----Когато Ноар и Верде...

- Вал, лошо момче! - Ноар съжали мигновено за бъзика с кучешкото хокане. - Добре, добре! Не ме убивай! Извинявай!
Поне имаше достойнство да не се скрие зад Верде. Едно беше да се изправи на бойното поле срещу бойномравки, друго в тясна стая срещу посланик, който не можеше да рани току-така.
- Какво те нервира, приятелю?

- Нищо от това не е нормално. Сложете му вериги! - може би се изнервяше, защото никой не слушаше него? Беше ги помолил да превеждат на Ветер. Вярно, това Верде го беше забравил... Но пък ако Ветер му беше толкова скъп персонаж, трябваше да го разбира по-добре. Ама че объркана работа.
- Допреди малко го защитаваше, Вал! Я си поеми дълбоко въздух че да не ти забия колба в гърлото.
- Наистина ли сте сигурни, че сте го призовали?

- Триста човеченца! Нали го виждаш! Откъде да се вземе иначе... - не ги разбираше опашатите. Все си променяха настроението светкавично бързо и имаха шантави идеи. Може би опашките по някакъв начин влияеха на нещо в мозъка. - Успокой се, Вал. Ще ти направя чайче да се съвземеш. Само изчакай минутка.

- Ще ми се изчака чакалото...
- Добре, а искаш ли все пак да преведем някой и друг въпрос от теб към него, който да те успокои? Признавам, че пропуснахме преди малко.
- Питай го тогава кой е неговият владетел в човешкия свят.
Верде изгледа Вал тъпо, понеже не намери никаква връзка. Но ако това щеше да спре опашатия да ръмжи... Преведе същото на Ветер, който се намръщи, но не изглеждаше обиден или каквото и да било.
- Карл Велики.
- Слава богу! - Вал малко се отпусна. После зазяпа новодошлия с по-обикновено любопитство - Добре де, но какъв е смисълът... Измисленият свят да се преплете с истинския, не би трябвало да е за добро.

- Измисленият свят да не е измислен... къде е логиката? Това ще докаже всички онези бълнувания на спиритистите, триста човеченца... - възнегодува Ноар. Той самият не подкрепяше нито едно от твърденията, че измислените светове от приказките наистина съществуват, но имаше едни кукувци, които много харесваха подобни теории. И май щяха да се окажат прави, да им поникне коса на устата дано!*

*Извинявам се за тази ужасяваща клетва, просто съм под афект.

- Добре де, има го моментът, в който светът може да е бил реален, но толкова далеч в миналото, че просто от него да са останали само приказки. - Верде се самооплете в мислите си, но поне се надяваше да звучи смислено. - Има толкова поколения назад, че някои народи си губят нишките на произхода. Драконовата шарка е доказателството, че наистина сме били дракони, значи и хората могат да имат доказателство, че са произлезли например от тип като него... Абе ти къде тръгна?!
Ветер вече ги беше заобиколил и докато Вал замислено изслушваше теориите, а магьосниците си ги измисляха, мъжката фея вече зяпаше през отворената врата. Сигурно стоеше там само защото виждаше само коридор и това не му харесваше.
- Да не би да сме в някакви катакомби? - най-нахално попита червения костюм, все едно не му пукаше, че почти е избягал. А и сигурно не му пукаше.

- Катакомби! - изсумтя Ноар. Какво неуважение... но щеше да прости, все пак не знаеше човекът. - Това е личната ни лаборатория! И за твое сведение сме на приземния етаж! И по-добре се върни. Не сме уведомили войниците, че сме призовали човек и ще вземат да те заключат в някоя тъмница. Пък после разправии, работи... Ей, Верде, ами ако се окаже, че не е истински, как ще стоят нещата от правна гледна точка? Натрапникът няма да съществува, следователно не е натрапник и ще трябва да го пуснем?

- Значи съществува, защото иначе противоречи и на природните закони, ако го няма. - философски заключи дългокосият, а Ветер завъртя очи.
- Ще рискувам дори и килията, ако това ще ми даде почивка от вашите кретенизми.
- Между другото, той като е полуфей, сигурно лесно ще избяга, а?

- Е, не вярвам да извади крилца и да излети. - Ноар също пропусна покрай ушите си забележката за кретенизмите. - Но пък ние не сме му видели гърба. Леле, ако има крилца?! Това ще е много яко. - после се обърна към Ветер с изражението на луд учен, което специално беше тренирал пред огледало, докато му се получи. - Хайде фейчо, време е да свалиш тази ризка... Не смей да бягаш!

- А? - успя да каже онзи, като дори се хвана пак за оръжието, което явно си му беше вкоренен навик. Направо си изглеждаше скандализиран.
- Мисля, че в неговото общество това не би се възприело много добре. - пробва Вал да усмири "тълпата", макар че беше ясно от само себе си. За черните магьосници обаче не беше много сигурно...
- Първо искате да събличате жена ми, а сега искате мен, правилно ли разбирам?!

- Кога сме искали да я събличаме? - беше ред на Ноар да се скандализира. И да са казали нещо подобно, вече не го помнеше, следователно не го бяха казали. - Вярно обаче, май прозвуча малко грубо. Извинявай. А сега... Вал, помогни на нас с Верде да снемем дрехите на този човекоподобен полуфей. Така звучи много по-добре, нали?

- Моля?! Откъде накъде аз? - Вал нямаше желание да се разделя с части от тялото си. Момчето изглеждаше много ядосано, а той не искаше да се бие с... ами... извънземно.
- Нямам никакво намерение да си сменям дрехите. Ако искате, дайте ми някаква наметка, все ми е едно. Но ако тук има феи, нямам намерение да заставам гол пред тях. - на обърканите погледи на черните отговори с изсумтяване - Трябва да се радвате, че и тримата не скандализирате жена ми. Вашите дрехи са от материали, които не прозират. Но очите й виждат през други, така че някои дрехи не прикриват нищо от феите.
- Това го разбра доста късно - изкиска се феята някъде в джоба му.

Ноар зяпна. Можеше да изброи доста от предимствата на облеклото си, но никога не би се сетил за подобна.
- Вал носи шалвари, както и останалите в града, така че няма проблем, щом не прозират. Само дето Коумей не трябва да разбира за това нейно зрение. Той би пукнал от срам. Или по-лошо, ще се затвори в стаята си с години. И понеже ти си много напетняк да излезеш, предполагам не е проблем да те представим на Митра... Ако не друго, ще му покажем, че сме полезна институция... или че поне един наш опит е дал реален резултат.
А като тръгнаха промърмори на Верде.
- Тоя все някога ще се изкъпе. Тогава ще го хванем в гръб...

- Митра? - Ветер присви очи. Това име му беше познато. Онзи персийски слънчев бог? Що за нелепости? Другото пък му звучеше като нещо китайско или подобно, далеч отвъд пределите на Гората...
Вече не беше съвсем сигурен къде наистина се намира. Но не можеше да изпусне възможността.
- Не ме интересува с кого ще се срещна, просто искам да изляза и да разбера къде съм. - имаше и много други полезни неща, които можеше да разбере навън. Странното беше, че тези дори не го заплашваха... нито пък изглеждаха като точно това, което уж трябваше да са... - Водете ме навън.

- Господарю. Представяме ви резултата от нашите опити! Все още е неизследван, но гарантираме, че не е опасен, ако не го задявате за жена му. Не, че ще го правите, ама да си знаете... Денерис твърди, че идва от приказен свят. Ние имаме и други теории, но засега тази най се свързва с неговите обяснения. - Ноар сияеше от гордост. - Казва се... как се казваше? Не беше Ветера...

- Ветер. - изсъска момчето, което не спираше да зяпа "господаря" изпод вежди, преценявайки го. Силен човек... или каквото там беше. Властен. Спокоен и концентриран. Приличаше малко на старите владетели от приказките на Ветер. Макар че всичко в него беше червено и това адски притесняваше приказния герой. При черните магьосници червеното сякаш не изпъкваше толкова, но при този...
А и господарят също го гледаше малко недоверчиво.
- И какъв точно опит правехте с... вероятно живи хора?
- "Вероятно живи хора" не звучи особено добре - констатира Верде. - Все пак обектът е разумна форма на живот, просто не знаем точно откъде идва... Ноар! Ами ако сме го изтеглили от Ада?! Или е някакъв антипод на Ветера?

- Напълно изключвам ада. Този тип не става за там. - не си пролича да влага определени емоции, с които да намекне защо изключва варианта. - А пък антипода на Ветера... е, той щеше да знае, нали? Изглежда няма амнезия. Може и да се крие умело и да ни занася с приказки, обаче пак не ми се вярва. Този човек не става за това. Колкото до опита, господарю... наистина искахме да призовем нещо, но не очаквахме точно този.

- Може би трябва да питаме Рен! - стигна до гениалното хрумване Ветера, след като обмисли и прие доводите на колегата си. Ама разбира се! Рен Хил-херу трябваше да знае истината, все пак беше богът и на пътешествията...
През това време Митра продължаваше да се зяпа с хлапето, което видимо започваше да се изнервя.
- Приличате ми на господарите на Персия - каза Ветер намръщено. - Потънали в злато, господари на света, които очакват всичко да е в краката им. И същевременно не приличате на такъв човек. Що за място!
- По-красив е от господарите на Персия. - звънко и мило обяви феята от джоба му. Митра трепна сепнато.
- Това пък какво беше?

- Това е жена му. - услужливо се обади Ноар. - Тя е фея, или поне твърди така, а аз съм склонен да се съглася. Е, все още трябват някои изследвания, но засега това обяснение изглежда достатъчно задоволително. Ако се чудите как я... кхъм, тъй де, тя може да променя размера си. И вижда през определени видове плат, но за щастие нашите дрехи не са от този вид.

- Което е много жалко, искаш да кажеш! - тя се засмя някъде там, докато Ветер за пореден път въртеше очи, вероятно заради тъпите според него обяснения.
- Щом сте в проклета пустиня, трябва да имате пустинни духове.
- О, имаме някакви прашни създания из пясъците...
- Е, бихте могли да запознаете мен и жена ми с тях. Те вероятно са нейни роднини. Ще ми е по-приятно в компанията им, която не говори само за някакви си изследвания.

Ноар се спогледа с Верде. О, какъв удобен момент! Ветер си нямаше идея...
- Дадено.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- Ето. Прашен дух. - Ноар пращеше от самодоволство. Това не можеше добре да се види, защото се беше увил добре против пустинния вятър, но се усещаше. - Ветер, това е най-пустинното създание в цялата пустиня!
- Ши-ши-ши-ши-ши-ши~

- Вие се габаркате с мен - промърмори през стиснати устни Ветер, беше пребледнял при това. И още повече, когато създанието прокара дългия си пръст право през бузата му, сякаш щеше да го пробва дали става за ядене. - Не знам какво е това.
- Но аз знам за теб, да, да~ Ти си като онези неща из книгите, о, да~ Ти си като фей, но не точно.
- Не пак!

*Между другото, имаше си порода фей в "Героите умират", шишишиш...

- Бях прав! Кукловода е точният човек, който ни трябва, когато стане въпрос за прадревни приказки. - пустинникът закима на себе си. - Какво мислиш, Кукловоде? От кой свят идва този?
Ама добре, че стражата го беше засекла в обсега на Летящ огън, иначе посмъртно нямаше да го намерят из пустинята. Това е то съдба.

- Хм... - това нещо понечи да го докосне отново, но Ветер изящно се дръпна. Май повече го развесели, отколкото друго, но не му пукаше. Това адско изчадие!
- А може би просто идват от другата страна на Земята! - ухили се по странен начин сивото... И после, съвсем ненадейно, на ръката му беше кацнала феята, сияеща в меки слънчеви цветове, и го гледаше с детско любопитство. Ветер зяпна ужасено жена си. Защитаваше ли го, или тоя някак си я беше докопал?!
Мъничката се усмихна игриво, когато Твореца поднесе ръката си и нея по-близо до лицето си и я заразглежда като любопитно насекомо.
- Може и да си прав за другата страна. - нежно каза тя, без да се притесни от съсредоточения опулен поглед. - Струваш ми се толкова познат.
Щом изпитваше подобна близост, значи тоя откачен наистина имаше нещо фейско в себе си... сериозно ли? Ветер по-скоро смяташе, че тя се бърка.

- Другата страна на Земята ли? - червенокосият изгледа всички тъпо. - Да не искате на кажете Далечните острови в Голямата локва? Или зад планините?
Този не приличаше на морски тип, така че сигурно беше второто, ако изобщо изборът се заключаваше между двете.