Едно малко приключение

- Това наистина ще е проблем. - тя и Рин бяха дошли с дрехи, които нямаше как да скрият косите им.
Но ако не друго, поне от провисналото наметало изпопадаха няколко ножа. Тя реши, че всеки един от тях щеше да им е от полза. Бяха им взели техните, затова сега на свой ред щеше да е съвсем справедливо да направят същото. Илейн ги събра от земята и си избра веднага един.
- А този какъв е? - промърмори тя и с подозрително изражение размаха единия. Цветът на острието му беше много неестествен. Нещо определено не му беше наред. - Хм... този ще е по-добре да го оставя...
Двамата с Рин се изкачиха доста бързо и ловко горе.
- Можем да причакаме някой в коридора и да му вземем наметалото? - предложи тя, докато мъкнеше русия до отвора. - Хей, дали ще му счупя нещо, ако го пусна от толкова високо?

- Не вярвам той да се е погрижил мило за нас, когато ни е пуснал долу. - замислено предположи Рин, докато изчисляваше разстоянието, но после вдигна рамене. Оня беше досаден, но пък да му счупят врата след като беше беззащитен, някак не вървеше. - Дай ще го оставим на Вал.
Изглежда "оглушаването" помагаше не само драконидът да си остане с всичкия си, ами и да запазима гическата си сила. Рин понечи да даде знак на лилавокосия и да му обясни намеренията им и предложението на Илейн, но се сети за другия проблем и застина. После рязко започна да маха на Вал да не бута русия долу все още.
- Илейн... ами Ананке? Ако е тук, как ще я намерим? Нали сме сигурни, че видяхме нея? - и ако се опитаха да измъкнат информация от русия, щеше ли да стане?
Вал се намръщи, понеже явно не разбираше откъде се появи разтревожеността по лицата им, но все пак покри русия с магическа клетка и реши да даде време на Ко'уен да се разберат.
Или реши да пита Марина какво става, защото очевидно можеше да разбира поне нея изключително добре. Приклекна до нея и се зае да проверява дали всичко е наред, главно галейки с ръце главата й. Може би по пътя насам някой беше халосвал Марина доста здраво, че Вал да прави това. Може и да й предаваше лечебна магия, което Рин в момента нямаше как да види и усети, незнайно защо. За изненада на червенокосия обаче, Вал дори я целуна, което изглежда никога досега не беше правил, ако се съдеше по окопитилата му се половинка. Май бяха настъпили бая промени между тези двамата. Чудо.

//Марина, защо не напишеш някой бестселър? Например - "Какво е да си омъжена за дракон" - ще станеш супер мега милионерката xD *Рин и неговите предпочитания за място в живота*

Илейн направо се стъписа. Ананке! Вярно, че не можеха да тръгнат да я търсят току-така. Силно се съмняваше и че ще успеят да измъкнат информация от русия, но не беше зле поне да се опитат. Не губеха нищо. Само трябваше да обясни на Вал, че иска да махне магията... Я, какво?! Втори шок! Целувка?! Би се разнежила, ако гледката не беше толкова странна. Та това беше Марина... Купчето лед обаче май също се стресна, защото взе, че показа емоции. Тя... изчерви се, струните я взели!

Вал прошепна нещо на Марина, което Рин предпочете да не разтълкува, защото си беше тяхно си. Но очевидно не беше нещо, заради което Вал да заслужаваше плесница или по-лошото - мятане в затвора долу. Понеже Марина принципно трябваше да е способна на това.
Той й беше напомнил, че точно преди да тръгнат се беше заклел да не позволи да я боли. Не с тези думи, но драконидите перифразираха много удобно.
След като си се усмихнаха един на друг и си кимнаха на нещо свое си, Вал рязко се обърна пак към двамата Ко'уен, съсредоточавайки се върху техните движения. Ами хубаво, нямаше да коментират случилото се сега, разбира се...
- Този трябва да ни каже къде е Ананке. Те отвлякоха Ананке. И нямаме достатъчно време. - Рин се надяваше или Марина да преведе това на лилавия, или Вал да разчете думите му по устните. Все някак трябваше да стане.

- Ако това ръмжене и стенене е само цирк, заклевам се, че ще ти обезобразя лицето. - Илейн не знаеше какво е станало с този русия, но нямаше да се изненада, ако само ги баламосва с бавното си свестяване.
Но изглежда не играеше театър, понеже погледът му наистина беше размътен, а когато се посъвзе беше искрено изненадан.
- Как бързо се обръщат нещата...
- А, не. Нямам намерение да те слушам как ми плещиш глупости. Казвай къде е Ананке? - озъби му се тя. Но в същото време и се отдъхна, че защитната бариера на Вал няма да му позволи да направи някой гаден трик и да се измъкне.
- Е, признавам, че не съм в добра позиция, но наистина ли очаквате да ви кажа толкова лесно...

- Имаме магьосник... - повдигна рамене Рин, който се беше сдобил вече с малко от восъка, който беше донесъл Вал със себе си и се опитваше да изчисли колко ще му стигне, за да остане и за Илейн - А ако го ядосаме, гарантирам, че е много изобретателен в изтръгването на информация. Кое е по-полезно, да запазиш всички нас, или да се лишиш от някоя твоя част? Аз лично в момента не изпитвам симпатии към теб. Макар че сигурно е взаимно.

- Хм... - той си даде си вид, че мисли. - Добре.
- Моля? - червенокосата пустинница изглеждаше изненадана. - Нали щеше да ни разиграваш?
- Разочаровах ли те? Веднъж пленник да се държи разумно и пак недоволни... - завъртя очи Джаред. Винаги му се беше искало да изпробва тази тактика с мълниеносното съгласяване. Резултатът беше очакван. - Ананке е в тъмниците на горните етажи. Въпреки че според Марина "най-охраняваните килии никога не са на горните етажи". - усмивката му предизвика киселата физиономия на чернокосата. - Етаж 3, килия №77, ръка 5.
- Това пък какво е? - Илейн го изгледа със смесица от учудване и недоумение. Отговори й обаче Марина:
- От религията им идва... всичко тук е свързано с ръце и числа.
- Значи лесно ще я намерим! - въодушеви се червенокосата. - Обаче... ако си ни излъгал, няма да има милост за теб. Колкото и да не ми се иска да те влачим, май ще се наложи. Какво ще кажете, хора?

- И без това промъкването с него е по-лесно. Просто ще измислим причина поради която не може да се движи сам. - Рин виждаше доста плюсове в това, така че поне можеха да опитат. А и... - Ами да, ще пробваме оня вариант, в който вие ни местите в друга килия. Така и така нямаме достатъчно мантии.

Джаред се чувстваше по-свободно без усещането за магическа клетка, което допреди малко го тормозеше.
Огледа за миг "заложниците" си. Тази игра му харесваше. Вярно, че беше пооплескал нещата и нямаше да е чудно, ако продължи да прави грешки. Тези дни беше особено изнервен, защото нея я нямаше и...
Триста хиляди волта!
Зеленооката жена, която изникна зад неговите заложници, не губи време и заплаши Илейн с нож. Джаред осъзна, че изражението му го е издало, но така или иначе бяха спечелили предимството на изненадата. И стаята, разбира се, се напълни с електрически кълба.
- Коронния номер. - промърмори Велес, който всъщност само стискаше омацан с мастило лист и не правеше нищо друго.
- Върховна липса на въображение. Ей, косата ти ми харесва, принцесо. - Феър харесваше червеното. Червеното напомняше за кръв.

- И аз харесвас тазис - преди още всички да са осъзнали кое как е и защо, зад новопоявилия се странник с мастилото и хартийките вече имаше още една изненадваща личност, която ловко беше хванала новодошлия за заложник. Изглеждаше все едно му заплашва косата, както я беше хванал здраво в ръка, но със сигурност нямаше да се поколебае да забие отвратително гадния на външен вид нож където боли, ако трябва.
Джора во Нарис хич не изглеждаше в настроение.
Той изплю малко кръв към бялата стена и пак изсъска. Случайно беше пипнат от някаква магия, докато още се правеше на мъртъв и го влачеха по коридора. Беше чул, че в залата става нещо, но не беше реагирал толкова навреме... освен, че докато се чудеше какво да направи, тези двамата не бяха минали до него и... после не знаеше.
- На харесваницис ли ще играес? Не съм в настроениес. - той си прочисти гласа и след това продължи на идеален човешки без следа от съскащ акцент. Това беше страшно. - Особено след вашите стаи за гости, благодаря.

- За тези без членска карта, толкова. - отвърна му Велес малко хапливо, след като се опомни от шока. Че как иначе, хич не му беше приятно да го заплашват по този начин изневиделица! И то завърнали се от мъртвите! Освен това още по-гадното беше, че тъкмо нещата се бяха наредили, а това съскало ги провали... Прав бе онзи, който е казал, че инатите не умират... или каквото беше. Този драконид специално сигурно би се завърнал и от мъртвите, за да вкисне живота на останалите.
- Е, какви са вашите предложения за помирение? - започна Фей. - Можем да се заплашваме тук до утре, но вие май нямате време за това.
На Велес му беше любопитно какъв ще е развоят на събитията, но не пожела да се включи. Ножът малко го притесняваше... а и освен това избра да се съсредоточи в това да придвижи мастилото от листа в ръцете му към по-нагоре. Надяваше Джора во Нарис да не го усети и още по-горещо се надяваше да успее да го отрови, ако се наложи.
Да, надали би убил някого със собствените си ръце, но при използването на по-заобиколен метод щеше да се чувства напълно в хармония със себе си.

- Добре... - Вал внимателно беше наблюдавал както Илейн и Рин, така и Джора, и най-сетне беше готов с решението си. Мразеше той да командва, но...
- Джора, остави този мъж на мира. - нареди студено и спокойно, макар че както и да го кажеше, беше ясно, че и Джора, и заплашеният тип, ще бъдат доста изненадани. от решението. - Наистина нямаме време а това. Ти си ключът към Ананке. Единственото, което ни трябва.
Що се отнасяше до Илейн, беше много малко вероятно онази жена да я убиеше. Не си струваше. Но и да помръднеше, Вал още разполагаше с магията си и можеше да им покаже колко светкавично можеше да обърне подобна игра.
- Тя е над насссс - промърмори неохотно след миг съскалото и май проумя какво му се казва, понеже се отдръпна, учуден от самия себе си.

Велес разтърка нервно врата си. Неприятното напрежение намаля, но и не изчезна съвсем. Мисълта, че този драконид можеше лесно да намери принцесата, го притесняваше.
- И сега какво, тръгвате ли? - тонът, с който Феър изрече това съвсем не се вписваше в картинката. Все едно не беше отправено към бягащи заложници!
Честно казано, Велес не виждаше да имат големи шансове да ги спрат. Бяха много повече и беше съвсем естествено да ги неутрализират по някакъв начин, преди да тръгнат. Освен ако не възнамеряваха просто да ги заключат тук, но той се съмняваше, че толкова бързо ще схванат затварящите механизми.

- Тя скорос ще дойде и за вас - мрачно предрече чернокосият драконид и поне този път се въздържа от плюене или други подобни действия. Към Вал добави само - Вещицата.
Вал се смръщи ядно, а Рин пребледня.
- Забележи ли някого веднъж, тя го преследва до края. Все пак й трябват роби. С ум в главата. - каза червенокосият. - Това не пожелавам дори на най-големите си врагове. И щом е така, да, тръгваме. Няма да рискуваме в среща с нея.

- Изглежда като жена, която би направила именно това. - отбеляза Феър и Джаред беше сигурен, че и Велес го е помислил. Русият нямаше честта да види Вещицата, която очевидно беше накарала приятелите му да се телепортират тук, но и се радваше, че не му се бе удала възможност.
- Е, признавам, че ще е малко странна картинка, но май и ние ще се изнизваме с вас. - Джаред предпочиташе да излязат от стаята и да подредят и решат всички проблеми, вместо да висят тук и да губят време. Явно и Феър мислеше същото, защото никакъв нож вече не заплашваше Илейн. - Даваме ви преднина, какво ще кажете?

- Защо, за да може ако загазите да се опитате да ни плените и да дадете нас на нея? - повдигна подозрително вежда Рин, но Вал само му махна раздразнено. Не му беше времето за тъпи спорове. Да, така беше, но червенокосият просто не беше успял да се въздържи.
- Джора во Нарис, водачът трябва да бъдеш ти. И бъди бърз - почти заповяда лилавокосият, макар че не изглеждаше да има голяма нужда. Джора пак изглеждаше ядосан.
- Ще бъда бърз и още как... - драконидът се обърна рязко към изхода и закрачи нататък - Идиотът е преценил, че тя е много зле и изцежда себе си, за да я подсили. На самия него почти не му останаха сили още като тръгна! Ще го довърша, ако посмее да умрес!
- Кой? - неразбиращо подвикна след него Вал и след кратко колебание го последва, помагайки на Марина.
- Аник е тук? - очевидно Рин и Илейн схващаха по-бързо. Кой знае какви врътки ставаха в Летящ огън напоследък, де... Аник, да, разбира се... Ананке почти никъде не ходеше без него. И без Джора, макар че той беше малко по-мобилен.

Ама разбира се, че точно след пет минути дойдоха първите препятствия. Марина не се беше съмнявала, че дадената им "преднина" беше само, за да мобилизират всички налични врагове срещу малката им групичка. Въпреки че главата още я болеше, тя извади два ножа, готова да се защитава.
- Ако такива ни срещат на всяка крачка няма да стигнем бързо. А преки пътища не знам. - а качулките прииждаха неимоверно бързо, така че възможността да победят едни и да се смесят с тълпата май отпадаше.

~~~~~~~~~~
Останаха сами в залата, след като вдигнаха тревога. Сега вече можеха да се спогледат спокойно.
- И планът е да слушкаме? - Джаред не беше въодушевен. Не, че и Велес припкаше от ентусиазъм.
- За жалост мозъците ни работят прекалено еднакво. Във всеки случай няма как да се изтеглим сега... така че трябва да се държим колкото се може по-надалеч от...
- Тази, която спокойно ще се материализира сега в залата? - и двамата погледнаха Феър подозрително. - Какво? Нали сме каръци? Разбира се, че няма да се материализира при бегълците.
- Чакайте, вие двамата не сте ли бегълци... Как точно се озовахте тук? - русокосият чак сега намери възможност да пита.
- Чрез перфектното твое описание. - услужи му Феър.
- А, не искам да знам какво е пишело...
- И без това мастилото вече е по онзи съскащ лимон. - Велес сви рамене. - Но не мога да го управлявам от тук, което означава, че...
- Имаме повод да ги последваме. И ако се разправим с тях, ще имаме шанс да оцелеем по-дълго тук.

- Може би трябва да действаме като него. - мрачничко кимна Рин към чернокосия драконид далече пред тях, който изобщо сякаш не можеше да бъде забавен от нещо или някого. Скачаше по главите на качулатите, риташе ги, хапеше ги и какво ли не, но успешно напредваше.
- Нищо не губим... - Вал все още беше единственият с магия, но не знаеше дали да рискува от сега. Скоро обаче нямаше да има избор. Колко далеч можеше да е тази горна килия?!

- Хубаво ще стигнем - провикна се Илейн, след като прати в безсъзнание поредния фанатик. - но как ще се върнем!
- Вал го е измислил! - Марина успя да й отговори с малко забавяне, но в крайна сметка намери време между две нокаутирания. Рутинните действия поне не й създаваха допълнително главоболие.
Джора обаче не изглеждаше да изпитва проблеми с придвижването. Беше напълно целеустремен към коридора без изход, който се откри пред погледа им. Е, поне срещу тях нямаше да има врагове, които да ги бавят... всички използваха правата отсечка и забързаха малко, за да спечелят време.
Марина беше последна и побърза да се обърне и да затвори вратите. Видя разкри орда от черни качулки, които настъпваха неумолимо, но добре се виждаше кои стояха начело. Напълно очакваше именно тях, но странното беше, че най-ентусиазирания в спринта към вратата не бяха лицемерните харпии, а... е, неговото определено не беше тичане, а бързо властно ходене, но въпреки това изпреварваше всички останали. Тя обаче нямаше време да разгадава този трик, ами побърза да им захлопне вратите пред лицето.

Ананке Ко'уен, цялата в синини и червени отоци, но все така изглеждаща като принцеса, въпреки че роклята й бе станала на парцали, стоеше в единия тъмен ъгъл. И трепереше от сподавен плач, най-вероятно, силно стискайки неподвижния в ръцете й Аник, който беше по-страшно блед и от смъртник.
- Знаех ссси! - викаше ядосано вече Джора, приближавайки се до тъжната сценка. Пътят му завърши с това да прегърне момичето и после ядосано да започне да проверява дали другия червенокос е жив изобщо. Рин се приближи чак тогава, сякаш го беше страх да наруши това събиране. Странно.
Но Вал имаше да се чуди на по-неприятни неща.
- Твърде много са, да се молим, че ще проработи от първия път... - той разхлаби робата с качулката и нервно сложи ръка на увитата около кръста му опашка, на която блестяха няколко красиви пръстена - енергийни източници.

- Знам, че съм груба, но не е сега момента да се прегръщате. - Марина хвърли неспокоен поглед към вратата и пак затегна веригите, които беше взела от Вал. Дано "резето" помогнеше поне малко. Ако я отвореха твърде скоро всички щяха да са мъртви. - Съберете се около Вал!
Оставаше й само да се надява, че ще успеят бързо. Уж се бяха подготвили за такива спешни случаи, но знаеше ли човек...

~~~~~~~~~~~~~~~~
- Готово. - в целия хаос единствено тази дума беше ясна и категорична.
- Само дето вътре не е само той. - изтъкна Джаред, а после повиши глас отново. - Докога ще ви чакаме за тъпата врата!
- Заяжда! - чу се от тълпата отзад.
Тези врати бяха направени именно, за да се отварят бързо. По закона за каръците обаче нещата не стояха така.
- Фей, кажи ми, че можеш да направиш нещо. - Велес го каза със съвсем хладна надежда.
- Не и нещо, което не би навредило и на нашите хора.
- Шестата ръка ударила...
- Я чакай, не беше ли петата? - както винаги не на място и с тъп въпрос се намеси Джаред.
- В оригинала беше шестата, но не му е сега времето.
- Има ли поне едно нещо, което да е останало същото?
- Името на Десеторъкия?

- Не можем да пренесем парцалена куклассс. Драконидът в безсъзнание е недостижим. Трябва да го събудим. - Джора не беше доволен от твърде много хората, които доближаваха него и... близките му. Рин и Илейн знаеха за какво става въпрос, но Джора не беше сигурен, че Ананке е готова да каже на всички останали истината.
Все пак, Аник беше най-належащия му проблем в момента, така че...
- Няма да давам на Аник заряд. Нямаме време - грубо изръмжа Вал, когато схвана идеята на репликите, които не чуваше. Макар че беше прав, на Джора му се прииска да му бие един в лицето.
Но беше благодарен за плътния щит, който лилавокосия направи в следващия миг, когато вратата се отвори. Така че без повече да се бави подхвърли на Вал и своите гривни. Така и така нещо му пречеше да ги ползва сега.
- Побързайс тогавас.

Щит. Това щеше да ги забави доста. Разбира се, фанатиците зад тях също се заеха да го обстрелват с магии, но пречеше тясното пространство. В гъчканицата не можеха да рискуват да атакуват с нещо по-силно.
- Кажи ми поне, че единият ще падне. - без особена надежда подхвърли Джаред.
- Всеки момент. - кисело му отвърна Велес, защото осезаемо чувстваше колко намаляло е самочувствието му. Защо онова съскало не искаше да пукне?
- Понеже сме каръци сигурно ще пукне, когато се телепортират. Но поне ще пукне. - опита се да го успокои Феър.
- Благодаря, че имаш вяра във вредните токсини. - защото той май вече не вярваше... Щеше да забърка нова формула после. Ако беше жив, за да я направи. - Ей, така ли ми се струва или наистина му е зле?
- Той явно все си изглежда така, все едно е глътнал лимон. Но ако ще ти е по-добре - да, изглежда зле...

Ананке видя как Джора изведнъж губи сили по някакъв странен, нелогичен начин... и пада като камък върху Аник.
Рин, който беше наблизо, пребледня при гледката и изстена тихо, когато Ананке се опита да събуди чернокосия. О, само това не...
Вал не видя в първия момент нищо, понеже беше съсредоточен върху главния проблем. Още малко и щеше да успее с телепортацията и всичко щеше да...
Нечовешки писък го изтръгна от концентрацията, което едва не им коства живота, защото за миг загуби властта си над щита.
После за лилавокосия стана трудно, защото някой дръпна като с кукичка контрола му над цялото количество енергия. Беше Ананке. Не онази Ананке, а... олицетворението на Съдбата.

Съдбата се издигна над множеството с ярки червени очи, в които блестяха сълзи. С коси, които се вееха като нишки история, с дрехи, пропити с кръв и мръсотия, сред които само белият шал на Аник бе единственото невинно нещо.
Съдбата беше бясна и нещастна. Могъществото й беше почти неконтролируемо, тя блестеше като заслепяващ червен диамант и страдаше в същото време.
Смяташе, че е загубила нещо много важно. Те двамата й се бяха заклели и я бяха направили щастлива. И сега тя не ги виждаше.
Тя властна замахна с ръка и цялото войнство качулати изпопада като съчки, като стръкове трева пред есенния вятър. Те бяха виновни. Те бяха причинили всичко това. Всичко това...
След това тя погледна към двете тела, единственото, което виждаше... и реши, че не иска да ги вижда тук. Не тук. Дори и да ги нямаше, не биваше да остават тук. Баща й... трябваше да види баща си.
Тя издърпа всички нишки енергия в залата, които успя да намери... и издърпа всички със себе си през портала, който отвори съвсем без усилие.

Марина се бе вкопчила във Вал и нямаше намерение да го пусне. Не забелязваше нито къде се бяха телепортирали, нито неканените гости, които бяха дошли с тях. Сега имаше нужда от опора, за да си възвърне самообладанието. Защото беше видяла всичко... А то просто не можеше да е реално. Беше видяла нещо друго, онова нямаше как да е истина!

Велес бе по-скоро зашеметен, отколкото в безсъзнание, но границата между двете беше тънка. Усещаше обаче, че е паднал на нещо доста неудобно и ръбесто. Може би върху някого... Дано беше Джаред, защото в момента нямаше сили да се отмести. Каквото и чудовище да беше направило поразиите отпреди малко, надяваше се поне тримата да се съвземат скоро.