Едно малко приключение

- Окей. - русият пращеше от ентусиазъм. Очевидно картите го бяха впечатлили. - Не знаех, че да ти гадаят е толкова вълнуващо!
- Още дори не си изтеглил карта, скъпи. - нежно му напомни Феър и с неприкрит интерес продължи да следи ставащото.
Джаред произволно изтегли карта както му казаха.
- Сега какво? Ще ми тълкуваш по картинката, нали?

- Жалко, очаквах Смъртта. - вероятно това беше опитът на Твореца да се пошегува зловещо, както само той си можеше. Но в ръката на Джаред се беше появила картата "Магът". Данте предполагаше, че е в добра позиция, понеже русият я беше изтеглил с главата нагоре.
Твореца отпи от собствената си чаша чай, преди да проговори.
- Картата ти наистина е доста обикновена, но боговете често са банални същества. Предполагам, че в конкретния случай вероятно просто се шегуват с нас, макар че има и известна логика в късмета ти. Магът в тази позиция ти дава възможност да преговаряш ловко и умело, за да постигнеш това, което желаеш, интересувайки се предимно от самия себе си. И си в състояние да убедиш останалите с думите си. Струва ми се, че това говори и известна доза истина за теб. Виждам някои неща в теб, които съвпадат със значението на картата. Толкова е забавно!

- Значи ще разчитаме на теб, за да ни измъкнеш, мили! - Феър му се усмихна самодоволно като котка.
- Ако чакаме този да ни спасява с преговори, загубени сме. - Велес се нацупи, за да си подчертае думите.
- Ей, той каза "интересувайки се предимно от самия себе си". Тъй че си правете сметка! - русокосият си придаде нелепо високомерно изражение. - Картите не лъжат! А на какво друго можеш да гадаеш, Творецо?

- Чай... - разбира се, той се ухили подобаващо. Чаят вече "му говореше" така или иначе. Че откъде щеше да знае в противен случай имената им например? - И също така колекционирам коса.
- Твореца е нещо като вуду магьосник - поясни това Данте, не, че беше толкова нужно, но все пак... нещо като джентълменско предупреждение, може би.

- Не давам и кичурче да падне от косите ни. - заяви Феър от името на всички. Никой не й възрази. - Много сме суетни. Особено Джаред.
- Моля? Умирам си за неелегантен живот. За разлика от вас. Не лъжи хората... но да се върнем на темата. - Джаред разклати малкото останало от чая. - Какво виждаш в чая? Утайката случайно да не образува нещо?
- Защо си мисля, че тоя метод беше при кафето? - Велес усъмнено се загледа в чашата си. Гадаене по чай?

- Но чаените листенца не са ли същото като утайката от кафе? - отбележи хилейки се Твореца. В техните чаши нямаше и едно листенце, така че не изглеждаше това да му помага. - Не помните ли, че ви попитах дали искате сол или захар? Попитах ли ви? Или може би съм пропуснал?

- Че кой би опитал чай със сол? - Фей не познаваше някой толкова откачен, а знаеше много луди. - И какво значение има дали си го подправил със захар?
- Може би ти определя характера по вкуса ти. - направи се на умен русият, пропускайки разбира се въпроса за солта. - Ти какъв чай пиеш, Творецо?
- По-добре излъжи, че нашият умник току-виж те разгадал. - вметна Велес.
- Ако си прав, Джей, щом го пиеш с мляко, значи характера ти е отвратителен бълвоч като чая. И наистина е така. - Феър се спогледа с Велес и видя взаимното им съгласие.

Усмивката на Твореца стана опасно широка, но той се ограничи от обяснителните си бележки. Странно, да не би да смяташе, че те могат да са... опасни? Или, какво... нямаше им доверие? Обикновено Твореца разговаряше с всички, дори със серийните убийци и прочие.
Може би не искаше да говори за своите гадателски тайни. Защо, все едно щяха да му ги откраднат, ха!
Може би искаше да извлече нещо друго от разговора.
- Харесват ми новаторските ви похвати. Харесват ми! Добре... аз пия чая си чист.

- Оу, значи си приличаме в едно. - Феър размаха своята чаша чай, в която за щастие не беше останало много. - Да видим... сериозен реалист, който предпочита да вижда нещата такива, каквито са?
- Не позволява да го метнат лесно и е по-наблюдателен, отколкото показва? - Джаред не мислеше да влага въпросителна нотка в изречението, но му се стори, че е по-добре като Феър да не е толкова категоричен. - Освен това не ни каза какъв точно е чая. Което ме навява на мисълта, че умееш да занасяш хората.
- Време ли е вече да питам защо сме тук и си говорим за чай? - Велес нямаше представа дали това го "пишеше" в чая му, но не обичаше неясните намерения. - Вместо да минем направо на въпроса?

- А кой е въпроса? - това прозвуча малко като казано от някоя откачалка от детска приказка. Той Твореца си беше откачалка по принцип, но не на всеки му се отдаваше и да играе такава, когато... Всъщност, каква ти игра...
Усмивката му беше станала още по-широка, ако това изобщо беше нещо възможно. Сякаш тръпнеше в очакване те да му кажат какво да ги пита и какво после сам да им отговори, нещо такова.
Данте не беше сигурен накъде отива всичкото това. Всичко изглеждаше малко безумно, както се беше случило дотук.

- Правилно ли смятам, че щом не сте ни убили още, значи възнамерявате да се договорим нещо? - Джаред се пробва да го усуче по от близо. - Е, какви са плановете? Предполагам ви е ясно, че с измъчвания няма да измъкнете кой знае какво.
- Току-що провали осанката ни на големи клечки. - Феър направи гримаса на ранено самочувствие. - Или поне на път да станат такива...
- Но не е казал нищо за това, че малките клечки също имат връзки. - Велес още не беше сигурен накъде бият и тримата.

- Не виждам за какво ще се договаряме! - възкликна сивото нещо и пак започна да си се хили беззвучно. После, когато някак се овладя, след минута някъде, се постара да изрази и доводите си. - На мен нещата ми се виждат прости. Вие или вашите хора залавят някои от нашите хора. Появявате се с нашите хора, които са ранени, право в сърцето на Летящ огън. Вие сте подозрителни. Ние ви затваряме, както вие или вашите хора вероятно са направили с нашите хора. Чакаме някой от нашите да се възстанови или успокои, за да каже кои сте вие. Страхувате ли се от възможността нашите хора да не кажат хубави думи за вас? Във всеки случай не приличате на агентите, които очаквам. Защото аз виждам през агентите като на длан. Така че може би ще успеете да си идете с мир.

- Някои може и да не кажат хубави неща. - Джаред се сети за Марина. Главата сигурно още й търнеше. - Но други нямат много основание да се оплакват. Знаете ли, че дори имах заповеди да помогна на Аник, а?
- За срам и позор ни бяхте притиснали доста неприятно. Или поне един от вашите го направи. - реши да признае и Велес. Така или иначе щеше да се разбере скоро за това.
- До колкото разбирам ни остава да седим и да чакаме някой да се възстанови. - Феър плесна с ръце. - Чудесно! Та къде ще ни затваряте?

- Вие сте затворени - обхвана с жест разточително богаташката стая наоколо, която вероятно се виждаше на обитателите на двореца постна, понеже те тук си живееха в злато и диаманти така или иначе. Не изглеждаше като много добър затвор. Затова явно на Твореца се наложи да добави и - Би ми доставило удоволствие да изпробвате защитите.

Джаред огледа стаята сякаш за пръв път и подсвирна.
- Вече ми става неудобно от вас. До скоро се гордеех с нашите постни килийчици. Ц, ц... - и вероятно щеше да продължи да разтяга локуми, ако Фей не го беше прекъснала.
- Луд ли си, Творецо? - тя му се усмихна и Велес се зачуди до каква степен въпросът беше риторичен. - Ще живеем в разкош, а ти искаш да изпробваме защити? Направени от теб?
- Бих го направил единствено, за да дам шанс на Джаред да види зелените палмички отвън. - Вел покровителствено сложи ръка на рамото на русия. - Но, естествено, не си струва и един лист хартия.
- Ще си замълча за палмичките и ще питам нещо важно - къде е тоалетната. - и тримата са умълчаха. Щяха ли да имат шанс да излизат или не?*

*ииили не...

- Това е практически гостна стая от двореца в Летящ огън. - почти замислено нормално успя да прозвучи сивото създание. - Преди много години тук обичаха разточителните празненства. От онези, с многото повръщане и натъпкване с храна. Поради това имаха тоалетно помещение в стаите за гости, което обикновено се намира зад вас, при най-далечната точка от стаята, за да не смърди. Няма вече такива празненства, уви!
- Подобни празненства няма от около триста години някъде - сухо отбеляза Данте, вече свикнал със стила на Твореца да говори така, сякаш е бил някъде преди милиони години.
Може пък и да беше. Кой знаеше всъщност? Вещицата?
Абе дали Твореца и онази Вещица имаха роднинска връзка?

- Килия с тоалетна! Окончателно съм разбит. - Джаред стана и се упъти право натам. - Ще е най-добре да я посетя още сега.
- Ще идвате да ни посещавате, нали? - Феър прозвуча толкова гостоприемно, все едно това място й принадлежеше. - Може и да донасяте по нещо за хапване.
- Ако не се намирахме в луксозна килия с тоалетна, щеше да ми прозвучи нелепо да ни носят храна. - Велес знаеше, че дори на техните затворници носеха някакъв вид храна, но би предпочел въобще да няма, отколкото да е от онзи вид... поне в първите дни.

- Радвам се, че ви допада. - Твореца погледна към Данте и му се ухили, замествайки някой сигнал, може би. Много му се искаше направо да ги сграбчи за шиите и да ги разтресе да види какви богатства ще изпадат от тях.
- Не, Творецо - забрани му окончателно посланикът и даде тон на сивото да тръгне към вратата, като сам тръгна натам.
- Гледката все пак ще ви хареса. - Твореца кимна към прозореца и се изкефи на пребледнялото лице на Данте.
Слънцето се беше скрило от плътна черна завеса на хоризонта.
- Вещицата започва да плете мрежи.

- Изключително ефектно. - само коментира Велес, след като се извърна, за да погледне навън през прозореца.
- Колко ли време ще се задържи така? - Феър реши да не се прави на очарована. Сигурно това се виждаше почти от всеки остров. Колко ли хора го гледаха в момента и какво си мислеха те? Можеше да предположи поне за един или двама...

- Ще се задържи, докато ние не й отговорим. Макар че... кой ли знае кога ще стане това?
Самият Творец нямаше правото да се намесва. Също както и редица други твърде могъщи създания. Самата Вещица също нямаше чак толкова права, но не Твореца можеше да прецени дали почерненото небе изискваше наказание от по-висша инстанция.
- Стискайте палци да не пусне черните си хрътки да душат за вас. Споменах ли, че според мен ви харесва? Бихте станали чудесни пълководци...

Беше лудост, но точно на това се надяваше. Да се върне при онази побъркана... не, не при нея, достатъчно беше само в един от храмовете на Десеторъкия, за да се чувства удобно. И да се успокои, че всичко върви така, както трябваше. Напред към бездната...
Шумно отваряне на врата прекъсна мисълта му. Ах, как мразеше това нахално привличане на внимание.
- Шегуваш ли се?! - Джаред излезе от тоалетната със силно налеектризирана коса. - Направил си заклинания дори в кенефа?! Не беше ли само тази стая...
- А ние казахме, че няма да ги изпробваме, така че си мълчи. - напомни Вел.

- Винаги съм знаел, че откачеността ми ще е от полза! - и като се засмя на това, Твореца... угаси слънцето.
Поне образно казано, защото чернотата изведнъж просто скри светлината и сякаш настъпи нощ. Тази нощ нямаше да е особено приятна.
Една широка творческа усмивка светна в тъмнината като фар.
- Сега мога да сваля някоя и друга магия. Струва ми се, че искате да си ходите все пак. Колко жалко, наистина. Много, много сте ми симпатични.

- Не си личи. - Феър се поотдръпна от Велес, за да имат всички поле за действие. А до такова сигурно щеше да се стигне, независимо от резултата. Гадното беше, че не само чучелото можеше да им попречи. Кестенявкото със сигурност би ударил едно рамо за онова, което си бе намислил да върши Твореца.
- Ох, успокоих се. Не сте по-зле от фанатиците в гаднярството. - докато русият говореше Феър прецени с какво друго разполага освен с магията. Несъмнено с голяма амбиция да остане невредима, но тя нямаше да й стигне. - Впечатлен съм от подмолното отношение.
- Аз от сценичните ефекти. - Велес беше скръстил ръце. Какво ли държеше? Откакто драконидското съскало не беше умряло, тя започна да гледа много скептично на токсините, които той обичаше да забърква в свободното си време.

- Оставете го да си говори. - измърмори Данте и най-сетне се откъсна от прозореца си, от който досега бе гледал навън и притеснено бе следвал пътя на чернотата. В ръцете му се появиха десет малки живи огънчета и заподскачаха във все по-злокобната тъмнина. - Обича да разказва страшни истории, за да гледа как ще реагирате.
- А това не е ли страшната истина? - дългият пръст на Твореца посочи почти подигравателно прозореца. Нещо огромно, черно и зло се блъсна в отвора, сякаш в празното имаше някаква магия. Сигурно имаше.
- Злите псета. По дяволите, мразя, когато си прав. - изръмжа Данте и му се прииска да повика някой пустинник за подкрепа. Но нямаше време. Бяха само той и Твореца.
Твореца нямаше да пусне зверовете вътре, но никога не беше зле да бъдеш подготвен в случай, че му хрумне нещо.
- Е, надявам се да не съм напълно прав. Злите псета обикновено си имат и кучкар.

Велес запуши уши веднага, щом чу острата и писклива мелодия от флейтата на Феър. О, не... Възнамеряваше да счупи прозорците! Това вероятно беше някакъв шанс да се измъкнат, но пресметливата му същност не оцени плана с много точки. Затова хвърли един адски настоятелен поглед на Джаред с неприкрита молба да я вразуми.
Камилата-непукист само сви рамене и направи любимата си магийка. Защо ли търсеше помощ от човек на същия акъл като нея...
Не му остана друго, освен да се приготви за битката с бесни псета. Или по-точно да си начертае план за бягство от бесни псета. План за... Десеторъки! Веднага извади лист и започна да драска, игнорирайки пискавицата.
- Умилително е да те гледа човек колко бавно загряваш... - промърмори русият. Ако не станеше с някой литературен тунел, щяха да се измъкнат по неприятния начин.