----Разни хрумки

- Но ако си права, значи вече трябва да те има предвид, щом има Вал предвид... ако те е харесал... - Верде хвана един от разглежданите сценарий, за да намери нещо за търсената героиня и се зачете задълбочено. На няколко пъти вдигна поглед за да я погледне изпитателно, сякаш тя се явяваше на конкурс, а вече не беше описана. - Не може да си чак толкова студена!

- Вижда ми се точно такава. - червенокосият я изгледа от глава до пети и спря чак като Марина му хвърли изпепеляващ поглед.
- Прав е. - все пак си призна тя. Не че можеше или пък искаше да го скрие. То си личеше от километри. - Защо? Отговарям ли на изискванията?

Рихан махна с ръка, докато Верде се мръщеше замислено.
- То е ясно, че вече ще играеш, ако решите изобщо да се снимате. Нали казахме, че това го правим като един вид почивка. И го казвам, понеже самата героиня вече се казва като теб. Какво по-голямо доказателство? Декорите ще ви харесат. Може да ви ги заемем за концерта, ако още нямате идея как да протече.
- Боже, концертът! - Вал направо се задави от само себе си. - Забравих това!
- Извинявай. Обикновено вие, музикантите, сте готови с концертите си още от момента на влизането ви в компанията, затова мислех, че ви остават само довършителните работи.

~~~~
Не беше се и налагало изобщо да мисли за това. Друг беше помислил. И надеждите на самия Вал се бяха изпълнили, че даже и преизпълнили. За негов късмет щеше да участва направо на коледния концерт, където участваха почти всички. Най-дългият концерт на компанията всяка година, който повтаряха после и на Нова година и перфектно заемаше времето до полунощ. Беше вълнуващо този път да е от другата страна, а и се говореше усилено за какви ли не изненади.
Най-голямата зала в града се пръскаше по шефовете в конкретния ден. Само като се обърнеше назад, на Вал му ставаше лошо, а как ли щеше да е от сцената... Вече не му се пееше толкова.
Първите редове обикновено се запазваха за разни членове на компанията и той си беше намерил място с Марина там. Някои се кълняха, че помагало да поседиш там, докато ти дойде реда. Засега не помагаше.
Сцената беше абсолютно празна. Не, че беше изненадващо, понякога декорите и прочие се появяваха по-късно, но сега на Вал му действаше доста потискащо цялата тази празнота. Нищо, че залата отзад шумеше колкото за милион души. Дали имаше толкова? Ужас!
Залата се разтревожи, когато нищо не се случи в обещания час, в точната минута. Ама те не бяха ли научили вече, че Компанията правеше какви ли не врътки?
Първите ноти от пиано не му изглеждаха познати като мелодия.
Песента, която накара залата да се смълчи, доколкото може една зала, го изправи на тръни. Той поне познаваше този глас много добре, макар и песента да беше... нова. О, проклятие, не можеше да е вярно.
Не забеляза как залата избухна в светлина и звук. Стените промениха няколко пъти украсата си, а сцената се изпълни с безкрайно променящи се и то все по-бързо разновидности на някои от най-известните места в града, изпълнени с все повече танцьори и прочие артисти. От една "пътека в парка" се появи певецът, облечен в черно и синьо, с популярното си бяло бастунче в ръце, носейки го небрежно на рамене, невъзмутим от постоянната промяна около себе си в залата.
Защото той определено контролираше тази промяна. Приличаше на магия. Арсен го биваше в импровизацията и ако сам беше работил върху специалните си ефекти, можеше с перфектна точност да бъде точно там, където трябваше в конкретната секунда. Отделно от това вероятно беше работил с останалата част от екипа, макар че никой не се беше издал за това. Арсен нямаше конкретен план за държанието си на сцената, личеше си по начина, по който се движеше, но всички на сцената с лекота се справяха на свой ред с импровизацията, без нито веднъж да се смутят от менящите се около тях елементи. Изникващи и скриващи се сгради, цветя, интериор и проста улица, и така нататък. Всички участващи участваха по свой си непринуден начин, някои директно разигравайки разни мини сценки. Арсен просто беше взел някои от най-добрите си танцьори... нали? Макар че сред тях имаше някои, които определено не бяха от танцьорите. Разни актьори, хора от "зад кулисите" и прочее маскиран из "града" народ. Като например появилата се в ролята на фея Арсения там, горе, на една видимо опасна гимнастическа люлка, чието участие включваше запалването на една звезда на внезапно появила се елха. Вероятно участието на толкова народ беше нарочно - колкото по-цветно, толкова повече "магическо" за публиката. Май Вал беше чувал това в една лекция тук, докато беше още кандидат. Самата зала беше оборудвана според изискванията на компанията, за да може да бъде включена в светлините и звуците. Май това го наричаха "включване на публиката" тук, с което Арсен също успя да се пошегува някак в целия този подреден хаос.
Във всеки случай шефът направи и удоволствие на публиката да танцува с останалите и хич даже не им отстъпваше, а Вал само преди седмица щеше да се закълне, че това шефа на компанията никога нямаше да направи. Както щеше да се закълне за разни други, които приеха същото предизвикателство. Може би понеже... ъ... шефът беше казал така?
Шефът на компанията използваше нападките от жълтите вестници, за да си направи песен, комбинирайки това с някои от похвалите, които бе получил от списанията на собствената си компания, разбира се, в хумористичен стил.
И всичко това за едно просто... "Добре дошли"...
- Мамка му. - драконидът беше толкова потресен и развълнуван, че по-добре да си седеше тук, докато му се уталожи адреналина, понеже това беше... Забрави, беше безвъзвратно унищожен за следващия поне един час.
До Вал и Марина някой се засмя меко. Оказа се Делоис Рейли, който явно се беше прибрал от дългото си задгранично пътешествие, което беше предприел преди 6 месеца, според новинарския екип.
- Той сам нареди да те сложим при зрителите в началото на концерта, за да видиш това. - въпреки, че залата беше избухнала като атомна бомба, тук, отпред, явно по някаква странна логика шумът се заглушаваше. Каквото и да беше, чуваха Рейли прекрасно. - Когато шефът нареди нещо, всички изпълняват. Той все твърди, че компанията принадлежи на Гио, но никой не може да каже "Не" на Арсен. Нареди ли ти да участваш в шоуто му, правиш го. Както и да е. Желанието му беше такова, защото, доколкото разбрах, днес имаш рожден ден, Вал Денерис. Мисля, че той не може да ти подари кой знае какво друго, макар че винаги се смущава от това някой от компанията да му е страстен почитател.
Делоис Рейли беше така услужлив да предложи бащинска прегръдка на другия драконид, когато думите му бяха осъзнати.
- Да, мисля че той така ни печели, всъщност. - Илюзиониста се обърна със загрижена усмивка към Марина, готов да предложи при нужда същото успокоително, което беше използвал при Вал - Ти добре ли се чувстваш? Изпратиха ме тук точно защото очакваха от него това, но за теб не съм предупреден, опасявам се.

Делоис я питаше нещо, Делоис я питаше!!! Ох, Делоис Рейли! Стегни се, Марина! Ясно е, че отстрани изглеждаш като вцепенен камък... да, това определено помогна да не изпада в глупави настроения. Никой не беше забелязал нищо, така че просто трябваше да измисли отговор.
- Не. - чакай, какво? Това излезе твърде грубо дори за нейната натура. Край... край, даже се изчерви. - Аз, такова... Връщам се след малко.
Най-доброто решение беше да избяга и да се върне чак за изпълнението на Вал.

- Съ, момичес, какво правис? - зад сцената беше такава бъркотия,че беше цяло чудо, че никой в залата не чуваше цялото това нещо. Танцьори и разни други седяха или буквално лежаха из коридорчетата навсякъде, или се преобличаха в движение, или кой знае какво. Арсен им печелеше време с краткия си поздравителен адрес отпред. За първи път от поне шест години излизаше на сцена по този начин, така че можеха да си му се радват.
Джора гледаше притеснително новодошлата, която, по-ясно от бял ден, си търсеше място за успокоение. Женис... всеки път проблемис.
- Тоалетнас е в другия крайс на коридорас. Женис там ще тис помогнатс. - кой знае за какво, ама тя сигурно и не го слушаше. Ето защо обучаваше само мъже, ха!

Беше доста шумно, та не беше сигурна, че чу добре какво й казва онзи. Освен това й се стори, че има някакъв говорен дефект. И като че ли го беше виждала някъде... не, че беше чудно. Щом беше част от компанията, значи със сигурност го бе мяркала. Поне разбра къде е тоалетната. По пътя за натам обаче й препречиха пътя с гримове и четки.
- Къде си тръгнала без грим! - скара й се червенокосата жена и веднага се зае да я маже с някакви неща, без да й даде време да избяга. Беше като досадно насекомо, което не можеш да прогониш с ръка. - Боже, в този хаос не можем да оправим всички! Поне да стояхте на едно място!
Изглежда беше безполезно да й обяснява каквото и да е, а и по пътя за тоалетната имаше още няколко такива досадници. Затова и се измъкна назад, обратно към залата.
- Там е същински ад. - каза и рухна на стола до Вал. - Радвай се, че чакаш тук. Ще ти е много по-спокойно, отколкото да си там.

- Рано или късно ще ми се наложи. - изпитваше някакви съмнения, че ще се справи, но едновременно с това хем се радваше на подаръка си, хем се чувстваше горд от кратката си беседа с Делоис, който се беше оттеглил в лудницата, когато се увери, че момчето е вече стабилно. - Красива си... но от едната страна имаш повече сенки за очи, отколкото от другата.

- О... - Марина изпита доста смесени чувства от забележката, но реши да не казва нищо, а да извади кърпа, за да изтрие това нещо.
- Какво си мислиш, че правиш! Да се връщаш с недооправен грим! - червенокосото чудовище от гримьорната изведнъж се оказа отново залепена за нея и без повече предисловия се захвана с грима й. Междувременно метна няколко мълниеносни погледи на Вал. - Да не си смял да мръднеш! И теб ще пипна след малко.
- Абе, жена, аз няма да излизам на сцената! - Марина най-после предприе решително настъпление.
- Какво? И ми губиш времето! Как не те е срам! - фурията се премести на Вал, а Марина се чудеше дали да не й изброи колко пъти каза, че няма да излиза.

- Толкова ли е зле, че те обижда? - любопитно се обади следващия, който беше дошъл да си почине и да посъбере малко клюки... за списанието си.
- Наистина се притеснявах относно сценичната треска на Вал - продължи Ветера, журналистът, като започна да си дращи в тефтера. - Казаха ми, че по принцип направо не се отлепя от теб, хм... и това значи, че сигурно ти говори доста по-мило, хм... Имате ли време за едно кратко съвместно интервю?

- Ще се включи в концерта след малко, а вие го занимавате с интервюта? - наежи се тя, понеже смяташе журналистите за досадници. - Че чак и съвместно... нямам какво да ви кажа. Ако Вал иска, нека отговаря на въпросите.
Този нахалник сто процента щеше да си отмъсти в някоя статийка, задето му отказва материал, но не й пукаше.

- По-добра идея ли ще е да го оставя на онова отровно... нещо? - учтиво наклони глава онзи, докато не преставаше да дращи, без дори да гледа.
Нямаше предвид гримьорката, а по-скоро приближаващата се съскаща буря, която беше хванала един топ хартия с някакви разяснения.
- За жалост, може би по-скоро на Вал де, са му назначили Джора за хореограф. Би било наистина интересно...
Журналистът се канеше да зададе сега някакъв въпрос или въпроси, но го спря една ръка върху тефтерчето му, облечена в синьо.
Цялата жена изобщо беше облечена в синьо. Заедно с непрогледния си воал и прочие сини неща. Дамата в синьо беше от стопроцентовите любимки на клюкарите и другите журналисти. Тя беше съпругата на шефа. Повечето от Компанията знаеха много добре коя е, но тя никога не се появяваше в общественото пространство, освен маскирана. Никога и не говореше. Трябваше да има по една такава мистерия във всяка компания... или поне така смяташе Гио. Дамата в синьо явно нямаше нищо против да участва.
- Но аз не ги дразня, госпожо! - журналистът явно добре тълкуваше намеците на Дамата - Аз просто ги информирам за връхлитащата буря. Или поне Марина... мисля си. Вал е завършил театър? Би трябвало да може да се оправи с хореографията, каквото и да е измислил Джора.

Мислите на Марина бяха отхвърчали съвсем другаде, така че обърна голямо внимание на синята дама, която за пръв път виждаше на живо и толкова отблизо.
- Измислил ли? - заля я вълна от притеснение. - Кажи ми, че сте тренирали предварително за това, Вал.
Не беше чула нищо за танци, но се предполагаше, че те си вървят с песните и всички останали подготовки... нали?

- Кое да сме тренирали? - невинно или по-точно объркано се опита да се включи Вал.
- Сигурно ли е, че изобщо ще си спомни текста? - изрази съмнение журналистът.
- Не съм такъв злетак, ей! За каква подготовка говорите?
- За твое щастиес няма наложис да правис нищос, освен да бъде, къдетос аз ти кажес - Джора вече беше стигнал до тях с листата си. - Това понес можес правис!

Марина сложи отчаяно ръка на челото си. Ужас. Ужас... а имаше толкова време за подготовка, седмици до началото на това шоу. Поне се беше многократно убедила в способността на Вал да импровизира. Може би нямаше да е толкова зле... макар че както винаги бе твърде скептична, за да се надява прекалено.
- Кога е твоят ред?

- След двама други... - Вал внезапно се притесни. Журналистът взе да описва това, а Джора започна да си съска нещо сам.
- Не съм те викалс на тренировки, понежес няма нуждас... Аз ли сбърках, задето дойдох да те предупредя, мамка му?!
Синята дама сложи ръка пред устата си и се засмя тихо.
- Взимайс и четис, все нещос получис. Никогас не проваляс хорас, никогас!
- За това поне е прав.

Нямало нужда?! Нямало нужда ли?! И щеше да участва само след двама други... Направо й стана лошо. Но реши да не се меси повече, защото само щеше да отнеме от времето на Вал да "четис".

- Ако закъсаш, винаги можеш да махнеш на Гио или който видиш тук на предните редици - журналистът реши, че може вече да дава съвети - То тези редове затова са празни. Когато някой забъкне си вика някой да го извади от блатото. Сигурен съм, че все някой ще те наблюдава от тук.
- Чудесно. - Вал само дето не му се озъби - Ще разчитам на теб.
- Разбира се. Сега можеш да заминаваш. Аз мога ли да задавам въпроси на госпожица Исмаил.
- Спри да я дразниш.
- Е, аз не се нуждая от преки отговори, за да ги напиша...

Прав беше. Тя обаче осъзна, че сега има нужда да се разсее малко и това й предоставяше възможност. Вярно, че щеше да му даде материал, но ако така или иначе щеше да види интервю в някоя медия, поне да имаше нещо вярно в него.
- Какво искаш да питаш толкова? - тя му се озъби, защото все пак не го харесваше.

- Разкажи ми нещо. За предишната му работа, за това как сте се запознали, за това какъв ученик е бил. Каквото всъщност си избереш. - прозвуча доста по-мило, отколкото изглеждаше, че е способен. А може би всъщност това беше реалното му "аз". Може би правеше точно онова, което се очакваше от него да постигне. Да сваля напрежението.
Макар че можеше да го направи и по-рано, ако беше така.
Е, беше преценил, че трябва малко да подразни Вал, така че Дамата в синьо не беше направила никаква забележка. Ветера се държеше така, както сам преценеше. Беше един от психолозите под прикритие в компанията. Лично той беше консултирал Гио за стотици хора. И беше одобрил Вал и го беше предпочел пред редица други. За Вал обаче името на Ветера не значеше нищо. Просто не беше гледал документите обстойно, а и все едно щеше да помни нещо... незначително.

- Запознахме се... - Марина се зачуди кое от всичко да каже. - до една сладкарница. Не съм сигурна какъв ученик е бил, но той по принцип е много отговорен и дисциплиниран, сигурна съм, че тези качества са се формирали отдавна. Колкото до предишната му работа... може да се каче, че беше... разказвач на истории.
Да имат в ада жените на Рихан. Не искаше да ги намесва в това интервю, а кое в живота на Вал не се въртеше именно около семейство Нура?

- О. - учтиво изрази заинтересоваността си Ветера, докато отчиташе дали този разговор я отпуска или не. През това време Вал вече се беше появил на сцената и изглеждаше напълно сигурен във всичко, което прави. Импровизираше със сигурност, но като че ли имаше някаква цел.
Зад кулисите сигурно го бяха предупредили за нещо. Сигурно щеше да участва в някоя изненада. Внезапно прекъсване за обявяване на нещо. Нов албум например или кой знае. Тези номера отпускаха много от новите артисти, даваха им цел, върху която да се съсредоточат.
Видяха конкретната цел, когато в една музикална пауза, в която танцьорите се скриха и осветлението загасна, Вал се "блъсна" в нещо. Изигра го много добре.
После музиката спря и когато обляха сцената със светлина, в средата й имаше малка масичка, зад която Рихан Нура пиеше чай.
- Какво правите тук, господарю?! - тази реплика беше подадена на Вал преди представлението, но той я направи съвсем истинска. Дори коленичи ужасено на два метра от масата и започна да трепери.
- Забавляваш ли се, Вал?
- Да... Не... Ама господарю...
- Почти ми се стори... че пееш. За мен никога не пееш.
- Не е вярно!
- Това, че никога не пееш за мен или това, че си пял?
- Не е вярно, че... не разбирам какво става!
- Аз също. - промълви Ветера, макар че се досещаше какво гледаха. - Защо ще правят реклама на Неосъществимия сериал?

"Че това сцена от сериала ли е?" - помисли си Марина. Като нищо можеше да се случи и без сценарий... и сигурно това помагаше на Вал да играе толкова добре. Не се нуждаеше от много импровизация. Но ако наистина беше реклама, то Вал вече имаше една сигурна роля!

- Те не разбират какво става. - Рихан махна по императорски към залата и пак отпи от чая си, а Вал се престори, че чак сега вижда цялото множество и изигра един шоков удар д политане назад. - Не ми казвай, че си им пратил Ти-знаеш-коя да им разкаже, Вал. Това би било много опасно.
- Но аз не мога да заповядвам на М... Господарю, те ни сочат!
- Не ставай глупав. Те са отвъд нас. Поговорих си с Твореца и той ни е пратил във времето отвъд времето. Какво има зад нас, Вал?
- Надпис, господарю... - екранът зад тях се беше подготвил да даде трейлър на онова, за което ставаше въпрос, който започна веднага след като сцената угасна.

- Да се молим, че Джени няма да изскочи да целува тези двамата от радост на сцената... - Ветера даже се огледа малко притеснено. Макар че щеше да се обзаложи, че в края на трейлъра щяха да видят и Арсен и Джени щеше да гони него, никога не се знаеше.

Е, Арсен наистина се появи и когато обяви, че проекта е одобрен, направо очакваше да се появи Джени. Засега го нямаше. Може би защото го възпираха зад сцена.
А от публиката някой се обади с въпрос кои още ще участват в сериала. С това се постави началото на глъчката в залата, от която не можеше да чуе дишането си.

Дамата в синьо постави ръка върху нейната и й направи въпросителен знак да излязат на по-тихо.
Зад кулисите беше странно тихо и нямаше никой, може би защото всички се подготвяха за по-нататък и само чакаха да излязат и Арсен да успокои залата. Дамата в синьо така или иначе отведе Марина в една странична малка стаичка, пълна със... плакати и снимки от всякакъв вид, предимно на момчетата от Компанията. Освен това имаше само една маса и много столове.
- Настани се, където искаш. Да седим отпред точно сега е истинско самоубийство. - дамата в синьо свали булото и се оказа едно от момичетата на главната рецепция в сградата на Компанията.
Мари-Ана се усмихна мило.
- Това е нашата светая светих. На момичетата в компанията, имам предвид.