----Разни хрумки

Когато вратата към личния кабинет на Фернанд се отвори, Марина за пореден път погледна Вал ядосано. Беше се разтреперил като дете, даже опашката му беше настръхнала.
- Стегни се. - промърмори му, но явно, че нямаше да има ефект каквото и да каже. Ами хубаво... щом трябваше да се филмира, за да види, че няма нищо страшно. Тя поне беше сигурна, че Арсен ще е приятен човек.

Всичко наоколо имаше топли цветове. Мебелите, стените  и килима напомняха на нещо старо, но приятно и напомнящо за дом. На една древна маса в единия ъгъл до вратата имаше купища и купища листи и папки, които явно редовно се натрупваха. Бюрото беше масивно и огромно, макар че върху него в момента нямаше нищо, освен една настолна лампа, снимка на малко русо момиченце и поднос с чаши, които вероятно струваха хиляди на пазара в момента. Имаше още и две крехки на вид кресла.
Имаше го и Арсен, разбира се. Той се беше изправил с отварянето на вратата и беше избрал да почака зад бюрото си с ръце зад гърба. Винаги избираше различен начин да се запознае с някого, в зависимост от това как сметнеше за добре, след като прочетеше информацията за него.
Самият Арсен никога не се променяше. Вече се смяташе за чест да се яви по телевизията, макар че проблемът не беше, че е стар или нещо подобно. Някога отдавна беше решил да работи в полза на звездите си, не толкова за своята собствена слава.*
- Вал Денерис. - изненадващо, Вал беше приближил бюрото и сам беше предложил ръкуване. Арсен изглеждаше изненадано развеселен, но прие ръката на лилавокосия. - За мен е удоволствие.
- За мен пък чест, сър.
- О, отдавна не съм бил "сър"... - Арсен се замисли - Но както прецениш, разбира се. Заповядайте, настанете се. Имаме да си поговорим за някои неща относно работата ти, младежо.
- Правя нещо грешно ли, сър?!
- Защо пък нещо трябва да е грешно? Просто става въпрос за заплатата ти и разни други досадни неща. Чай или кафе?

*Иначе се занимава с писане, вместо с документация, затова и масата му е отрупана. Ако се чудите какво може да напише Арсен, вероятно са текстове на песни от типа на "Миг от приказка" и "Сувенир" на Миро... Поне изглеждат като неща, които той би измислил, дори и да ви звучи странно.

Очакванията й се оправдаха. Арсен наистина изглеждаше надежден човек. Изобщо не трябваше да чакат толкова дълго.
- Може би трябва да кажа, че обмислям да си намеря работа тук... имам желанието. - е, за последното не беше толкова сигурна, но защо пък не в крайна сметка? Все нещо би могла да прави... иначе щеше да се чувства непотребна.

- За нас ще бъде удоволствие да ти помогнем в това, ако можем. - усмихна се шефът на компанията, докато правеше знак на Кира да не се заема с прислужването и сам сипа на Вал кафе, което предварително беше разбрал, че драконидът харесва. Самият Вал изглеждаше така, сякаш за първи път чуваше, че Марина иска да работи, но... е, може би трябваше да му се прости точно сега. - Имаме свободни позиции в мениджърския отдел, което може би ще ти допадне повече. Бих ти предложил и място като секретарка или подобно, но сама виждаш колко е желана позицията. Папките са зад вас, на масата. Има и специфични позиции по отделите тук и там също, разбира се... Ох, извинявайте. Работата постоянно ме кара да мисля твърде делово.
- Тя е на четири, нали? - малко отнесено попита Вал, очевидно загледан в снимката на бюрото.
- Моля? - Арсен проследи погледа на госта си и се усмихна. - Арсения? Да. Страхувам се, че попива твърде много от Гио. Не съм сигурен до какво ще доведе това. Гио е малко...
- Чуждестранен. - ухили се Кира и намигна на шефа си, когато той го изгледа в стил "Кой го казва". Кира имаше един от най-странните акценти в компанията.
- От друга страна е като близначка на Аянами... макар че и това е притеснително. Значи Гио ги учи и двете. Къде ли сбърках с това момче...
- "Намери другите със сърца като твоето". - прошепна Вал, после се стресна, понеже не искаше да го каже на глас. Арсен го изгледа примирено.
- Автограф ли искаш? Скоро ще ти втръсне от моите подписи, уверявам те.

- Наистина иска. Може ли? - това беше може би най-нежеланият жест, който правеше на Вал. Но тя си го разбираше като проява на обич. Съпругът й никога нямаше да си признае, че си умира за автограф. Затова тя можеше да се опита да му го издейства. - Ще кажа към коя работа съм се ориентирала съвсем скоро... а, ето. Може да се подпише тук.
Тя пресметливо беше взела един диск с песни от колекцията на Вал.

- От мен да знаете, че тези са забранени за пред мен. - изръмжа приятелски синеокия след кратко колебание и извади една писалка от джоба си, докато Кира се опитваше да прикрие смеха си, а пък Вал беше потънал в килима, без да се знае дали от срам или от друго.
- Разбрано, сър. - измърмори там някъде. Може пък и да криеше радостта си, знае ли човек.
- Можете да разчитате на мен за още забранени неща - Кира избегна хвърлената по него писалка с елегантно отместване.
- Да се заемем със смислените неща - натърти Арсен, съжалявайки, че не е уцелил. - Няма да отнеме време. Става въпрос за ей тази папка документи...
Млъкна за миг и загледа събеседника си. Ама че и той беше един... Арсен поклати глава и се протегна да потупа Вал по главата почти като че да го утешаваше.
- Аз не съм бог, нито съм по-различен от теб, Вал. Дори може да се каже, че си много по-добър от мен в редица неща. Аз съм просто главата на семейството тук. Искам от теб да се държиш нормално с мен.
- Разбирам това, сър... Но ми трябва още малко време. - драконидът още изучаваше килима, макар че да го докосват явно му беше приятно.
- Значи няма от какво да се притеснявам. - той предприе тактиката на бърборенето, за да може Вал да си върне спокойната физиономия, или каквато решеше да си залепи - Не знаех, че Гио вече не ти е избил в главата всички илюзии за мен. Известен съм, защото на Гио му трябваше здрава основа, за да се развива. Някой, който да му подписва договорите, докато беше дете. Можеше да е всеки. Той просто... избра мен за свой баща.
- Не всеки щеше да изправи онази зала на крака... сър. - Вал най-после изправи глава и спя да погледне Арсен, който му се усмихна.
- Знае ли човек... - подхвърли на бюрото вече подготвената папка - Време е и ти да подписваш.

- Тръгна си с договор и автограф. - каза Марина чак като се отдалечиха от вратата на кабинета. - Какво по-хубаво от това? Може би предстоящия концерт?
Чувстваше се адски горда заради Вал. Когато го видеше на сцената щеше да се радва дори повече. И нямаше да позволи дори на тълпата фенки да я подразнят.

- Концертът... - Вал все още зяпаше невярващо диска си и сигурно се чудеше кога си го е купил, за да може после да разказва на децата си цялостната му история. - Дали той ще се появи на моя?
Това беше въпрос, който всички музиканти тук бяха задали поне веднъж. Арсен понякога се появяваше изненадващо в подкрепа. Не винаги на сцената, но се беше случвало и това. Дали...
- О, ако го направи сега, ще трябва пак да потъне в блатото на пресата. А той е станал мързелив. - измърка един глас, който се чуваше обикновено само по телевизията.
Тъкмо бяха минали покрай една врата на зала за тренировки, пред която стоеше едно странно създание и най-нахално си пушеше лулата. Беше Рихан Нура.
- Не съм ви виждал на нашия етаж преди. Наистина ли не се интересувате от актьорството? - драконидът май само така умееше да прави покани.

Марина замръзна. Каква случайна среща само! Тя не би казала, че го харесва особено (е, актьорската му игра си беше перфектна, това не можеше да отрече), въпреки че всеки у дома (включително и тя) гледаше всяка кинопродукция, в която Рихан участваше.
- Щяхме да се засечем все някога... - промърмори по-скоро на себе си и се постара да не вложи емоция.

- Така е - мило издиша кълбо дим онзи и се усмихна. За негова изненада Вал му върна усмивката доста искрено. Обикновено никой не се отнасяше с него нормално.
- Струва ми се, че никой дори не ми е предлагал да се запозная с вашата част от компанията - трудно беше да се определи дали Вал го казваше от вежливост, но като че ли не.
- Тогава заповядай. Ще ти се зарадват.

Не можеше да се каже, че има нещо против. Да бъдеш музикант и актьор едновременно беше голямо предимство. И голямо натоварване може би...
- Виж, Верде, това е новата звезда! - един червенокос тип изникна изневиделица до Рихан. След малко се появи в полезрението им и онзи, на когото говореше. - И вече го агитират да става актьор! Твоята половинка ще има работа в гримьорната.

- Хм... - онзи си придаде много учен вид. Беше облечен в някакви парцали, които само преди секунди като че ли бяха извадени от някой огнен ад. Все пак тъкмо се връщаше от каскада с кола. Нищо особено. - Изглеждаш идеално, приятелю! Направо ще се влюбиш в киното, сто процента...
- Не мисля, че е нужно да се престараваш в агитацията - меко го прекъсна Рихан, но се усмихна. - Всъщност е малко претрупано. Имаме нещо като актьорска сбирка. Обсъждаме няколко нови сценария, които Ни Джени ни пробута. Май ще имаме нужда от някои като вас.

- Всъщност не е лошо. - каза тя, след като прочете един от сценариите и го остави на малката масичка в студиото, където ги бяха завели. - Ще се справиш, Вал.
Тя разгледа и останалите сценарии в купчината. Явно, че имаше и стари.
- Само Ни Джени ли пише за тази компания? - всичките бяха негови...

- Той просто има най-много желание да се бута тук и там... - повдигна рамене Рихан, сядайки на един стол насред нищото. Те явно едва преди малко бяха дошли в тази стая.
- От години например се опитва да убеди всичко живо да финансират най-големия му проект - ухили се Верде. - За половината народ от компанията е намерил роли. Разни средновековни работи. Магии, мечове... Обаче звучи като голяма сапунка и Арсен още не е дал съгласие. Бас ловя, че и вас вече ви е включил.

- Средновековна сапунка. Уоу. - дори фентъзи книгите свършваха след 15-тата. А това беше доста по-мащабен проект. - Ами твоята роля каква е?
Хич нямаше да се учуди обаче, ако види нещо подобно по телевизията.
- Аз играя черен магьосник!
- Не питах теб.
- Джени очевидно не си прави труда да измисля характери, защото героите са базирани на самите нас. Супер яко е! Актьор, който играе себе си!

- Което сигурно го прави и адски добър психолог - учуди се Вал и замислено плъзна поглед към една от купчините грижливо подредени листи.
- И още как. Колкото до мен, аз съм Императора... но определено не и на тези двамата тук.
- На теория...
- О, моля те, Верде... Всъщност е по-добре да ви информираме, че понякога снимаме някоя и друга част от тази история. Когато остане време. Това, че Арсен не я одобрява, не значи, че си няма много други фенове. Макар че съм съгласен, че като че ли няма смислена главна линия в историята.
Верде махна с ръка.
- Аз го възприемам като вид... ъъ... "Запознайте се с идолите си по начин, по който не сте си и представяли".

- Да, да. Е, признавам, че ролите не си съвпадат чак толкова с оригиналите. Например нас с Верде са ни направили адски нахални. Понякога ме е срам да си кажа репликата. - Ноар явно не беше наясно каква емоция да изрази на лицето си и затова прие някакъв вид скръбна гримаса.
- Да... повярвах. Как изобщо те пускат до снимачната площадка? - Марина не беше виждала този човек по телевизията и по-добре.
- О, по принцип се занимавам със звука и разни други обработки. Но Джени видя яркия талант в мен.

- А пък от списанията искат да го изтипосат там, но нашето момче не дава - Верде повдигна рамене. То и той самият никога не беше се съгласявал. Главно защото чувстваше, че повечето хора ще си кажат "кой е па тоя?!". Дубльорите рядко излизаха на светло.
- Главното е да се забавляваме... То цялото това нещо си е легенда. Даже има слухове, че Арсен все пак също е снимал някои от своите сцени. Поне Джени много искрено вярва, че ще има такава изненада.

- Ще ни е кеф да се включите и вие. До колкото знам за слугите на императора - момчето за всичко и неговата любима, има слободни места. - Ноар им смигна заговорнически.
- Слуги? - Марина скептично повдигна вежди. Каквито и да бяха свободните роли не би се включила и без това.* Но чак слуги...
- Те после стават посланици! - заяви тържествено червенокосият.

*Освен ако Делоис или Коумей не я убедят~ (Ноар)

- Аз не ги виждам като слуги, по-скоро като... помощници - намръщи се Рихан, обмисляйки картинката, която си представяше - Слуга може да ми е оня певец, който Джени е сложил на вратата на двореца, да обира и мами хората. Странно е описан, наистина... Но ние между другото не ви ли говорим така, все едно е с някакъв шифър. Вземете, тук може и да намерите малко за това, което спомена Ноар.

- Опашат роб, който мрази риба и умее да си преправя гласа... - тя четеше възможните роли. - Това прекалено много съвпада, че да е просто случайност.
- Дори това с роба ли? - Ноар погледна съжалително Вал и изглеждаше така, все едно щеше да го потупа по рамото. - Не се бой, малко или много всички сме мъже под чехъл, щом си намерим маце.
- Ще ти кажа аз един чехъл... - изсъска му Марина. - По-скоро ще получиш ботуш в лицето.
А червенокосият най-нахално се загледа в обувките й!
- Леле! Ти вярно много го изнудваш. Колко ли е дал за тия скъпи ботуши...

- Вие сте събирали пари за тях. - вдигна рамене Вал, с което само казваше, че дрехите, които носеха и двамата с Марина бяха от подарените им от компанията като за "Добре дошли".
- Това беше яка затапка! - ухили се Верде. - Абе май има причина да нямаме много сцени с вас.
- Освен ако не се броят онези за след-след-сапунката... когато се снимат щастливите краища...

- Край! Засегнат съм! Ще кажа на Джени да ви стъжни живота в сапунката. - Ноар вирна нос до колкото можа. - И ще ме послуша, да знаете! Защото ще направя така, че да не се докопа до горещ шоколад и кифлички докато е жив... ама това са подробности.
- Че ние съгласили ли сме се да участваме, че да ни стъжни живота? - Марина се нахили подигравателно. Да. Правилно прочетохте. Червенокосият определено й се отразяваше зле.

- Добре де, извинявай.. обаче и заплахата е малко съмнителна. Как можеш да стъжниш повече живота на предполагаем роб? - трябваше да му се признае на Вал, че доста се беше отпуснал, което си беше плюс. И определено можеше да обръща някои неща откъм веселата им страна, поне само с усмивката си. - Честно казано, вие също сте нещо като роби-но-е-точно. Правилно ли чета?

- Като се замисля... - започна Ноар, а после се огледа и снижи гласа си заговорнически. - Да не казвам голяма дума, ама черните магьосници като че ли имат повече власт в града от владетеля му! Знаят много страшни магийки. И всякакви клюки. И всеки ги слуша.
- За последното не се съмнявам. Човек не може да се отърве... Между другото, Вал, Джени доста те хареса. Току-виж започнал да те преследва да участваш. - което не беше лошо всъщност.
- Да, пък ако тя не иска, ще ти намерим друго маце. И без това няма много сцени с целувки. - Ноар си го каза достатъчно сериозно.
- Какво?!?!
- Не е решено, де. Джени първо държи да види актрисата и тогава да донагласи нещата. Може пък да измисли повече романтични...
- Много добре ме видя.
- Моля?
- Джени много добре ме видя. Няма какво да доизмисля.
- Ясно... бърза си.