----Не е било много лесно

- Верде... - Вермилия се замисли. Сякаш се опитваше да намери ученика си с мисъл и да го повика при себе си. Имаха и такава система, но в момента сякаш не чувстваше никого, освен старшия и Ерато. Онези, които бяха наблизо. Това му изглеждаше страшно и неестествено. Дали не беше някакво наказание или...
Тръсна глава. Едва се беше събудил, а вече започваше да се притеснява от маловажни неща.
- Всъщност би ми било приятно. Да видя теб, Старши, и него, означава за мен, че наистина съм се върнал. - у дома, можеше да добави, но не искаше да предизвиква нещо ненужно в Гриджо. Да буди сантименталност или кой знае какво. Още беше малко объркан как да комуникира с него и трябваше да внимава. Поне така си мислеше.