----Разни хрумки

- Ана никога не присъства на края на сцената - завъртя очи Гио, докато помагаше на някои по-нисички танцьори да скочат леко в онази част от сцената, където всички се бяха скрили и откъдето спокойно можеха да отидат където искат. Независимо дали щяха да се върнат в залата да раздават автографи, или щяха да се прибират да си почиват - Тя е рецепционистка, а хората от екипа имат значително по-важни задачи из залата, докато ние си играем на фойерверки. И най-странното е, че настояват, че това им харесва! Да ти помогна ли да слезеш, Елийн? Къде е Ая?
На притесненото оглеждане на Гио отговори тъкмо минаващият Данте, който махна с ръка назад. Ая Рагг се беше покрил при музикантите, но явно с ясната цел да скочи след Арсен, ако оня реши да прави нещо глупаво. Май още от сега му се играеше ролята от сериала.

- Благодаря ти, Гио. - Елийн му прие помощта и тъкмо да коментира Арсен, когато нещо я заслепи.
- Бях страхотен, Елийн. Успя ли да видиш? - един белокос пръскаше порой звезди около себе си. Ама наистина ли, или само така й се струваше на Марина... не може да е реално, нали?!
- Не, Уил, изобщо не съм те забелязала.
- О, милата. Спокойно, има записи. - онзи направи състрадателна физиономия, след което не можа да се сдържи и се разхили. Очевидно се държеше така, за да я дразни. И успяваше, тъй като тя завъртя очи.

- Господарю Уил, предсказанието ви се сбъдна! - захапа стръвта Гио, който мигом се преобрази в... нещо.
Зад тях всичко стана напълно тъмно, без да се броят светлинките от феновете, което означаваше нещо хубаво всъщност. Че Арсен не беше чак толкова луд...
- Кой ще празнува в голямата зала? - надвика шумотевицата Хил-херу, който се появи отпред по коридора. Тук беше лесно да надвика шума, понеже започваха шумоизолираните стени. - Набелязал съм си някои жертви...
- За господаря Уил ли?
Онзи погледна Гио така, сякаш току-що го бяха отровили.
- Мислех, че са му достатъчни уроците по цигулка. Не сте ме уведомили за други желания. - докато го казваше, няколко души се изнесоха тихичко. Все пак Рен беше от най-строгите учители тук, макар и справедлив. И не им харесваше да са те забелязаните. Сигурно ставаше дума за Вал, но все пак предпазните мерки бяха за предпочитане. Гио въпреки това пак се усмихна.
- Майка каза, че си тук, понеже си доволен от Арсен.
Рен изсумтя.
- И това е така. - не посмя да отрече пред Синята дама. - Макар че щях да съм още по-доволен, ако той се беше съгласил на соло. Накарах го да работи по всичките 16, не само по две.
- 16 песни, леле майко... Значи, господарю Уил, ще трябва да се стягаме в сериала, че тоя ще ни отнесе и от там, ако се е запалил да работи.

- Да ни отнесе? Няма начин, Гио. - Уил го каза с увереност, каквато само един нарцис би могъл да притежава. - Освен това ние имаме много повече екранно време в сериала, отколкото той. Поне така чух...
- То това няма особено значение. - вметна Елийн.
- Е, да. Важно е да те запомнят. Което значи, че ще е достатъчно да се появим дори и само един път. А за теб е достатъчно и само да ти споменат името и фенките ще полудеят, Гио.

- Да не би да говориш за своите фенки? - не му мигна окото на червенокосия да обърне това в полза на другия. Май го правеше без да се замисля особено, че така му подклажда егото или нещо такова.
- Всъщност най-голямо екранно време и най-голям шанс да спечели публиката има онзи там - Рен кимна небрежно към... зеленото същество, което подскачаше в тъмното, опитвайки се да види нещо от сцената, докато се омотаваше в някакви кабелаци. - Да се чудиш на писателския гений.

- Което значи, че ще имат предостатъчно време да намразят мен. - въздъхна Елийн. Ето как съдбата се обърна срещу нея! Преди не спираше да се оплаква от главните героини по сериалите и да ревнува заради близоста им до готини бишонени, а скоро щеше да е от другата страна...
- Няма лоша реклама, Елийн. - мъдро отсъди Уил, докато пускаше новата партида звезди от кеф.

- Защо пък биха те намразили... аз си мисля, че има много малко хора, които могат да понасят Тенджо така или иначе. - сухо отбеляза Рен.
- Това е, защото ти не го харесваш.
- Не, това е, защото той прави така, че човек да не го хареса.
- Ей, хора... Всъщност Рен май също участва!
- Ха! Не съм се съгласявал.

- И аз така чух. - включи се Уил. - Джени ти е отредил роля на бог. Но май е планувал да си по-напред в епизодите. Не съм сигурен, понеже се интересувам само от моя сценарий... което ми напомня, че Гио също се появява по-късно в сериите.
- Добро решение. - Елийн много добре знаеше, че ако фенките очакват Гио, това ще поддържа интереса.
- Хора, ще участвате ли в състезанието по надпиване? - намеси им се в разговора един рус тип. - Трябва да знам от по-рано, за да организирам залаганията.
- Миналата година не спечели ли Рен? - замисли се Елийн.
- Знам само, че на Джени му е забранено да участва. - ухили им се русият. - Опита да се регистрира с пиянския си прякор, но никой не се хвана.

- Сен, Сен, ще запишем Сен! - въудошеви се Гио, макар че си просеше боя. Арсен никога не пиеше с останалите от компанията. Иначе беше издръжлив, но Гио знаеше, че мрази пиянските глупости да се случват около него. По принцип уважаваше това мнение...
- Ще запишем Вал! - Джо беше задоволил любопитството си и вече беше при тях. - Джо смята, че Вал трябва да се докаже. Вал изглежда готов да го направи.
Вал изглеждаше по-скоро... скептичен.

- Една жена няма ли да има поне? - русият не се надяваше много, а и едва ли се бе случвало досега жена да се включи. А щеше да е много, много интересно. - Например ти, нали също си нова?
Марина знаеше докъде й стигат възможностите. Нямаше да го показва и пред други, затова отказа хладно.
- Е, добре... Елийн обаче задължително трябва да участва. - последва гадна усмивчица. - Ще има залагания кой пръв ще падне, та няма да е лошо да се включиш.
Аха. Явно мислеше да скрои някой номер, с който да е на печалба. За жалост и в това не му провървя.

- Джо се сети! - някакъв гаден проблясък в очите направи Джо да изглежда доста зъл - Ще поканим Семирамида!
Тя беше образцова жена и бла-бла, но все пак беше жена на Делоис Рейли, а той беше актьор, следователно те можеха да играят по правилата на този тук и може би да спечелят нещо, а? Може би Джо трябваше да заложи на нея...
- Само че, само че, без Тиен. Тя има навици и няма да е честно според залагането.
- Защо си решил изобщо да играеш на това - почти отвратено попита Рен и поклати глава.

- Каза миналогодишния победител... - промърмори Елийн. Всички знаеха, че Рен няма против такива събития. Или поне си мислеха, че знаят, че няма против.
- Може би Мегалину също ще се включи. Това ще е паметен двубой! - ентусиазира се русият. - Хайде всички, да тръгваме!

Вече имаше бая участници. Направо да ти се стори, че са повече от публиката. Това наистина щеше да е паметно...

- Кой каза на тоя идиот да прави това - беше първото нещо, което чуха от Арсен почти веднага след като влязоха. Той отправяше възмутения си въпрос към "домакина" на събитието, човекът със залозите. И очевидно говореше за някакъв, който редеше кула от кристални чаши насред залата, за възхита на няколко дами.
- Има ли представа колко струват тия чаши?!

- Арсен е подпалил. - констатира Елийн. - Аз не виждам проблем, изглеждат много красиво. Освен това всеки път на състезанието се счупва по някоя и друга скъпа чаша.
- Хей... - замръзна Марина. - И този ли ще участва?
- Кой?
- Това там...
- Леле майчице! Ще се гръмна! - Елийн беше проследила погледа на Марина и зяпна Твореца, който спокойно стоеше на "стартовата линия" и чакаше сигнал.

- Кажете ми какво точно прави той във фирмата - имаше друго чудене Вал, който все пак някак се беше измъкнал от състезанието, вероятно под предлог, че днес му е рожденият ден.
- Ами, ъ... чистач? - несигурно заяви наблизо минаващия Рен Джени и повдигна рамене - Имаме нужда от разни плашещи типове по коридорите, за ония фенове, дето се промъкват, разбираш ли. Тоя е бездънен, аз бих заложил на него.

- Срещу него и Джони Дълбокото няма да спечели... - със страхопочитание започна Елийн. Но после се опомни. - Е, да не казвам голяма дума. Но все пак ще заложа на него!
- Сериозно ли ще правиш тая глупост със залозите? - Марина я изгледа скептично.
- Ама разбира се, какво му е забавното иначе?
А впрочем, онези скъпи чаши се счупиха...

Арсен отиде да се кара с аранжатора или както там се наричаше, на чашите, но повечето други се насочиха да гледат надпреварата.
Нещо липсваше, поне според Вал.
- Представях си тези неща по...
- Луди? Нестандартни? Ужасни? - опита се да помогне минаващият наблизо Джени-подобен младок.
- Ъ... Класови?
- А, това ли? Когато пияниците си отидат, пич. Ще има джаз, блус, пиано... все пак сме толкова много, че всеки трябва да има шанса да изживее своята си версия на любим купон.

- Хайде сега, шефе... Лес се стресира, това е фина работа. - Феър побърза да се намеси, преди Вел да си отвори устата. - А и вижте как блестят стъклата! Ще ги осветим с един прожектор или диско топка и ще стане чудно красиво.
Или по-скоро класов боклук на пода, но това не му пречеше да бъде красив.
- Ходете си пийнете и не се нервирайте... - тя направо обърна Арсен по посока на масите. - Състезанието започна!

- Не участвам и никога не пия, което ти е известно. - ядно се възпротиви Арсен, после въздъхна.
Това не беше първото парти, на което плащаше за стотици счупени чаши Сфаровски. Може би затова фирмата така ги обичаше...
- Просто гледайте да има възможно най-много порязали се, понеже съм сигурен, че ще раздадете някои от чашите на разни хора... Вече сте като влезли в роля!

Твореца спечели - а това изненадващо ли е? Подариха му качествен чай, тъй като той го предпочете пред алкохола.
Елийн беше по-щастлива от всякога, защото заложи на правилния човек. И Марина също... ама тайничко.
Е... състезанието имаше и други последици.
- Обиииичаааммм Риииииинннн!!! - Илейн беше направо неконтролируема. - Чувате ли ме бе, изверги?!
И подобни.