Между вярата и знанието

- По дяволите! Трябваше да започнете с това! - тресна Вал по масата и гневно изсъска. После замаха намусено с опашка в израз на съжаление за действието си. То нямаше да помогне с нищо. - Ще я намерим. Няма как да направим каквото и да е сега.
Той извърна рязко глава към Марина, сякаш току-що се беше сетил за нещо и щеше да й го каже, но се беше отказал по средата. Не, по-скоро я преценяваше, защото му беше хрумнало нещо и се питаше дали да го сподели с нея. Не, по-скоро...
- Големите тълпи още ли те изнервят? Защото имам план. - очите му казваха "Щом ти си могла да се присъединиш към тях, и аз ще мога". Можеше и да се скарат заради това... веднъж вече обаче го бяха минали, нали? Точно реди да дойдат.

- Твоите планове... - Марина рязко се обърна към него. Вал и планове... о, не! - Какво точно си намислил?
Големи тълпи? Ако имаше общо с това... да не би да предлагаше... Би си помислила "да се внедрим при качулатите", но тя вече го беше направила. Освен, ако той не беше решил да последва примера й! Велико знание, дано да грешеше.

- Ще я освободим на място - отсече лилавокосият с някакво самодоволно изражение. Тоест, предлагаше точно това, от което тя се опасяваше. Трябваше да се предрешат като вярващи и да достигнат Ананке... и някак си да я освободят, кой знае как. Вал имаше план... може би.
- Би било по-безопасно да пратя Марина и Данте. - изсумтя Митра.
- Бих искал да видя това... Не, аз имам по-добра ориентация в лабиринтите. Сигурен съм, че култът е свързан с лабиринти и глупави загадки.

- Мислиш, че ще кръстосваме от остров на остров лесно? В момента, в който се върна в убежището им, няма повече да ме изпуснат от поглед. Пропуснах шанса си да се върна... но дори да започнем от другите два острова, ще отнеме прекалено много време, докато се доберем до нея, да не говорим, че е почти невъзможно да я измъкнем двамата. - Марина чак сега осъзна, че говори без да спира. И, че гледа кръвнишки Вал. Но имаше още за казване. - И, да, има лабиринти от тъмници, но не бих казала същото за глупавите загадки. Всичко е точно и ясно. Ако сбъркаш, умираш... Вал Денерис, а ти всъщност как възнамеряваш да скриеш тази опашка? Като си я вържеш на кръста ли!
- после едно гласче й каза да се опомни. Тетида я гледаше, наклонила глава като хищна птица, а Ерато само зяпаше от изумление. - Съжалявам. Но не одобрявам този план.

- Какво пък би издало вързана на кръста опашка? - реакцията му беше просто заради учудването, преди да си е позволил да се ядоса, защото още обмисляше всичките й думи и това беше последното, от което можеше да започне. Искаше му се да започне да й отговаря, както се беше приготвил, макар че не беше очаквал точно това. Всеки път се учудваше. Но нямаше да е удачно да...
- Е, тогава ти какво предлагаш? - изстреля, без да изглежда разколебан за своята идея, а просто изискваше да предложат на пустинния господар още нещо и той да избере.
- Ох, стига толкова - изнервено ги сряза Данте - Ако бяхме видели начин да отидем за Ананке, нямаше да чакаме никой от вас. Когато Императорът разбере, ще го помолим да действа. Никой друг няма да може да направи каквото и да е. Проблемът ни е тук, в Летящ огън. И ако искате ще си седим и до края на света, но аз си мисля, че Коумей няма да издържи вечно на бойното поле отвън.