Елийн и 40-те

- Всъщност, това беше основната ми идея. Би следвало да посетя един друг... ъъъ... едно друго същество, но си помислих, че ще е от полза да дойда...
- Ще дойдеш с нас до Кулата - отсече почти сърдито Муртаг, сякаш се страхуваше от самия себе си и решението, което можеше да вземе, когато останеше "сам".
- Няма да тръгнете така! - въодушеви се изведнъж Ризел, макар че тъгата се изписа леко по лицето й - Храна, дрехи и други неща за из път. Задължително!
Целта й явно бе да излезе бързо от стаята да приготви нещата, а Муртаг да я последва, както и стана. Те трябваше да поговорят за това.
- Джо се чувства някак особено радостен от улеснението, всъщност... Но всички 40 ли са вече при Кулата?
- Ще бъдат, когато вие стигнете там.

- Ами Ишин?! - сепна се Елийн. - Къде можем да го открием? Ветера не ни даде основание да се притесняваме, но после се озовахме тук... и сега как ще се намерим?
Всичко започна да се нарежда като на магия и тя нямаше да се учуди Ишин да се материализира направо в къщата в този момент, но...

- Какво за Ишин? - реагира спонтанно Кевин, който явно ги познаваше всичките. Всъщност, очевидно беше, че ги познава...
- Джо предпочита да вярва, че Ветера е изпратил всички където им е мястото, иначе Джо много ще се ядоса, понеже не може така да си изпълнява мисията... честно казано, между другото и впрочем, Елийн, страхувам се, че трябва набързо да вземеш решение. Четиридесетте ще ти предложат да ти служат официално и пред свидетели. Знаеш ли как да им откажеш или как да приемеш официално? Като по книгите? Те обичат романтиката, виж тези двамата тук!

- Да ми... какво?! - стъписа се тя. Чакай малко, чакай, чакай! - Ама защо аз? С нищо не съм си го заслужила... и какво се очаква от мен? Не мога нищо, аз съм само пратеник!
Тя сякаш напълно забрави за ангела, който толкова я тормозеше в момента. Да отказва и да приема официално... а като се прибере в Кулата всъщност щеше да бъде просто книжар, както преди, само че вече завършил...

- А, не питай нас, зеленият говори за това с Рой и са се разбрали, че ти ще си официално нашата "господарка". - Ямада най-сетне сметна нещо за забавно, най-вероятно реакцията й, та да се усмихне.
- Джо иска да се... презастрахова. - невинно и веднага се защити зеленият - Джо не знае на кого ще може да вярва в онази Кула, но вярва на теб. Не можем да оставим 40-те в грешните ръце. Ти поне знаеш какви са и вероятно ще разбереш и това, което има да се случва, каквото и да е то. - и го обърна на реклама - Те са симпатични, не вдигат особено много шум и са послушни... можеш да си поръчаш концерт или пиеса. Джо иска да гледа Рой в ролята на Снежанка...

Елийн не можеше да отрече, че беше поласкана. И, че си повдигна самочувствието малко повече, отколкото би трябвало.
А после, като си представи Рой като Снежанка й трябваше доста време, за да спре неконтролируемия си смях. Какво ли щяха да си помислят Муртаг и Ризел, които още не се бяха върнали?
- Щом трябва да има някой, на когото да вярвате в Кулата, то тогава ще се съглася. - добави, когато успя да се успокои.

- За нас ще бъде чест - отдаде все още весело почести Хюгес, макар че след неопределено време щеше да се наложи да го направи официално. Бяха ги учили как се прави това, но досега никога не бяха служили на никого и на никаква цел, освен на самите себе си.Виж, всичко това щеше да е дяволски интересно... - Всъщност... къде са Елисия и другите? Не мисля, че трябва да я оставям тук...
Кевин се усмихна извинително, когато Хюгес погледна въпросително към него. Все пак ангелът беше единственият присъстващ, който вероятно щеше да познава разположението на къщата.
- Муртаг има близнаци и едно по-малко момиченце - божичко, докъде бяха стигнали... да не знаят семейството на собствения си приятел... но нямаше как, разбира се. - Аливейл, Джейдън и Тенар. Освен това тук в селото живеят племенничката му и осиновеният му син. Може би ще е по-безопасно за Елисия да остане с тях, но ти ще решиш това сам, разбира се. Колкото до това къде са, тайно се качиха на горния етаж през задната врата и в момента Аливейл ги запознава със своята страст - снимки на някакъв розовокос музикант, струва ми се.
- Ох, майчице - простена Ямада, по-скоро смутен от известността си - Нали с Муртаг сме скарани!
- Но с Ризел не сте.

- Радвай се на малките си обожатели. - усмихна се Елийн. Смяташе, че Ямада си заслужава феновете, особено ако са сладки мъници. Всъщност като малка и тя си имаше идоли и дори си закачваше техни плакати по стените... които баща й гледаше с презрение, защото не можеше да приеме дъщеря му да се възхищава на друг освен него. Но какво да се прави, та това бяха световноизвестните идоли от най-добрата музикална компания!!!

- И им давай автографи... аз бих го направил, макар че не съм като вас - Хюгес весело посочи и Ямада, и Кевин. Последният се засмя.
- Аз съм правил това само заради доброто на Муртаг и ти го знаеш. Нямам записи като Ямараску, Гио, Ишин и останалите. - макар че вечно щеше да се чуди как при всички тези дискове и прочие, 40-те оставаха толкова неизвестни. За бога, имаше дори техни видеа, правени по новооткритите системи за "снимане" или както там му викаха. Те използваха униформите си за  сцената и пак на никого не му правеше впечатление. Иначе там танцуваха и комуникираха с публиката без проблем, докато насаме се правеха на притеснени.
- Само ти така си мислиш. - мрачно отбеляза Джо, с много сериозен глас - Щом има записи на Джо, значи със сигурност има и твои. Светът е удивително нечестен.
- Уха, това звучи шокиращо...

Хюгес в крайна сметка отреди Елисия да остане с Ризел и децата, които щяха да са в по-голяма безопасност тук, каквото и да имаше да става. Беше му ужасно трудно да се раздели с дъщеря си, но го оставиха да го направи насаме с нея, докато Аливейл - малко сладко копие на Муртаг, определено с характера на майка си, пищеше около Ямада. Джейдън и Тенар бяха малко по-свити, но и използваха времето си повече, за да изпратят баща си, вероятно. Както и да се беше съгласила Ризел да го пусне, сега не показваше признаци на тъга или тревога. Беше достатъчно силна жена.
- Чудесно... нещо ми подсказва, че ще видим нещо интересно край твоя дом, Елийн. - Кевин явно виждаше и през пространството.