добре и тя да чуе, но няма да откажа да продължим разговора си после, императоре, на някое друго място. Е, всички знаем, че ходя по доста тънък лед сега. Че вие "държите юздите" и можете да правите каквото си искате тук. За мен би било най-добре просто да изчезна безследно, но това просто не е вариант... по редица причини. Може би ще имам шанс да ви разоблича, но това изобщо не ми се струва сигурно. Така че оставам с вързани ръце, оставен на търпението на Боговете. Май ще се окаже, че не мога да се осланям и на моите... началници, които биха ме изоставили в тази ситуация. Дразня ли ви, богиньо? Просто тренирах за новата си длъжност, но ще се постарая да бъда по-кратък. Предлагам ви нещо, което може да удовлетвори всички. Аз ви давам полезна информация, вие ме оставяте жив. Съгласни?
Нямаше намерение да прави подобно нещо, или поне не очакваше, че ще му се наложи от самото начало. Но това му се струваше единствения сигурен вариант сега... и добър повод да се опита да ги задържи тук.

- Но аз никога не съм имал намерение да те премахвам дори - възкликна съществото в тъмното и то дори без никаква престореност.
Казваше самата истина, макар че му беше пределно ясно, че няма да му повярват веднага. Въпреки това държеше на своето. Той харесваше този тип. Може би щеше да го привлече към себе си някой ден, когато ножът опреше до гърлото. Знаеше, че онзи също така не им вярва и че няма безпрекословно да обърне листа. Кой идиот можеше да повярва на това?
Но избра да играе драконид, който си няма и представа.
- Аз съм съгласен и това е достатъчно.
Не се страхуваше, защото по никакъв начин не можеха да му навредят. Нито пък на Нами. Самият Делоис Рейли щеше да разбере, ако се случеше обратното. И техният бог нямаше да успее да ги опази от гнева на Надеждата. Рихан наистина беше по-милостивият избор. Ама наистина.

- Чудесно тогава. - ох, на какви мили хора беше попаднал. Съгласяваха се с готовност. Но тъй като не беше в много благоприятна позиция, реши да не разтяга локуми и да мине направо на темата вече. - Навярно знаете, че наскоро заловихме Ананке Ко'уен. Не се и съмнявам, че ще се опитате да я спасите. Затова ще ви кажа къде точно се намира тя. Изпратил съм свой човек на това място, който може да ви помогне в спасяването й. И с друга ценна информация... За начало това добре ли ви се струва?

Нами разбира се изръмжа ядно, но Рихан просто стоеше там в тъмното, пушеше и гледаше втренчено за още няколко безпаметни минути. Нами тъкмо щеше да направи нещо, което не трябва, но императорът я прекъсна с гласа си.
- Играеш доста нашироко - това прозвуча донякъде като похвала. - Това е наистина интересно.
Той явно се размърда, за да се настани по-добре. Всъщност може и да седеше на някакъв стол там.
- Ясно е, че не можем да хукнем след нея. Колкото и да го искаш ти, Нами. Можем обаче да изберем някой от тукашните килии, който да го направи. Влюбеният или учителят, зависи на кого ще му се усмихне късметът.
- Рихан, престани! Това не е игра!
- Напротив. Всичко е една голяма игра. От нас се изисква да я играем... весело. А и човекът на нашия човек ще съдейства повече на някой от бившите затворници. Надявам се, че те не го познават.

- Всъщност, познават го. - Велес не можа да не се усмихне. Колко жалко бе, че щеше да пропусне бъдещия цирк. Разбира се, Джаред щеше да отърве кожата без особени проблеми, но да пропусне реакциите на затворника... ех, на какъв нечестен Бог служеше. От друга страна, можеше и нищо интересно да не се случеше. - Предложението ти ми допада. Ще измисля начин да го изпратя при Ананке, без да буди подозрения.
Интересно, дали Рихан знаеше, че Ко'уен вече се подготвят за същата спасителна мисия? Беше съвсем естествено да помислиш, че императора само чака да разбере точното местонахождение на принцесата, за да насочи пустинниците към същия остров. От друга страна, драконидът вече можеше да си е подготвил много по-прост и безопасен план. Оставаше въпросът как да неутрализират всеки един възможен изход, който можеше да има спасителната мисия, независимо от плана.
- Кой затворник избирате?

Рихан и Нами казаха едновременно две различни имена:
- Ая.
- Джора.
Рихан развеселено се обърна към Нами.
- Сериозно ли искаш да пратиш Ая някъде си? Той нито познава Ананке достатъчно добре, нито пък ще е достатъчно загрижен.
Драконидата гневно отметна глава настрани. Беше ясно, че просто иска белокосия вън от затвора, дори да се наложеше да го прати далеч от себе си. Рихан поклати глава.
- Ами, хубаво. За да не спорим, ще избера Аник. Аник е идеален. Пък и е безполезен тук. Също така ще бъде мил с пратеника.

Мил с пратеника. Жалко. Но и хубаво, понеже Велес нямаше да е там, за да види на какъв идиот се прави Джаред.
- Ще кажа да го освободят. - уведоми ги Велес, кимна им леко и излезе.

- Можем да им я дадем. - започна Феър, след като излезе от сенките на един коридор и се присъедини към него. - В краен случай. Заловили са двама Ко`уен. Рин и Илейн.
- Рин? - това име му беше познато...
- Не слушаш ли музика, Лес? Доста е известен в момента.
- Не се интересувам от музика, освен ако не я свириш ти. Нищо чудно обаче, че са го хванали с жена му. - Илейн беше винаги около него.
- Тъкмо щях да ти благодаря за комплимента и да си затворя очите за слабата ти памет... Доста бързо си спомни името на жена му. - тя му се усмихна мило и Велес не можеше да не си спомни, че Феър се усмихваше така на всяка една, която го погледнеше. Жени...
- Рядко ми се губят имена. Но пък често ми се губят идеи... изобщо не се сещам как да им вържем ръцете.

- Аник А'зад? Свободен си. - стражът съобщи хубавата новина с голямо раздразнение. Тези мръсни дракониди не заслужаваха да бъдат освобождавани! Но щом Богинята така беше казала*...

*Изразът "Тя ми каза така да направя!" за пръв път ще бъде приемливо извинение...

- Ъ? - червенокосият стоеше в своя ъгъл, свит като гущер, и просто гледаше в една точка. Останалите правеха същото всъщност, единствено Джора имаше ненадминатото желание да изскочи да заколя някого навън.
Джора беше първият, който реагира на съобщението подобаващо.
- Съ! Тръгвайс веднагас! Къшъс, къшъс!
- Не е възможно да...
Джора вече го беше стигнал и грубо го разтърсваше. Беше успял да хване един от шаловете на Аник.
- Ти си я изгубил и ти ще я върнеш обратно. Иначе си мъртъв, ясно ли е?
- Не се бавете! - се чу отгоре.
- Ти трябва да направиш това.
- Играта им е друга, както виждаш.
- Качи се горе, преди да са ни залели с катран, ако обичаш - това го беше казал Ая, който се беше приближил намръщено. - Ако можехме да се пазарим с тях, нямаше да сме тук. - после подметна за онези горе по-високо - Въже ли ще му спуснете или искате ние да ви го нокаутираме? Май второто ви е любимо.

- Получихме заповеди да не го повреждаме. - онзи се сдържа да не коментира думите на Ая, макар че имаше какво да каже. Напоследък много подобни нареждания се навъдиха...
Направиха го по лесния начин, като хвърлиха въже. За изненада на пазача нямаше никакво произшествие. Ама тая сган не желаеше ли да излиза, бе?!
Отведоха Аник в просто обзаведена стая, където му дадоха да облече чисти дрехи. Комплектът вървеше с един черен плащ с качулка.
- Слушай ме сега. - пазача се почеса по главата, за да си спомни инструкциите. - Обличаш тия дрешки и те качваме на един кораб. Като слезеш от кораба...
- Благодаря, Стив. Можеш да си ходиш. - пазачът замръзна като чу думите. Това беше гаджето на русото шефче, с което не искаше да си има нищо общо... по основателни причини. Слава богу, че тя не му беше запомнила името правилно. Всъщност се казваше Джордж...
Е, Джордж побърза да се изнесе.
- Това, което се опитваше да каже Джордж, е, че ще ти помогнем да спасиш принцесата, която не ти дадохме шанс да опазиш преди време... Приеми го като реванширане. - чудеше се колко ли абсурдно звучат думите й. - За целта трябва да играеш ролята на един от нас. Когато пристигнеш и слезеш от кораба, ще се срещнеш с нашия човек. Същият, който посрещна теб и принцесата в тази база. Няма как да го сбъркаш. Пак ще ти се усмихне нахално. Някакви въпроси, преди да се преоблечеш, мили?

- Мога само да кажа, че в това няма абсолютно никаква логика - Аник беше свикнал да приема и изпълнява нареждания, затова реагираше по съответния начин. Попиваше и тръгваше. Но щом му даваха възможност да коментира, не можеше да не каже това. Можеше да го изпълни. Но нямаше никаква логика в това да иска да защити тях. Сигурно щяха да бъдат изтъкнати съответните причини - за негова сигурност, за по-лесно преминаване... но отново нищо не си беше на мястото.
Докато не видя пеперудата. Прелетя ефирно и леко в горния ъгъл на стаята. Аник не показа, че я е забелязал, поне не с нещо твърде подсказващо. Но прецени, че може би има малко логика в случващото се все пак.
Но...
- Никога не бих бил убедителен. Не и с тази червена коса... но за вас е все едно, нали? - не очакваше отговор от тази странна девойка. А може би и тя го мразеше, кой знае. Дали щеше да умре зависеше изцяло от него. Ох, по дяволите... къде ли беше попаднал? - Забравете. Колко поздрава мога да предам на вашия човек там?

- Забелязах, че умееш да криеш косата си. Ще ти е достатъчно просто да не сваляш качулката, но можеш да си сложиш допълнително и някаква кърпа на главата. Едва ли някой ще забележи. - Феър си губеше времето, обмисляйки какво прави една красива пеперуда на подобно място. Много интересно. - А щом питаш... прати му една целувка от мен.*

*Не ме бийте, не беше нарочно!

- Ще му лепна една незабравима - а вълчата му усмивка говореше нещо от типа на "Направо ще му отхапя вратлето на тоя", обаче не по милия начин.*
После той набързо си избра една кама измежду катовете дрехи. Оръжие за деца, ха! Но все едно. Сякаш не му пукаше за останалите. Може би заради ефирното пърхащо създание. Пеперудата беше напълно прозрачна, но нямаше съмнение, че е нещо много повече от магически образ.
- А храна нямате ли?

*Сигурен съм, че може и да го направи сериозно, уоу... искам да видя това...

Приятен беше този тип, не можеше да го отрече. Харесваше й чувството му за хумор.
- Духовна храна - в изобилие. Но тя струва скъпо, ако нямаш членска карта. - тя му намигна. - Колкото до другата храна... не е трудно да я получиш. Приемам подкупи. Не е нужно да са парични. Може да са красиви предмети... или живи същества, като онази пеперудка там. Но ако не ти се нравят такива работи, храната ще те чака там, където отиваш. Пътува се само три дни.*

*Класика - без храна и вода, три дни!

- Вие сте взели всичко красиво, което имам - вдигна Аник рамене в стил "Не знам кой е бил, ама ги няма". Умееше да се пазари на подобни пазари. И да не успееше, нищо не губеше. В килията си също не беше получил кой знае какво.* - Колкото до пеперудата, аз нямам власт над нея, защото тя има власт над мен. Ако много държиш, помоли нея да ти даде мен, за да ме хвърлиш на олтара. Това правите тук, нали? - Аник се ухили малко предизвикателно или злобно, в зависимост от настроението отсреща. - Просто не ми изглеждате особено самотна, господарке.

*Аз съм Спирит, йеа!

- Красивите неща имат власт над теб, а? - тя се засмя особено искрено. - Но предложението ти ме интригува. Бих я помолила да те метне на олтара, но ми се струва, че изповядваме различни идеи... Някак не върви да лицемернича. Най-малкото ще ти направя лошо впечатление. А аз обичам да съм обградена от всякакви личности, всяка една е важна за мен. Иначе ми е много самотно.

- За жена, обвързана с култ, говорите смислени неща, господарке - това прозвуча почти като вдъхновяваща похвала. Той й се усмихна... като детегледачка, каквато беше. Това означаваше за онези, които не знаеха кой е и какъв е, че се е усмихнал мило.
После му се включи системата за омаловажаване. Всеки с неговата професия имаше такава система.
- Не е страшно това дали на мен ще ми бъде направено лошо впечатление. Аз съм само брънка във веригата, която може да се замени. Философия, която и тук можете да приемете. - после, без да знае защо го казва - Желая ви успех в оцеляването, господарке. Тръгвам си... но не съм забравил за съобщението си за вашия другар.

Можеше да направи нещо за него. Да не повярваш, се замисли по този въпрос, защото разговорът им беше приятен. Може би нещо безобидно, което нямаше да навреди... като например да го нахрани. Нямаше да й коства нищо.
Но колкото по-бързо умреше, толкова по-добре. Не биваше да забравя, че да му дава дори някакви минимални предимства за оцеляване, би било грешка. Така че бързо изтри бледия спомен за изкушението да направи нещо необмислено, който мина през ума й преди миг.
Тъй като Аник отдавна беше излязъл и тръгнал на път, време беше и тя да се размърда.
- Какво точно си ти, малка пеперудке? - промърмори на себе си, тъй като видя, че тя още е в ъгъла на стаята. Но пеперудите не говореха, така че не биваше да очаква и отговор.

Потръпване на крилца. Подканване. Не за да се приближи, а за да попита отново. Или да измени въпроса си в молба. Пеперудата очевидно изискваше по-труден вид комуникация. Нещо като определена система.
Може и само да си играеше. Може и това да не беше самата истина и това да е просто магията на онзи, който се беше намесил в играта. Но нещо в създанието просто крещеше, че то може да мисли самостоятелно.
Но пеперудата се отдели от мястото си и леко започна да кръжи около вратата, която водеше към килията. Явно обичаше затворниците, не само конкретно Аник. И искаше пак при тях. Със сигурност можеше да отиде и сама, но по незнайни причини сега се правеше на ударена.

- Викаш ли ме? - тя наклони леко глава и изгледа пеперудата, както би направила някоя котка. После се приближи, водена от любопитство. Толкова близо, че можеше да я хване. Насекомото изглеждаше толкова бавно. Стигаше само рязко да протегне ръка и може би щеше да го улови. Но да се отнесе към толкова нежно същество по този начин не би било хубаво, нали? Човек винаги постигаше повече успехи, когато беше мил с хората... и не само. Затова протегна ръката си бавно.

"Не мога да те докосна" - невинен шепот, но определено принадлежащ на по-възрастен мъж. Не старец, но не и дете. Нещо неопределено, но вечно.
Не й казваше да не опитва да го докосне. О, можеше, ако поискаше. Просто щеше да я заболи, защото същността й не беше като неговата. Ангелите можеха да вървят с хора, които държаха в себе си чиста енергия. Само черна или само бяла. Но повечето хора бяха смесени същества.
Имаше някакъв момент, в който тя можеше да се... пречисти. Но той не беше сигурен, че иска да й се случи това. Просто му беше интересно какво всъщност представлява. Кое в нея преобладава, светлото или тъмното.
Но може и да не пожелаеше да си поговорят. Той беше само пеперуда.

Отварянето на вратата беше достатъчно, за да я спре.
- Това същество явно не влияе само на мен. - Велес сам не знаеше защо се учуди, че го вижда тук. - И очевидно все е там, където се случва нещо интересно.
- Тогава защо не е в Кулата? Чувам, че там е доста по-оживено, отколкото тук. Има военни... и пирати. Доста странна компания.
- Това са пирати с благородна мисия, Фей. Крадат книги, не богатства. - честно да си признае, и той се беше загледал в пърхащото създание като някаква котка.
- Тогава да пратим наш пират, който да ги изпревари. - Феър беше извадила нож, което вече й се струваше по-благоразумния вариант.
- Ако беше Джаред, щях да те разбера. Откога се интересуваш от убийства на животни?
- Може да му я подаря.
- Пеперудата няма кости. - Вел се чувстваше длъжен да изтъкне този факт.
- Реши, че не е честно да игнорира някои видове и започна да ги препарира.
- Не знаех, че и той се е заел с демокрацията.
- Само аз изглежда не съм. - Феър продължи да разчита на мудността на пеперудата и направи опит да я прикове към стената.