----Когато Ноар и Верде...

- Да му помогнете как? - подозрително попита Гриджо.
- За малката дама вероятно. Ще му трябва помощ... - вяло предположи Ноар, понеже сега беше ангажиран с това да точи лиги по идеята за човешките градове. Колко по-различни бяха от абобските? Или от драконидските?

- И за това, а и за това, че ще му трябва някое хубаво малко езеро. Изглежда ми прегрял.
Немезида не допусна повече коментари като излетя напред, посипвайки пътя си с цветен прашец, който започна да блести, отбелязвайки посоката.
- Аз бих казал, че повече помощ ще ви трябва с истинските дракони - отбеляза сухо Ветер. - Не знаем как ще приемат всичко това. Повечето са млади. Дори и да произхождате от тях, може да не помнят.

- Спокойно. Имаме си драконово момче. - Ноар кимна към Фабио. - А другото момче има таланта да се разбира с всички раси. Проблеми няма да има.
- Ще има, ако започнеш да правиш глупости, Ноар. - вметна Гриджо. - Само смей да ни докараш неприятности. Поне тук не се лигави.
- Ох, Велики Рен... много си досаден, когато мрънкаш, учителю.
- Аз... съм досаден? - Гриджо беше скандализиран. Точно този ученик ли му лепваше такъв етикет?

Ветер махна с ръка. Нямаше как да се меси точно в такива спорове, макар че според него този старши учител не изглеждаше досаден. Бяха прави, имаха си допълнителни помощници, и все пак... драконите си бяха дракони.
Но трябваше да ги остави за после. Първо Господарката.
Ветер ги поведе по пътя, оставен от Зида. Постепенно и неусетно гората наистина се променяше около тях. Май само Жерар и Фабио усещаха това, черните бяха заети тихичко да си спорят нещо.
- Знаете ли, господарката ви чува, така че ако спорите за нещо лично, отложете го за по-късно.

- Чува ли? Сериозно? - в Ноар се бореха научния интерес и някакво странно неудобство. - Вие, феите... имате ли изобщо тайни? Всеки чува и вижда всичко... или само тя може?
Гриджо се сепна, когато усети, че е напълно съгласен с Ноар. Не беше свикнал да чува някакви стойностни въпроси от ученика си.

- Аз не съм фея - пак се раздразни Ветер, но си обеща да си къта тези малки дразнения за по-късно, знаеше ли човек за какво можеше да му потрябва по-острото настроение. - Като същества феите нямат много тайни една от друга. Те са искрени по природа, а немалко от тях дори се хранят с истината. Ако ги нагрубиш или излъжеш, залиняват. Разлики има, понякога съществени, но поне за повечето това важи. Могат да крият това, което е важно за тях и да избират да го пазят в тайна, но са ужасни лъжци. Господарката им също така наказва опитите за лъжа. Когато Зида ви казва, че ви харесва - а тя ще го направи, ако още не е - това със сигурност е пълната истина.

- Уха. - Ноар действително се впечатли. Това общество нямаше да е толкова трудно за изследване. - А как живеете с тези дракони... помагате ли си взаимно за нещо? Те пазят ли ви или просто са си като вас жители на гората?

- Според нашите легенди драконите пристигнали... от другата страна на света... - понеже очакваше въодушевените погледи, се постара да не им обръща чак толкова внимание. - В началото били твърде горди и феите не ги разбирали, но след това двата народа се сближили. Хората тук вярват, че драконите са мъдри същества, също като ентите. Но има немалко дракони, които имат черни души. Отвличат, убиват, мамят... с такива като тях си имам работа. Те са изобретателни и водят тълпи от бивши човеци, за да "покорят света"... Все пак нищо не е съвършено.

~~~~~~~~~~~~
-Е, та някъде тук значи е господарката... - Ноар този път схвана острия поглед на Гриджо и не добави "освен ако не сме я настъпили по невнимание". Макар че се изкушаваше да го вметне, да си навлече гнева на тукашната шефка не беше много умно, нали? - Ако има някакви церемониалности, бързо кажете.
Е, да се поклониш на 15-сантиметрово пърхащо момиченце (което вероятно е по-голямо от с няколко века, но все пак си изглежда като момиченце) не беше същото като да се поклониш пред господаря Митра например. Ама някои неща не се променяха, нали? Току-виж обичаят бил същият и от тази страна на света.

- Хм... мисля, че не. - тя сама щеше да изиска от тях това, което й беше нужно, без да усетят, че е така. Това беше талантът й. И наистина нямаше да им хареса, че не става въпрос точно за това, което си представят. Господарката можеше да е фея, но никога не приемаше малка форма. Тя беше достойна за... - Всъщност, притесненията ми са по-скоро за това как ще възприемете... Господаря.
- Е нали нямаше мъжки феи, де? Или е дракон?
- Положението ми е деликатно поради друга причина, Верде Нед'джим. - гласът се понесе от едно доста солидно и древно дърво почти право пред тях, иззад ствола. Но трудно можеше да бъде объркан. Господарят нямаше и нужда да се показва, макар и да го направи. Игдрасил поне приличаше на рисунките си.

- Господарю Игдрасил! - пустинниците си бяха пустинници и инстинктът да паднеш на колене пред който и да е бог си оставаше. Направиха го още преди да се опомнят, като вроден рефлекс.
- Господарю, не знаех, че ви почитат и тук... - но Ноар сметна, че това може да пообиди бога. - Тоест не вярвах, че и тук боговете са същите като у нас... Та вие дори сте си забил фея за...
- Мизерник! - на Гриджо му се искаше по някой път жезълът на Хил-херу да му е под ръка. Мечтаеше си за него от доста отдавна и малко завиждаше. - Мълчи!
- И ти си го мислиш... - добре, този път Ноар наистина го хвана страх от учителя...

Макар че така оставяше Ноар на произвола на съдбата, като не удостояваше думите му нито с обида, нито с порицание, Игдрасил се засмя. Той беше дал клетва да не поучава и да не води черните магьосници. Не искаше, а и вероятно не можеше да им влияе. На такива като Гриджо и Вермилия и да искаше не можеше.
- Е, светът не е чак толкова голям и боговете всъщност не са чак толкова много, за колкото ги мислите... а и реално това тук е моят истински дом. Явих се отвъд, при вас, по изключение. - докато говореше, той се приближи до друго древно дърво, такива тук ги имаше много, и подаде ръка към едно клонче. Клончето се оформи като съвършена женска ръка, облечена в кафяво. От дървото започна да се отделя някакво изящно създание. Кой друг, ако не господарката?

Истинския дом ли? Това пък съвсем не го очакваше. Техните богове си бяха техни и не идваха от други континенти... но това убеждение беше такова само защото не им бе хрумвало за другите земи досега.
- Дриада? - в първия момент му изглеждаше логично, защото все още очакваше пърхащото момиченце. Но това май не беше дриада... определено не беше.

- Това ме ласкае. - тя имаше красив глас, като на пролетна гора, щастлив и звънък като на птичка. Не беше нито едно от познатите им същества, така че нямаше и как да я класифицират. Но пък безспорно беше красива и нереална. До Игдрасил изглеждаше фина и лека, но имаше сила в очите й. Много сила.
Най-интересни за Верде бяха крилата й във всички познати на човечеството цветове. Омайващи.
- Гости отдалеч... толкова е чудно!