----Когато Ноар и Верде...

Получи се!
Тайнствената книга, която бяха открили наскоро в едни руини, описваща тайни процеси за привикване на разни същества, проработи!
Ноар се беше заел да изследва писмеността, но Верде беше взел по-радикални мерки.
Беше пробвал направо с декагона. Странното десетоъгълно кръгче, което рязко се отличаваше от пентаграмите и прочие, с което се твърдеше, че можеш да призовеш нереалното в реалното. Тоест да призовеш нещо като... приказен герой!
В средата на кръга се появи, кашляйки, едно внушително на пръв поглед създание, облечено в кърваво шикозно червено, с голяма червена шапка с бяло перлено перо. Точно като по книга! Само да дойдеше и Ноар...
- Какво, по дяволите... - задавено проговори призованото и Верде възкликна, без да иска. То говореше класически пустиннически.
- Пустинник от миналото! Не, пустинник от приказките! Трябва да запиша това!
- А? - съществото вдигна глава. После намръщено започна бавно да се изправя. Не беше пустинник, никакъв даже. Косата му имаше цвят на шоколад, а очите бяха искрящо зелени.
Толкова беше далеч от пустиник, че даже...
- Ъ... не разбирам... - измънка Верде и се запита къде ли е сгрешил.
- Позволи ми аз да кажа същото, друже. - създанието се опита да помръдне и да излезе извън стените на кръга, но бе ударен като с ток и съскайки си остана на мястото, тупайки си дългото палто. - Що за шега е това, Зида?
- Какво е това?! - почти изпищя Верде, когато едно малко прекрасно създание с женска фигура и прозрачни крилца се показа от, явно, един вътрешен джоб на червеното палто на странника. Странникът от своя страна изгледа Верде недоверчиво.
- Жена ми, защо питаш?
- О... - червенокосият примигна, все още не на себе си. - Не ти ли е... дребничка?
- А на теб жените не ти ли идват дребнички бе, скала? Ама че идиотски въпрос.
- Ноар! Ноар, трябва да дойдеш!

Животът на учения беше пълен с вълнения преди всеки експеримент и разочарования след него. Затова пустинникът направо се вцепени, когато видя, че опитът се е получил. Невероятно, направо да подскочиш от радост! Неве... Не, чакай малко...
- Ама Верде... смалили сме момичето! - осъзнаването на този факт не можеше да помрачи успеха, но беше досадна подробност за отстраняване. - Ще донеса уголемяващата отвара и дрехи... Съжалявам, момиче, рокличката ти на фея е много красива, но няма да се уголеми и тя.

Тя май каза нещо, преди да се скрие в гънките на червеното палто. Мъжът от своя страна изскърца със зъби, още малко щеше да тропне с крак.
- На жена ми нищо й няма. Не сте ли чували за магията на феите, мамка му? Настоявам да ми кажете какво става тук или, кълна се, много ще се ядосам.
- Те искат да ме видят гола! - възкликна съвсем, съвсем тихичко едно гласче като звънче, вероятно на момичето. Щом бяха чули това, сигурно го беше извикала.
- Престани с тези глупости!
- То и този ми изглежда дребен, макар и да има голяма уста, знаеш ли?
Онзи изгледа Верде така, сякаш искаше да го заплюе. Не беше точно дребен, беше с нормален човешки ръст. Може би по-скоро беше твърде млад. Верде беше очаквал нещо по... солидно...

- Как може! - Ноар късно се усети, че имитира начина, по който Верде казваше тази фраза. Но чувстваше същото възмущение, така че си бе на място. - Верде има жени, които ще го бият, така че изобщо не му е до твоите... А... На мен също.
Като учен Ноар рядко се интересуваше как звучат думите му за околните, но сега взе, че се усети и не посмя да завърши грубата реплика, макар че сигурно се подразбра. Не беше правилно така да започнат разговора с гостите...
- Вижте, ще развалим кръга, момиченцето ще се преоблече и готово. После ще говорим като нормални дракониди. Може да треснем и по един златен дъжд.

- Не ни е известна такава раса като дракониди. - онзи присви зелените си очи към тях, сякаш преценяваше разликите между себе си и тях. Сигурно не ги откриваше лесно. Освен, че бяха по-високи, мъжете пред него си бяха нормални... или луди... не знаеше кое е по-точното. Беше поставил ръка на гърдите си, където се криеше онзи таен джоб, за да спре феята да се киска.
- Жерар много ще хареса това. - прошепна Верде, макар че после се сети, че малкият зеленяк по-скоро ще иска да ги удуши, задето не са му казали за книгата. Вече беше късно.
 - Не ми се вижда да има капан... - замислено пък казваше заключеният в кръга. - Обещавам, че няма да ви нападнем, ако наистина подходите с добри намерения.
Честно обещание. Все пак този тип и феичката му си бяха на вражеска територия, имаха право да заплашват.

- Аз мисля, че ще е най-добре засега да не казваме на Жерар. - също така тихо каза Ноар, докато премахваше защитите на кръга, а после протегна ръка, за да даде на онзи пришълец колбата. - Ето отварата... изсипи малко върху нея. Е, и повече да изсипеш ще си възвърне само реалния размер, но това си е разхищение.

Странникът първо трябваше да опита дали е свободен, внимателно прекрачвайки онова, което го беше задържало. След това си позволи да завърти с досада очи.
- Добре де, хора, вие слушате ли, когато ви се казва? - поне прозвуча почтително, не толкова грубо, колкото когато беше в кръга. Може би тогава беше гледал да се защитава повече.
Извади феята от джоба си. Държеше я много нежно и внимателно, може би не просто защото беше жива, а и защото му беше близка.
- Покажи на тези глухи, моля те, Зида.
Тя се засмя, след което се завъртя. След секунда се рееше наоколо в напълно човешки размер, след това стана тройно по-голяма, след това тройно по-малка. Накрая се задоволи с това да стане толкова голяма, че да може да седи на рамото на Червеното палто.
- О... тъкмо си мислех как точно я... - Верде видя взривоопасното изражение на непознатия и прецени, че е малко груб - Съжалявам, не исках да го кажа на глас.

- Спокойно, Верде, аз довърших наум. - прошепна му Ноар. А после си прочисти гърлото и извика:
- Еврикаааа!!!! Тези хора са успели да обърнат процеса на растежната отвара! И то за толкова кратък миг! И без никакви колби и течности! Леле колко сте напреднали... от каква цивилизация идвате, бе? Трябва да ни покажете как се прави! - и той даже си извади прилежно тефтер и молив. Ама че невъзприемчивост...

- Моля те, позволи ми да ги ступам - простена червеното момче, а момичето на рамото му само сложи ръчичка пред устните си и пак се закиска тихичко.
- Ти ли ще ни ступаш? Не изглеждаш много опасен, извинявай... О, ясно... - момчето беше сложило показно ръка на дръжката на една красива тънка рапира, останала скрита досега от палтото му. Сигурно можеше да защити думата си с това оръжие, изглеждаше човек на честта, ако не друго. - Е, ще оставим тогава въпроса с магиите засега, щом настоявате. Аз съм Верде, това е Ноар. Защо не се представите и вие?
Това явно се стори като добро начало на нещо нормално за госта им. Реши да последва примера с простичкото представяне.
- Това е Немезида. Аз съм Ветер.
Ветер ли? Звучеше малко... познато.

- Не ми приличате на дракониди. - но те май не схванаха какво има предвид? - Имената ви са драконидски. Има ли дракониди там, откъдето идвате? А как си избирате имената? Кръщавате ли се на богове? Едното е почти като на един вятърен бог - Ветера! А я кажете, има ли богове във вашия свят? А какъв ви е света? А имате ли... Кой въпрос да повторя?

Онези двамата се спогледаха. Ветер повдигна въпросително вежда към момиченцето си в стил "Те в ред ли са" или "Какво им има на тия..."
Май се разбраха тя да вземе думата все пак.
- Ами... - проточи феята, бясно мислейки откъде да подхване. - Нямаме практиката да се кръщаваме на богове, поне така мисля. Ние сме жители на Великата гора. Тя покрива по-голямата част от света. Управлява я Горската кралица. Аз съм една от помощничките й. Ветер бе избран за Ловеца от приказките преди време, така действаме ние. Нито един приказен герой не може да изчезне безследно. Иначе е роден в някакъв тъп каменен град.
- Не е тъп каменен град, роден съм във Франция. Центърът на света!
- На обикновения човешки свят, скъпи, спорили сме за това. И, между другото, вие дракониди ли сте? Защото ако да, искам да видя какво значи това.

- Дракониди сме си, да. - Ноар реши, че няма какво повече да обяснява за драконидите, защото тя ги виждаше. Затова продължи със своите си въпроси. - Значи вие идвате от два различни свята... Единия е света Франция, в която има хора! Ха, какво съвпадение! В нашия свят също има, само дето живеят по-далече. А Немезида служи на някаква кралица на гората. Само дето това с приказните герои не го разбрах. Какво ги правите тия ловци?

- Светът ни си е един и същ. Просто... хората си имат градове, а всички останали живеем в гората.
- О! Като две отделни държави, ясно!
- Ами... сигурно... - феята се отказа да се опитва да отгатва каква е разликата между тях и Ветер, освен косата, затова се обърна към момчето си и го погали с малката си ръчичка по бузата. Какво ли беше чувството? Във всеки случай, Ветер се усмихна някак доволно от жеста й - Ние феите и всички Горски чеда съществуваме, защото има приказки и песни за нас. В миналото сме живеели заедно с хората и сме получавали силата си от техните молитви и дарове. Много от Горските чеда са се обвързвали по любов с обикновени хора. Сега Горските чеда изчезват заедно с вярата на хората, но ние имаме нови надежди. Ветер е наследник на смесена кръв и ние се нуждаем от такива като него, за да не нарушаваме стъпките на приказката.
- Това можем да го числим като нещо като божествената сила, в която вярват, Ноар, сигурен съм! А този значи е тяхната версия на Забранен. Яко!
Феята повдигна раменца. Със сигурност не схващаше какво бе казано току-що, даваше всичко от себе си да обясни философията на своя народ.
- От раждането си феите са обвързани само с едно единствено същество. Понякога е Горско чедо, понякога е човек. Понякога е някой специален. Моята съдба беше Ветер. Ролята на един ловец е да защитава народа, който го е избрал. В случая моят народ.
- Проучванията са истински! Феите се раждат само когато се появи избраник!
- Имате проучвания за същества, които очевидно не познавате тук? - удиви се Ветер, после леко се смръщи. - Но това очевидно не е вярно. Никой не дава гаранция, че феята ще се роди точно навреме, макар че никога не се е случвало да закъснее.
- Чакай, това значи, че ти си по-млад от нея!
- Феите не разбират понятието за остаряване по същия начин като хората - сопна им се момчето, макар че това само затвърди факта. - Сигурно и вие сте така. Щом твърдите, че имате някаква връзка с дракони, предполагам, че живеете доста по-дълго.
- А как е, когато си... ъъъ... полуфей?
- О, господи...

- Ама я чакайте... вие се раждате? - Ноар наблегна на думата. - Значи не се излюпвате и не минавате през стадия на какавидата. Тогава със забранените как стоят нещата? Ако майката е фея, а бащата е човек, какво? Феята си разширява размера при раждане, за да се роди човешко бебе... полуфей бебе? И това с предопределението. Как разбирате кога сте обвързани с някого?

- Човече, много издребнявате за някои думи. - изръмжа Ветер и се почувства вече изморен. - Не приемайте всичко буквално. А и това е едно от най-големите тайнства за феите, дори аз не знам как се появяват. В моя свят се вярва, че се раждат в цветята, но е съвсем сигурно, че ако се обвържат с човек, могат да родят съвсем истинско бебе. Както забелязахте преди малко, феите не изпитват особени затруднения с размерите си, имат човешка форма, имат и малка форма.
- И тайнството ще бъде запазено завинаги, скъпи. Няма мъжки феи, така че човешка жена не може да носи фейско дете. Мъжките наследници на феите пък, като Ветер, не могат да имат деца от човешка жена, защото имат твърде силна фейска кръв. Могат да се обвържат само с фея или остават бездетни. Така че вашите жени ще са си в безопасност. - странно, но това сякаш не обиди мъжа й, макар че ясно си пролича, че все още изпитва затруднения да го възприеме напълно. - Колкото до жените полуфейки... хмм... толкова голяма рядкост са, че само Горската кралица знае какво става с тях.
- Ето защо връзките ви с хората отмират... буквално - замислено каза Верде, вече му беше станало леко тъжно от тази ситуация.
- Да. А що се отнася до обвързването... мислех, че хората лесно си представят това. Когато намериш онзи, който търсиш, той те привлича към себе си с цялото си същество и магия. Какво повече може да ти трябва?
- Любов от пръв поглед!

- Ахаа, нещо като любовта между Верде и Ерато, само дето Ерато не се влюби в него, докато беше хърба. Тя обича тип "господаря Митра". - но после реши, че чак такава прямота може и да обиди приятеля му, затова се постара да смекчи някак. - Е, това са си мой наблюдения де. Тя си е романтичка, та сигурно е било от пръв поглед... Абе Верде, а ти влюби ли се от пръв поглед? Защото не вярвам много в тия работи...

- Може би. - сухо отвърна другият, мислейки си за Малкото момиченце. Или по-скоро мислейки си за това как да му го върне на Ноар, макар че засега нищо не му хрумваше, мамка му.
- Трябва ми корен от мандрагора! - заяви някой, който рязко отвори вратата зад черните магьосници, карайки ги да подскочат от изненада. Оказа се Вал Денерис, който веднага забеляза, че нещо тук не е в ред. Понеже срещна погледа на Ветер, който веднага беше сложил ръка на оръжието. Феята веднага се беше скрила.
После и двамата изразиха изненадата си едновременно, на различни езици.
- Триста човеченца! Как е възможно да сте докарали Ветер?!
- Пресвета майко! Той има опашка!
Двамата застинаха и продължиха да се зяпат смаяно.
- Чакай малко... - нещо в току-що казаното не беше наред. Верде изумено се обърна към Вал. - Как го нарече?
- Това там е Ловеца и вие двамата ще ми кажете какво прави той тук или собственоръчно ще ви удуша!
- Но... ти как знаеш за него, бе, Вал?
- Не ставай смешен! Няма човешка книжка с приказки, в която да не е нарисуван или описан. - Вал беше съкровищница от всякакви приказки още от време оно, така че сигурно беше сигурен, но все пак... как?! - Той не разбира и дума от това, което казвам, нали? Кажи му, че не го заплашвам, по дяволите. Ако изобщо можеш да разговаряш с него.
- Ама...
- Преведете му!

- Стига бе... - Ноар се обърна към Ветер. - Вал те познава! Имало те във всяка от приказките на човеците! Я ми кажи... ти да не си някакъв смахнат писател с голямо въображение, а? Сам си си измислил оная история с другия свят, нали?
Беше сигурен, че всичко в пентаграмата работи, ама отде да знае! Всичко можеше да се обърка.

- Не ме интересуват някакви смотани драсканици. - изръмжа момчето, после внимателно запристъпва под ъгъл спрямо Вал, като все още го държеше на мушка, ако можеше да се каже така. Виждаше го като заплаха. Самият Вал възприе държанието му като предизвикателно и се наежи.
- Кажете ми, че е илюзия - измърмори лилавокосият драконид въпреки това. - Приказните герои не са истински. Базиран е на легенди и митове като образ, но не може да е истински... пък и да е... как може да сте го издърпали от миналото или... от де да знам къде!

- Разбира се, че е истински. И май му вярвам, че говори истината. - Ноар нямаше логично обяснение за присъствието му в човешките приказки, освен... - Ей, Верде. Жерар случайно да не е донесъл някакви истории със себе си тук, нали пътешества насам-натам... по доста интересни места. Милият ни ученик. - с неприкрита гордост довърши.

- Знам ли го, не е било рядкост да не го видиш с някакви стари ръкописи. Но ако Вал е прав, все си е тая дали Жерар е носил нещо. Ние намерихме книгата с пентаграмите в доста древен храм. Може коренът на приказката да е един.
- Естествено, нали едно време пустинята е била гора. - намръщено подхвърли Вал и ги изгледа лошо, когато го зяпнаха. - За бога, това си е природно явление. Климатът се променя, но на времето вместо пясък е имало трева и дървета. Учи се някъде в началното училище.
- Ъ... значи може и все пак да сме го изтеглили от миналото, а?

- От миналото? Яко! - грейна Ноар. - Има известна логика. Но не съм напълно убеден. Малко е... доста е подозрително. Но... ако направим един-два теста може да стана по-доверчив. Да го подложим ли на пълно изследване?

- Но няма да стане чрез кръвта... освен ако не я сравним с древните записки за човешката природа, където може да има промени, спрямо днес...
- Знаете ли какво? Започва да ни писва от вас. - Ветер не беше никак доволен от всичките тия приказки, които изобщо не разбираше, освен ако не се брояха две-три думи. - Искам да знам къде съм в момента. Изведете ме навън.

- В Летящ огън. - отвърна му Ноар. - Но ако те изведем навън ще ни наобиколят любопитни очи. Особено щом се разчуе за малкото момиче. А все още не знаем как да обясним на пустинниците кой си и откъде си... Да не споменавам и че това ще стигне до ушите на Жерар и той ще ни пребие. Не можем да те пусне току-така навън!

- За мен това са маловажни проблеми. - Ветер се усмихна предизвикателно, сякаш искаше някой да оспори това. Верде обаче кимна след кратък размисъл.
- Е, тук имаш право...
- Какво ще се разчуе, ако тя остане скрита? Ще ми дадете някой и друг воал и готово. Колкото до тоя Жерар, не го знам какво е, но поне името звучи достатъчно нормално. Първо обаче ще убия тоя наежен опашат психопат, ако не спре да ми ръмжи!