Мистериите накрая на света

- Мога да ви пратя при него още сега - почти предизвикателно се усмихна Илюзиониста. - Или след като Накамура и Ишин отидат там, където принадлежат.
- Какво, аз ли? - изненада се учителят и даже някак се притесни. - О, аз не смятам, че съм нужен при Кулата... Добре де, не ме гледай така, ще отида, щом искаш...
- Събиране на учениците с този учител! Ноар, раздвоен съм вече, къде ще ходим?!

- Не бих те изоставил Верде, но... - направи ужасяваща пауза Ноар. В името на науката може би трябваше да... трябваше да се разделят! - Ох, какви глупости ми минават през главата. Къде би предпочел да отидем? Аз предполагам, че да видим всички ученици с учителя им на едно място ще е грандиозно. Но и другата алтернатива... Какво мисли да прави Императора? Да действа от сенките или да се бърка в делата на 40-те?

- Тук всички ми говорят за хармония... значи по логика ще действа в сенките... каквато и всъщност да е заплахата и прочие, и прочие... Главата ми ще се пръсне от всички тези новости!
- Но поне логиката ти е отлична - похвали го Накамура и Верде се почувства някак горд.
- Е, добре... Ще ви пратя там - бавно започна Господарят, макар че в гласа му се долавяше някаква уловка. - Надявам се усилията, които положихте, за да стигнете дотук, да не се окажат хвърлени на вятъра, след като отидете в другия край на света.

- А, ние пак може да стигнем - съвсем бодро заяви Ноар, все едно казваше, че винаги може да отиде до магазина и да се върне. В известен смисъл наистина го мислеше, но следващия път задължително щеше да пристигне с нещо по-добро от клатушкащ се кораб, където нямаше място за пухкави червени панди и горски плодове, които да се запазват свежи. Ех... поне очакването за събирането в Кулата го ободряваше. - Кога трябва да тръгнем?

- Всеки момент - вдигна ръце Господаря и се загледа в последното кратко сбогуване между Рен и другари. Рен щеше да последва сина си, когато това станеше възможно. В момента Господарят никога нямаше да му позволи това, защото беше твърде слаб след удара. А и трябваше да го поразпита за това онова, засягащо външния свят. После трябваше да помисли и за останалите. За Императора също. За драконидите... - Съберете се по-плътно един до друг и... хм... затворете очи, ако желаете. Прехвърлянето отнема секунда, но чувството за неопитните е като да ти угасне светлината и да се върне за микросекунда... като да получиш удар.

Ноар го загледа с блеснали очи. Навярно не трябваше да чува точно тези думи... Но после му мина през ума, че по този начин би загубил съзнание, а кога щеше да се събуди в този случай? Може би трябваше да изчака друго пренасяне... ух, че досадно полезен беше този здрав разум.
Но въпреки това го послуша и затвор очи, предавайки напълно научния изследователски интерес.