----Разни хрумки

- Вие бяхте... там на рецепцията... когато... там... - гръм да я удари! Всички я бяха виждали, а никой не знаеше, че... е видял най-мистериозната жена! - Но защо точно на рецепцията... И защо съм тук...

- Обичам да общувам с хората. - повдигна невинно рамене русокоската. - Някога работех като сервитьорка. Може да звучи тъпо, но обичах работата си. На рецепцията не е чак толкова по-различно. Щеше да е временна прищявка, но после ми хареса. Трудното е единствено да научим Арсения да внимава.
Все пак всичко щеше да пропадне, ако хлапето изтичаше на рецепцията, крещейки "Мамо!". Досега не се беше случвало обаче.
- Доведох те, защото според мен е добра идея да постоим на тихо около половин час. Видяха те с мен, а това означава, че щяха да прескачат из цялата зала, за да ни стигнат и да се опитат да ни разпитат. Или да разпитат теб, защото аз не говоря пред публика.

- О... логично. - въобще не се беше сетила за тази възможност. Значи трябваше да се подготви за нея. Днес нямаше да я разпитват, но утре или друг ден... - Това за сериала... сериозно намерение ли беше? Мислех, че няма достатъчно средства за проекта.

- Като цяло проектът не изисква почти никакви средства. Арсен не харесваше идеята, защото ангажира огромна част от хората тук и му изглежда прекалено разтеглена. Може и да е прав. Той има нюх за тези неща. Но нямаше да излезе сега и да говори с публиката, ако не беше сериозен. Сигурно ще снимат един сезон, за да видят как върви. И вероятно ти също ще участваш... Все пак иначе нямаше изненадата да бъде представена от Рихан и Вал.

- Ами... Да, мисля да го направя. - всъщност преди онзи червенокос да я притисне в ъгъла изобщо не смяташе да го прави. Но да отстъпи ролята на някоя друга, която щеше да бъде толкова близка с Вал и... и... Пак изпита едно неприятно чувство, което май беше ревност. Въпреки че нямаше да признае, че го е изпитала пред никого. Дори и да си личеше и да се усещаше съвсем явно. - Колко хора всъщност знаят, че си... съпруга на Арсен?

- Ще се справиш - усмивката й беше направо заразителна. След това се замисли за известно време. - Задаваш ми наистина интересен въпрос. И като се замисля, знаещите са доста по-малко, отколкото си мисля... Някои от най-старите членове на Компанията знаят, разбира се. Гио, по-старшите от звукозаписните, Делоис. Ветера също, човекът, който те тормозеше с въпроси преди малко. Интересното е, че се грижа за тайния момичешки клуб, а почти всички момичета смятат, че съм просто едно срамежливо девойче от рецепцията.

- Ветера ли? - е това вече беше... уау. - Един журналист знае и не е написал нищо за това във вестниците? Че това ще е новината на годината! Ще има да се коментира и разнищва даже по-дълго...

- Ветера е доктор на философските науки и най-добрият психолог, с който Компанията разполага. Освен това ни е скъп семеен приятел, така че... много е удобно да имаш някого в журналистическия бранш. Именно за да те пази от нещата, които някой може да издаде за теб. Успя да те убеди с играта си, нали? Тази му роля е нещо като хоби. Казва, че така "прави психологически тестове". Извини го, ако те е подразнил твърде много.

Мълчание. Нямаше да коментира. Беше достатъчно красноречива тишината. Сто отвари... наистина я беше заблудил.
- Да оставим това... - как щеше да го погледне сега? - Защо се разкри пред мен?

Странно, но русокоската леко поруменя, докато очевидно търсеше подходящите думи.
- Прецених, че ще е по-удачно да бъде така. Особено след като Вал разбра. Да кажем, че ни... хвана... в леко неудобно положение с Арсен преди две седмици. Бяхме пратили Кира да донесе някои неща от кухнята за кабинета и затова на Вал му се удаде възможност да влети в неособено точното време. Не беше нещо страшно сериозно. Напомни ми, че трябва да внимавам повече във всеки случай.

- Той се е притеснил повече от вас, вярвай ми. - можеше да си представи колко неудобно му е станало. Особено след като не знаеше, че жената с Арсен е жена му, а не просто рецепционистката от първия етаж. - Но и аз като него ще пазя тайна.
- Плакатите на Вал вече дойдоха! - зеленоокото момиче, което Марина беше видяла в звукозаписното студио влезе, като размахваше в ръце плакати на Вал. - О... добре дошла в клуба. Нали няма да е проблем да ги залепим...
Последното беше насочено към Ана. Очевидно близостта на Марина с Вал представляваше някакъв проблем. Тя огледа плакатите и за щастие не откри нищо нередно. Може би се планираше по-късно да се появят някакви пикантни снимки?

- Разбира се, Елийн, скъпа... стига да намериш място за тях. - Ана се обърна към една напълно празна стена, която всъщност се въртеше и криеше някои от най-скъпите притежания на клуба. Че някои от тях и с автографи. Криеха ги, за да не дразнят момчетата, които се случваше да се отбият тук. Преди време само се оплакваха, че им се повръщало от толкова позьорска стена. А пък Арсен дори не знаеше какво негово изображение седеше тук. Макар и да беше на плаката с гръб в тъмното, сигурно пак нямаше да одобри.

- Аха. Представям си какво щеше да стане, ако жена му влезеше и видеше това... - Елийн си спомни какво би могла да види и се размечта. - Но тя така или иначе не е в нашия клуб. Трябваше да си оставим плаката.
Марина благодари на невъзмутимото си изражение, което успя да задържи на лицето си.

- Няма ли да го покажеш? - почти развълнувано и с неприкрито любопитство поде Ана, повече защото наистина й беше станало интересно. Вал все пак не приличаше на някой, който с радост би се снимал предизвикателно. Имаше такива мъже в компанията, макар и единици. Някои пък бяха непукисти. Имаше и едни, които го правеха, когато изгубеха бас. Като например Тенджо... не, той по-скоро беше и изгубил бас, и непукист в едно. - Макар че първо ще е по-добре да се запознаете, докато още имаме време. Днес е натоварен ден.

Марина видя впечатляваща колекция от плакати. А Елийн продължаваше да й посочва нови и да изважда стари, които стояха прилежно прибрани по шкафове. Направо се беше захласнала по тях и надали щеше да я чуе, ако Марина коментира нещо.
- Някои от тях изглеждат доста... папарашки. - горките жертви. Изобщо не подозираха, че са хванати на снимка в неудобен момент.

- Животът им не може да е само цветя и рози. - повдигна шеговито рамене Ана.
- Тъй ли? Понеже тате точно това ми обеща... - това беше Гио, който въртеше в ръка някакъв микрофон с дълга дръжка и се усмихваше широко. Особено пък на уплашените им изражения. - Твърде жалко, че мен почти ме няма, наистина. Господарят Уил също би се натъжил~ Е, дойдох да ви кажа, че скоро ще дойде финалът.

- О, чудесно! Отиваме! - Елийн пак грейна. - После ще ти покажа останалите плакати, Марина! Тъкмо след концерта ще се съберем повече хора тук. Да тръгваме!
- А... кой е господарят Уил? - Марина пък беше недоразбрала.
- Една белокоса надувка. - изстреля Елийн. Значи все пак имаше мъже, които не харесваше. Очевидно не беше само тя. Прозвището й се виждаше пропито със сарказъм.

- Не е вярно! Той е страхотен! Доказателството е в това, че нямате нито един негов плакат, признайте си! Все пак не всеки можеш да го уловиш в рамките на една снимка, нали? Ха! Бива ме в тези неща...

Още по-отчетлив сарказъм? Изненадващо, че Гио беше способен на това. Къде ли се бе качило самочувствието на онзи белокос, че да предизвика такива коментари?*
- Ха, притрябвали са ми негови плакати. - изсумтя Елийн. - Направо се чудя как такава прекрасна жена като Явари се хвана с тоя идиот... Но... е, ако не друго, поне я боготвори повече от себе си. Нищо, че няма никакви романтични идеи и ползва супер изтъркани трикове.**

*Към безкрая... и отвъд!
** Ей сега ти дръпнах косичката, зеленоочке... Кхъм, щом ме критикува, значи й правя впечатление. А впечатлението е първата стъпка към любовта~

- Стига де, подобни коментари ме отчайват. Ако господарят Уил е идиот, какво остава за мен! Ти не казвай нищо, мамче.
- Само исках да отбележа, че твоето си е чиста детинщина.
- Не ме ли чу? Все някъде по света има момиче, което обича да се грижи за пораснали бебета. Но останалите ще ме възприемат зле.

- Всъщност доста повече биха се съгласили, щом порасналото бебе е супер известно. - отбеляза Елийн, а Марина се учуди от тази проява на проницателност. - Ще ти изтърпят недостатъците.
Вярно беше. Супер много жени въздишаха по Гио. Ако им се удадеше възможност много щяха да се пробват да му се харесат.

- Ласкаете ме - примига като нещастна дама червенокосият и си изпроси един плесник по врата от преминаващата Ана, вече наметнала се подходящо.
- Ти си син на Арсен, брой си фенките по неговия аршин.
- Уха, аз срещу старчето? Невъзможно. Но както и да е, аз всъщност трябваше да ви кажа, че на сцената ще палим фойерверките. Ще отваряме покрива.

Наистина го отвориха. Беше просто невероятно! Не можеше да намери Вал в тълпата, но дори и така си заслужаваше да погледа фойерверките.
- Милостива майко, Джо пали фойерверките! - до нея Елийн прозвуча особено стъписано. Това момиче винаги изразяваше емоциите си по-бурно, отколкото бе наложително.
- Изглежда се справя добре, какъв е проблемът? - Марина виждаше и доста други хора, които се занимаваха с това.
- Просто когато го видя да се доближава до такива опасни неща ми става лошо. Той е леко... непредсказуем и шантав тип.

- Така шоуто също става по-непредсказуемо - намигна един тип с кафява шоколадова коса, който не се беше вяснал, поне докато Марина и останалите бяха сред публиката. А и след това едва ли. Той също беше актьор и сигурно беше тук просто... за да се види на онзи трейлър, който Арсен беше пуснал за сериала.
- Данте, не защитавай Джо, че тръпки ме побиват...
- Тихо там! - смъмри ги някой в тълпата, кой знае кой. Традиционно си пазеха тишина, когато фойерверките тръгнеха.
- Е, да се надяваме, че няма да се задържи за някоя пръчка, за да полети към звездите...
Публиката така или иначе се разшумя драстично при изпълнението с фойерверките и никой не видя някой да лети. Затова пък още след края на светлинното шоу някой усърден барабанист даде тон на музикантите за продължение на купона.
- "Кълна се, че не съм го виждала да прави нещо по-различно тази година." - оправда се веднага дамата в синьо, използвайки за преводач наблизо стоящия Ветера, вероятно отговаряйки на въпросителния поглед на редица от звездите, които бяха напълно уверени, че Арсен прави само по една изненада на концерт.
- Човек ще рече, че е много ядосан на пресата... - вметна Джо, който се върна с опърлен бритон и широка усмивка, тайничко сочейки на всички, че трябва да приклекнат, когато им даде знак. Понеже Арсен съвсем явно, макар и елегантно прикрито си обиждаше най-злостните "фенки", забавлявайки останалите, публиката беше заета с него. Не достатъчно, за да не става свидетел на точно обратното на началото на концерта. Сега всичко се "разрушаваше" зрелищно и цялата компания "изчезваше" в тъмнината. Даваше им време да се оттеглят на спокойствие, докато оставаше в светлината на единствения прожектор, колко джентълменско. Поне Вал, ако не и всички останали, вече малко се съмняваше, че не му било харесвало на сцената. Как ли пък не, държеше всичко под контрола си и като нищо можеше да скочи при ония лудите, ако го прихванеше нещо.

- Джо, нали ми обеща, че няма да правиш глупости... - Елийн се завайка, но по скоро говореше на себе си, не изглеждаше да очаква отговор. - Между другото, къде отиде Ана?
Марина щеше да се застреля. Това момиче явно мислеше, че са изгубили рецепционистката някъде по пътя и просто случайно са се натъкнали на мистериозната дама до тях. Е, може наистина Ана да се бе постарала да изглежда така.
- Може да ни е изгубила в тълпата. - Марина нарочно изтъкна онова, което си мислеше, че мисли Елийн. Зеленооката не потърси друго обяснение, което беше хубаво.