Едно малко приключение

Твореца се оживи още повече. Той може и да ги пуснеше да се измъкнат, да избятат. За него сигурно беше все тая, макар че Данте щеше да се ядосва много. Може пък сивият да беше прав до една степен. Защо пък трябваше да пазят живота на тези непознати.
Твореца извади онази голяма, зловеща коса. Замахна с нея, приканвайки черната вадичка, която започна да се стича вътре, да заповяда. Значи играта загрубяваше.

- Вел, ако може по-бързичко? - Джаред продължаваше успешно да се прави, че не му пука и го каза с подобаващ за ролята тон, но всъщност му се искаше да извие вратлето на онази гарга. Свраката имаше ненадминат талант да се тутка, когато е напечено и да си върши работата както трябва, когато никой не му искаше услугите.
- Готово!
А, добре... Тъкмо и прозорците се счупиха съвсем.