Едно малко приключение

- Ананке, моля те... - Рин знаеше от баща си, че Ананке е една от най-могъщите магьосници, раждали се в Летящ огън от векове насам. Самият Митра също беше един от тях. Рин, макар и първороден, не беше чак толкова специален, освен може би с това, че можеше да остане в пълно съзнание и здраве, ако някой от роднините му загубеше контрол над себе си. Като сега например.
Който беше измислил историите за това как из блатата се разхождат стенещи жени, сигурно беше наблюдавал някоя като Ананке. Тя беше точно като някакво привидение, блестящо в червено, което хлипаше и летеше в кръг в близост до това, което смяташе, че е загубило. Блясъкът подсказваше, че тя беше изтощила всички енергийни запаси не само на Джора, но и на Вал, а може би някои и от тези на самия Рин. Прехранване със сила... не стигаше това, че е могъща сама по себе си точно сега...
Тя изобщо не чуваше нищо, явно. Но видя причината за страданието си и гневно се насочи към нея. Рин недоумяваше защо тези тримата са... насред двореца в Летящ огън, очевидно... но ги чакаше нещо много, много лошо... А той не можеше да спре сестра си.
Ананке замахна гневно, червени светкавици покриха ръката й от пръстите до рамото. Смяташе да наранява.
Насочи ги...

И те изчезнаха безследно точно преди да ударят тримата неканени гости. Погълна ги слънцето.
- Какво става тук? - Митра Ко'уен се появи на вратата, следван от изморения на вид Данте Стефано, който държеше магическа сфера за затваряне на врагове, за всеки случай. Митра очевидно идваше право от бойното поле, ако се съдеше по облеклото му, ако някой изобщо можеше да го види, понеже блестеше твърде силно и излъчваше твърде много топлина.
Това не попречи на Ананке да се разплаче още по-силно, когато го видя и да се затича да го прегърне.
Рин понякога се плашеше от семейството си. Илейн поне беше пропуснала целия този блясък. Рин се беше погрижил да защити очите й от това, доколкото може, докато роднините не загаснаха сами. Може би Вал изглеждаше толкова безпомощен точно защото хем го бяха отслабили, хем го бяха почти ослепили.

Феър не беше очаквала, че ще е безпомощна поради толкова нелепа причина. Но ето, че не можеше да се помръдне и на милиметър от земята, защото върху нея бяха паднали двама мъже. Беше и замаяна, но без проблем би могла да пренебрегне факта, ако имаше тази възможност.
Опита все пак, с всички налични сили, въпреки че ръцете й бяха затиснати. Трябваше да се махнат от това място. Но ставаше по-трудно да го направят, особено след като дойдоха още хора в залата.
Е... видяло се. И да пробваше нещо отчаяно, нямаше да мине номера. Така че й се стори по-добре да се предадат. Можеше да използва времето, докато все още не им обръщаха внимание, за да си възстанови силите.

На Данте се наложи да се погрижи за непознатите. Може би за тяхно учудване бе прекалено мил, но истината беше, че и без това нямаше за цел да наранява когото и да било. Просто им помогна да се поизправят, пък дори и да наложи заклинание за решетка, просто за... тяхна защита. Не се доверяваше много на Съдбата и Слънцето, когато изглеждаха така разстроени. А беше живял дълго тук и знаеше какво може да се очаква от червенокосите.
Например, когато се успокои, Ананке се превърна в нещо като истеричка в първи етап.
- Тези тримата убиха годениците ми, татко! Накараха Аник да се жертва за мен, а Джора просто... падна... Татко, той просто...
- Годениците ти? - шашнато напредваше с информацията посъвзелият се Вал. - О, по дяволите...
Митра също изглеждаше много изненадан. Значи определено не беше говорено по този въпрос с него.
- Не знаем дали са мъртви, Ананке. - търпеливо се опита да я успокои Рин за пореден път. - Дай ни шанс да разберем. Държиш ги с магията си.

Ако не друго, този мил кестеняв красавец поне помогна на Джаред да се съвземе. Той беше доста поизостанал с материала, но бързо схващаше и като че ли щеше да се обади в знак на протест, че не е виновен за Аник. И двамата с Велес го сръчкаха в ребрата. Това хубаво чувство, когато с половинката ти действате еднакво!
Сега, докато още не им обръщаха внимание, имаше време да разгледа залата. Очевидно се бяха телепортирали някъде много далеч... беше лесно да отгатне къде. Разярената принцеса би избрала точно това място, нали? Лошото беше, че то бе точно в сърцето на вражеския лагер... или не бе чак толкова лошо? Ако трябваше да отговарят пред Вещицата за избягали затворници, тя хич нямаше да се очарова. Щяха да умрат на мига или по-лошо. Тук поне имаха някакъв шанс за спасение...
- Съветник на владетеля ли си, мили? - Феър включи чара в действие, въпреки че, разбира се, той нямаше да помогне. Но си бе някакъв плюс. Кестенявият тип не изглеждаше да се лъже лесно, но бе най-приятният събеседник. Освен това беше най-близо. Нямаше да привлече толкова внимание.
- Я се стегни, не се прави на кисела краставичка. - Джаред се постара да се тросне сравнително тихо на Велес. - Ама защо ли се опитвам... сега пък се наду.

Данте ги погледна замислено или по-скоро изморено. Беше сигурен, че за момента не можеха да направят нищо друго, освен да стоят тук, докато не се изясни имаха ли някаква вина или не. Не изглеждаше да имат. Ананке беше в ужасно състояние, Аник също, за Джора не можеше да прецени добре, но защо Съдбата щеше да довежда тези тримата, ако се нуждаеха от наказание?
- Аз съм просто посланик - тихо отвърна след малко и отмести поглед от момичето в магическата клетка. Явно беше, че съзнават къде се намират. Вал трябваше да каже какво да се очаква да се прави сега. Лилавокосият обаче още преценяваше състоянието на "годениците".
Господи, годеници на Ананке!
- И двамата са живи. - пресипнало обяви Вал след малко и Ананке изненадано отиде да се увери в това.
- Поне няма да унищожи всичко наоколо - промърмори си Данте. Може пък всичко да завършеше добре все пак.

Стига бе... срам и резил за токсичната отрова! Но по-добре, че стана така от една страна. Ако съскалото беше мъртво, Велес се съмняваше бащата на принцесата да я спре да ги умъртви набързо. Сега шансовете им да не ги затрият веднага бяха малко по-високи. Лошото беше, че той засега не виждаше начин да се измъкнат от тук, колкото и време да им даваха.
- Сега вече уместно ли е да кажа, че не сме правили нищо на Аник? - взе, че си отвори устата Джаред.
- Ама че си рус... - Велес му скръцна със зъби. Понякога имаше чувството, че прави подобни глупости заради удоволствието да забърква бели. Или пък онази несериозност, която си налагаше, всъщност му влияеше много повече, отколкото подозираше...
- Милички, няма смисъл да се отлага повече, така че не започвайте да се джафкате. - е, беше права донякъде... - Аник сам е решил да си източва енергията, не виждам как това може да се оспори.

- Може би сестра ми има предвид вида му на скелет като нещо, причинено от вас или хората ви. - изръмжа Рин, който се чудеше към пленниците ли да гледа или да наблюдава как Вал се опитва да удържи живота на онези двамата. Беше ясно, че това, че са живи, не значеше непременно, че са здрави. Рин даже си мислеше, че и двамата са на прага на смъртта, или нещо почти толкова лошо. Вал явно си мълчеше за това, но вече запасяваше и двете жертви с магия, за да ги закрепи. Митра беше така добър да даде някои от своите резерви, докато стискаше дъщеря си в прегръдката си, така че тя да не гледа. Засега владетелят избираше да не се включва в ставащото, а само да наблюдава строго.
- Но така излиза, че причиненото на Джора си е от тяхна страна. - меко каза Данте, който определено не го правеше с някаква гадна цел, очевидно просто му беше интересно защо се беше наложила цялата тази история.

- Не приемам обвинението. - заяви Джаред, като по чудо без никаква нахаканост. - Аз бях този, който посрещна Аник като пристигна на острова ни. Той ме убеди, че се е възползвал от храната на кораба. Освен това, Шестата ръка или която е последно, трябва да ми благодари, че му дадох възможност да я види и го оставих при нея, за да може да си се източва.
- Може и без благодарности. - обади се Велес, понеже му се стори, че последното е в повече.
- Колкото до Джора - Феър реши, че ако го пропуснат ще направят повече негативно впечатление - мастилото беше с цел да го отслаби, не да го убие. Мислехме, че ще е по-добре да ви заловим живи.

Ананке тръгна да съска нещо на древен драконидски, макар че баща й й запуши устата навреме, преди да е прокълнала някого, без да знае какво прави. Точно в момента беше способна на доста брутални неща.
- Къде е логиката да отслабиш един пребит тип, който не разполага с магията си и е просто малко хиперактивен? - подозрително измърмори Рин, преди да млъкне, защото баща му очевидно беше готов да вземе думата.
- Аз ви смятам за късметлии. - каза владетелят на Летящ огън с добре овладян, спокоен глас. - Съдбата ви е взела тук или заради магията, с която сте се обвързали с Джора, или поради причини, известни само на нея. Което и да е, аз не приемам никакви обвинения пряко към вас тримата. Всеки действа в своя защита така, както прецени.
- Сериозно ли? - осмели се Рин.
- Рин, всички вие сте иали късмета да не разберете какво означава да бъдеш наистина измъчван, повярвай ми.

Джаред очевидно имаше желанието да продължи онази тема с Джора, затова Велес побърза да го прекъсне.
- Съгласен съм, че всеки действа в своя защита така, както прецени. Е, какво ще прецените да правите с нас? Мисля, че ще е добре да сме наясно дали да тръгваме към килиите... или да не стигаме до такива крайности. Можем всички да излезем доволни оттук. - така ли му се струваше, или напоследък често му се налагаше да използва подобни думи...

- В Летящ огън няма килии, но Данте ще ви придружи до мястото, където може да се настаните. - което си значеше по-луксозен затвор, преведено от пустиннически, но дори най-големия идиот щеше да е наясно, че нямаше да си отидат просто ей така, в стил "А, станала е грешка".
Митра дори се усмихна малко извинително, което пак си беше интересно. Стоеше пред хората, които уж можеха да убият и двамата му... зетове...
Може пък да се нуждаеха от тях, понеже не им беше съвсем ясно какво да направят за Джора.
- Не мога да поддържам заклинанието върху тримата сам точно сега. - съвсем искрено си призна Данте.
- Предполагам, все пак идваме от отвън. - а самият Митра едва ли можеше, без да остави хлапетата да дивеят, тоест - да остави Ананке, докато е във формата си на вещица. - Той ще ти помогне, не се притеснявай.
"Той" беше онова нещо на вратата, което се кискаше в парцаливите си ръкави и си танцуваше наляво надясно, и по едно стечение на обстоятелствата се самонаричаше Твореца.

- Хубаво местенце. - коментира Феър, докато обикаляха. Беше напълно искрена. Това не бе някаква плетеница от коридори, в които да се изгубиш. Засега запомняше пътя без проблеми. Освен това имаше и украса, която значително улесняваше.
- Враговете са ни били във всяко отношение по интериор. Направо ми се плаче. - поде разговора Джаред, а това означаваше, че няма да млъкнат до безкрай, ако не ги прекъснеха.
- На мен ми е много шарено. - обади се Велес и с това я накара да се разсмее. Определено не го биваше да лъже. Всички знаеха, че обожава украсите.
- Какъв патриотизъм... Хей, стаите ни хубави ли ще са, а? - Джаред реши до понахалства. - Тъкмо ви похвалихме двореца, нали няма да се изложите?

- Червено върху златно, върху сребърно, върху диаманти. Езера и палми. Да, да, винаги съм харесвал това място, винаги съм го харесвал! - изкиска се сивото същество, което се носеше пред тях като навита на пружина играчка. Данте едва го беше навил да не се докосва до тези тримата. Определено нямаше да го искат.
Данте само поклати глава и въздъхна. Творецът днес беше само симпатичен луд, слава богу... засега.
Твореца се обърна към затворниците с широката си усмивка. Сигурно ги гледаше през косата си... най-вероятно.
- Тук няма нещо, което да е грозно.

- Значи и на нас ще ни хареса! - Феър направо грейна. - Всички ние тук си падаме по красивото. Нали, момчета?
- Абсолютно... въпреки че ми се искаше да има повечко зеленинка. - Джаред все пак беше решен да намери кусур. - Тези палмички ми се струват недостатъчни. Това й е лошото на пустинята.
- Като че ли си живял все в гори досега. - изсумтя Велес. - Пък и надали ще ни пускат навън, та да мрънкаш за палмите. Най-много да свием някой сребърен накит без да ни видят и това ще ни е.
- Щом има и злато защо ни е да крадем сребро? - Джаред тайно се огледа за нещо с примамлив блясък наблизо, но за жалост нямаше как да свие изпречилата му се изящна ваза без да направи впечатление.
- Защото на всички ни отива сребро, а не злато, скъпи. За да носиш злато трябва да си по-топличък. Например като сладура зад нас. Виж колко му отиват украшенията в косата.

- Това е доста драконидско мислене - отбеляза Данте, макар и с доста учтив и делови тон. Може и да му беше любопитно какви точно са тези тримата, понеже определено не бяха обикновени, но никога нямаше да ги притисне да му казват неща, които не би следвало да го интересуваха. Те имаха по-голям проблем от това да изясняват какви са на някакъв си посланик.
Може би виновна за тези размишления беше неговата... възпитаност?
- О, но това е и при хората! - Твореца махна с ръка да разтвори една врата. Понякога можеше да прави нещата да изглеждат доста по-величествени, отколкото бяха обикновено. - Особено при човешките жени! И повечето от тях оби... оби...
- О, не...
- Обичат чай! - той спря изведнъж, сякаш чак сега си беше спомнил нещо. - Кой от вас иска чай?
- По-добре му откажете... за ваше добро е.

- Ама колко сте мили! - Феър явно имаше предвид и посланика, и чучелото с невероятни способности. Този последния трябваше да го имат предвид... - Пие ли ви се чай?
- И ще ни позволите да седнем на по чай и сладка приказка? - Джаред наистина се изненада. Шашави бяха тези типове.
- Виждам поне 5 уовки в това предложение... - Велес смяташе, че е прекалено глупаво поднесено, за да се очаква номера да мине, ако кроят нещо. От друга страна пък защо не? Щеше да му бъде интересен развоя на събитията. Поне тази възможност със сигурност им даваше повече предимства, отколкото ако ги изоставеха някъде заключени и разделени. Можеха да си спечелят още малко време, в което да научат нещо полезно. - Ще разчитам, че лагера на добрите си държи на славата. Какъв чай има?

Данте завъртя очи, но ги последва без коментари докато влизаха. Почувства полъха на заклинанията за защита и контрол, които Твореца правеше, без да му мигне окото дори. Даже все едно без изобщо да осъзнава. Стаята беше защитена и затворена, докато той не поискаше друго. Макар че изглеждаше като съвсем нормална стая, даже прозорецът й беше отворен.
- Чай със захар и сол, сол и захар! Точно така, точно така~ Настанете се, настанете се! - стаята беше по-скоро салон, с трапезна маса и ъгъл с дивани, в типичен стил на Летящ огън. - Знам, че Данте обича такъв от лайка с мед и захар, знам го, знам го! Въпросът е какъв чай обичате вие! Точно такъв и ще има!
- Прекрасно искрен си, Творецо. - Данте отбеляза това, че явно никой не беше обърнал внимание на това, което казваха затворниците. Твореца наистина беше искрен, но кой щеше да повярва?

- Каркаде. Чист. - Феър направо се настани на дивана, все едно си беше вкъщи.
- Дай какъвто имаш. Ама с мляко, ако може. - Джаред я последва, седна до нея и даже я прегърна свойски.
- Не си падам по чая. Но... хайде, нека е нещо горско. - Велес последва примера и веднага беше прегърнат от Фей. - Освен ако не предлагате друго.
- Някой иска ли да се гушне? Русият е по-отзивчив.
- А, повече ръце нямам. - Джаред гледаше в перспектива. Имаше доста причини да откаже. Например онова чучело да иска да бъде гушнато...

- Сериозно ли? - повдигна вежда Данте. По-скоро щеше да работи в тяхна полза и да не позволи на Твореца да се съгласи с поканата, отколкото да им причини това. Наистина. Без значение откъде им беше хрумнало това. Изненада се от отрицателното кимане на самия Творец обаче. Съществото вече беше извадило чаши за чай от някъде и дори един чайник. Той май винаги имаше под ръка нещо такова.
- Не е никак добра идея да ме докосвате. Твореца знае, разбира се, че знае. Страшно забавно е, о, да, да, да... Но само за мен! Въпреки че има изключения... - той помълча малко, сякаш се чудеше какво точно е казал току-що, но в следващия момент вече държеше кана мляко и пак се зае да прави чай. И сега си беше нормален. А какво оставаше, когато не бе... - Двама от вас си приличат, но третият не. Въпреки че и тримата сте отровени от тъмнината, единият от вас е понесъл прокобата по-добре, но не става дума за един и същи човек. Интересно и сложно. Харесва ми! Солта е в черното бурканче.
- Всичко, което каза, ми звучи заплашително. - оплака се Данте, но му пробутаха неговата чашка, което си беше заповед да не се оплаква.

- Отровени от тъмнината ли? Уау! - Джаред повдигна вежди и излъга съвсем безочливо. - Нищо не разбрах.
- Да не работиш като гадател? - Феър взе своята чаша и побърза да отпие. - Може би ако те докоснем ще ни покажеш бъдещето?
- Не мисля, че сме любопитни да го узнаем, нали? - интуицията на Вел му казваше, че чучелото е опасно и не смяташе да го подценява.

- Миналото е по-мило и по-лесно за разказване. - сивокосият нито потвърди, че е гадател, нито потвърди, че може да чете през времето. Но определено можеше тези неща, а и още много. Беше спасил Джо от смъртта и от пълното самоунищожение. Дали за добро или за зло, никой още не знаеше. Но Твореца си оставаше още и адско създание, вероятно с висок ранг и можеше да бъде страшен. Наистина беше добре да не предизвикват гадателските му способности.
Твореца се настани срещу групичката, оставяйки Данте да се настани на прозореца, което бе любимото му място.
- Според теб каква връзка има между моите дърдореници за тъмнината и бъдещето... - Твореца погледна (може би) към чашите, разпръснати вече из ръцете на присъстващите. - Феър? Откъде идва името ти, между другото? Харесва ми. Може би от думата "страх"?

- Оу, вече сме сериозни. Това ми харесва. - тя отпи още веднъж от чашата си и после му се усмихна. На Велес изобщо пък не му харесваше. Първо на първо не бяха изричали пълното й име откакто дойдоха тук. Нали? - Мисля си, че звучи точно като "справедливост". Но защо да не се изпише като "страх"? Двете лесно могат да се свържат. Колкото до другото... аз ли да знам? Може би тъмнината е в бъдещето или бъдещето е тъмнината.
- Преди да се разговорите за мистичното бъдеще, аз също имам въпрос. - Джаред, разбира се, не чака някой да го попита какъв е той. - Ти ли си избра името Твореца, или това ти е гадателския псевдоним? Много окултно звучи.

- Те ме наричат така. - внимателно, но усмихвайки се, Твореца посочи към Данте и сякаш нарочно го направи с най-страшния си гадателски пръст. Той имаше... ами, ръце на пианист, но ноктите го правеха вещер, почти буквално. Каквото и да мислеше относно отговорите, които получи, си замълча. - Драконидите ме наричат Кукловода. Но и двете много ми харесват. Старая се да играя по правилата на името си. Понякога е от полза. Драконидите са на по-прав път. Не творя чак толкова много неща. Трябва ли да предложа една игра на карти Таро? Ако свързвате това с мен.

- Хайде! - Джаред се наведе ентусиазирано напред, повличайки Феър и Велес със себе си.
- Откога се интересуваш от карти Таро? - Вел беше твърде скептичен към гадаенето по принцип. Но виж, ако то беше в ръцете на онзи тип, би могло да се случи нещо опасно. Не възнамеряваше да го признае, но и нямаше да подкрепи глупавата идея с гадаенето.
- Откакто се запознахме с Твореца. - съвсем сериозно заяви русият. Това проклето любопитство и самочувствие... - Аз съм пръв.

Твореца наистина извади едно тесте. Ох, по дяволите, той можеше да извади и пържола с картофи от тези свои ръкави, стига някой да му поискаше.
Ставаше дума за едно наистина древно тесте със зловещи на глед рисунки. Типично за този паяжинест тип.
Съществото разбърка само тестето, което май не се правеше по принцип, а после разпери картите като ветрило и ги насочи към гостите си.
- Нека първо да си поиграем по най-лесния начин. Изтегли си карта с лявата ръка, Джаред.