Кулата на знанието

Елийн не беше присъствала лично на операция. Странно, че първият й път беше на нещо, което трудно щеше да види на друго място или изобщо някъде отново. Преливане на кръв от сирени, напълно нехигиенични условия и лечителка, която правеше чудеса. Истински чудеса без да й мигне окото!
- За какво са й забранени? За пръв път чувам, че залавят и тях...

Беше доста любопитно как от покрито с люспи нещо съществото малко по малко започна да се превръща в съвсем нормален на вид човек, макар и белокос. Сирените, които бяха останали във водата, радостно започнаха да пляскат с опашки. Сирените, които бяха качили на палубата започнаха да бълбукат нещо. Това трябваше да значи, че всичко върви наред. Онази от тях, която се беше съгласила на преливането - очарователна красавица, макар и да изглеждаше по-стара от другите - се наведе да погали ранения и да го благослови с целувка по челото.
- Проклятие, Джени, това майка му ли е? - изръмжа Зеф, който беше натоварен със задачата да следи процедурата. - Знаеш лекарските закони. Никакви роднини.
- Че аз откъде да знам коя коя е? - Джени прозвуча малко по-грубо от обикновено, с което подчертаваше, че е против тези правила.
- Предполагам, че забранените са по-лесни за пречупване, поне според нея. Не знам... Сектата ги гонеше, защото не са "чисти". - Рихан затвори очи и остави Ишин да опипа внимателно лицето и гърдите му, търсейки нещо счупено. Направо си изглеждаше зелен от умора, но от друга страна явно му се говореше, за да не загуби съзнание.

- Не сме... не са чисти ли?! - настръхна Уил, по навик изключвайки се от групата на забранените. То не, че не си личеше какъв е, но в този свят хората не ползваха много тази дума, та се стараеше да се отучва. - Е, то вярно, ама и аз мислех, че им трябва само "чистата кръв". Може да не ги ползват за приношение, а за... Тя потвърди, че му е майка.
Усети как зеленоокото момиче му метна шокиран поглед, след което се зазяпа в сирената, която току-що беше избълбукала нещо. Белокосият не би казал, че може да им говори езика, или че го разбира перфектно. Всъщност идея си нямаше как я разбра, просто го... усети?

- Можеш ли да предположиш какво може да си науми секта? - повдигна рамене Джени, макар че това за забранените май го разтревожи. Сигурно си мислеше за близнаците и как бяха хвърлили върху тях вината за кражбите и прочие. Ако беше станало нещо по-лошо?
- Това Кира ли е? - опа... трябваше да нареди да държат Арсен настрана, макар и да беше трудно. Но вече се беше случило. Синеокия разбута зяпачите, за да се ситуира до Кира, Зеф, сирената и изобщо... да пречи на болните да се докосват до чистия въздух.
- Арсен, моля те...
- Ти си жив. - констатира с някаква изненада Рихан. И изглеждаше малко по-добре, когато Арсен вдигна очи да го погледне изненадано на свой ред, сякаш не го беше видял. - Знаех си, че не може да съм останал сам.

- Ей на това му се вика исторически момент! Събраха се! - двете червенокоси гарги (едната беше доста мутирала) се появиха до ранения Кира и се зазяпаха в Арсен и Рихан. Хърбавата продължи да говори. - Знаех си аз, че чудеса може да се случат и на най-прогнилото корито.
- Хайде сега, все едно разбираш нещо от кораби. - кой знае защо се намеси белокосият до Елийн.
- Със сигурност повече от теб, заледена главо. - заяде се неочаквано червенокосият.
- Ама вие да не се познавате? - намеси се и Елийн, което изглежда ги поукроти, защото настана неловко мълчание.
- Ъ... не, нали? - Уил и Ноар замърмориха в този стил, очевидно объркани.
- На това му се вика явно "антипатия от пръв поглед". - заключи накрая ягодата.

- Просто и двамата сте с големи усти. В кръчмата ще сте първи приятели - измърмори Зеф, но вниманието му беше по-скоро приковано към онези двамата, Арсен и Рихан. Не беше случайно това, че през цялото време се бяха избягвали. Имаше причина деецът на тъмнината и деецът на светлината да се събираха само по изключителни поводи. Лекуването на сирена не се включваше особено в графата. Развълнуваната краставица, която започна да се хили там, също не беше толкова добър знак.
- Кира ще се оправи ли? - някак сухо попита Арсен, без да откъсва очи от Рихан. Зяпаха се като залепени един за друг. Зеф все пак бавно кимна и се намръщи. Дали не трябваше да вкара поне един тук в безсъзнание, за да не стане нещо? Например... някой от червените, дето сега пък почнаха да си шептят нещо.
- Добре... - Арсен се усмихна. - Мога да помогна на Ишин.
- Супер! - възкликна Верде. - Най-после ще разберем какво става от съчетание между мрак и светлина!

Ноар кимна в знак на съгласие с Верде и използва момента на разсейването, за да се приближи още до Кира. Какъв невероятен обект! Беше току-що закърпен, така че лечителката не бе съсредоточила изцяло вниманието си върху него. Можеше лесно да се добере до някое кичурче или люспичка... само дето майката на човешката риба бе прекалено близо, а това го притесняваше. Току-виж се обърнала и му шибнала една... опашка? Дали да не изчака с надеждата, че сирената ще се заинтересува от невероятното съчетание на светлината и мрака...

- Не е добра идея... - промърмори Джени, но нямаше нито физическата, нито каква да е способност да спре тези двамата да не направят нещо, което вече са си решили.
Сирената не прояви интерес, нито пък Зеф, който се зае да развързва майката от сина, понеже той вече беше добил достатъчно здрав сиренски вид. Джо беше единственият, който реагира странно, когато Арсен приближи Рихан и го докосна. Зеленокосият поне за части от секундата определено спря да диша и приличаше на малко невинно момченце, затворено в не своето тяло. Странно.

- Струваше си. - измърмори Ноар, който беше брутално ударен от една рибешка опашка и сега лежеше проснат на дървенията. Искаше му се да е успял само за да не даде повод на снежната пряспа да се кикоти. Но си струваше, защото Верде се възползва от неговата саможертва и свърши работата, без маменцето да го види. Това се казваше приятел! Ето затова учените винаги отиваха някъде в екип.
Малко замаян, Ноар първо се увери, че няма да го цапардосат пак и чак тогава се изправи.
- Какво пропуснах?

- Тези пеперуди имат ли някакво значение, как мислиш? - Верде никога нямаше да даде повод да се разбере, че е успял, да не беше луд? Затова беше насочил вниманието си към странната двойка пеперуди. Едната се беше появила току-що, а другата жизнено беше напуснала шапката на черния драконид. Бяло и черно, за пореден път. Играеха си около зеленокосия, който явно смятаха за храстче... или?
- Бекон и Яйце не са с мен, де да бяха, но не са. - изръси Джо, клатейки глава, като с това успя да отдалечи пеперудите от себе си.
Пеперудите не ядяха яйца и бекони! И беше нелепо това да са имена!
По-страшното беше, когато бялата пеперудка кацна на ръката на Верде. Общо взето, едва не го подлуди, сякаш го беше заразила с бяс, докато не се отърва от нея.
- Това нещо говори, мамка му!
- Кевин те харесва. - подсмихна се Рихан. С помощта на Арсен и подпомаган от Ишин, вече стоеше изправен.

- Стига бе! - Ноар сякаш по вроден рефлекс измъкна от дебрите на наметалото си една... епруветка! Сериозно ли носеше толкова чупливо нещо без страх, че ще се пореже на стъклата ако стане нещо?! - Домашния ти любимец даже си има име! Невероятно...
После доби съвсем котешко изражение, докато следеше полета на пеперудата - първоначално само с поглед, после взе, че бавно започна да се приближава.
- Ела тук, малката...
- Знаеш ли, по-добре не го прави. - несигурно се обади Елийн. - И определено е мъжка.
- Глупости. Няма мъжки и женски пеперуди...

- Как така няма? - изрази съмнение Зеф, макар че не беше най-добрият ученик по биология, то си се знаеше. И все пак... - От всяко нещо трябва да има мъжко и женско, как иначе ще съществуват?
- Трябва ти по-скоро чувал, а не епруветка. - вежливо го посъветва Рихан. Винаги можеше да заповяда на съществото да заеме правилната си форма, но реши засега да не го прави. Арсен пък не нареждаше нищо на Ремо, защото като цяло черният ангел мразеше много силно да се показва пред хора. В миналото те го бяха гонили с факли и огън, когато бе търсил помощ. Спомените му не бяха много хубави. Но пък беше по-дребен...
Щом всички обръщаха внимание повече на такива весели сцени, значи всички бяха извън опасност. Това беше хубавата новина.

- Прав си. - червенокосият прибра епруветката. Слава богу, щеше да се откаже...
- Чакай, сериозно ли?! - на Елийн й дойде в повече. Беше извадил кепче за риба... ъ... за пеперуди от наметалото!
- Тръгнеш ли на път не знаеш какво ще ти потрябва... А с това ще мога да ги хвана и двете! - Ноар доби вид на много, много упорито дете. - Биологията не ми е силна страна... може пък и да греша. Е, за много от нещата не ми е ясно как съществуват. Например нимфите. Там поне е сигурно, че няма нимфом... ним... хм... Да де, мъжки нимфи. Може да се осъществява някаква висша форма на просто клетъчно делене...
- Това ми прозвуча малко безсмислено. - позволи си да коментира Елийн, но въпросът наистина си беше интересен. - Ама те имат ли клетки изобщо?
- Защо коментирате тема, от която си нямате и понятие? Така или иначе няма да стигнете до никъде. - белокосият неочаквано се обади и звучеше доста раздразнено.

- Обиждате целия род на приказните същества - сопнато изкоментира Ишин, макар да не изглеждаше заинтересован от каквото и да е, освен да следи пациента си. Зеф и Джени трябваше да се заемат с преместването на Кира в някое легло. Като преди това трябваше да убедят майка му, разбира се.
- Джо смята, че всичко това е много идилистично и хубаво... но не смятате ли, че това там застрашана слънцето, а? - зеленокосият насочи вниманието на останалите към черната сянка, която бе започнала да се промъква към слънцето далеч пред тях на хоризонта. Не изглеждаше никак добре.

- Да посмея ли да питам какво е това? - Елийн не беше сигурна, че иска да знае отговора. Изглеждаше доста заплашително. Дано не бе нещо, с което моряците да не можеха да се справят.
- Изглежда, че скоро ще се приближи, каквото и да е. - Ноар знаеше, че разстоянието е голямо, но все пак...

- Надявай се да не го прави. Ако се окажат черни хрътки, аз си тръгвам. - скара му се Зеф, но не се отклони от задачата си да премести Кира заедно с Джени. Останалите сирени почти панически започнаха да пляскат обратно в морето, когато стана ясно, че повече не бяха нужни тук.
- Тя не може да си позволи толкова могъща магия, че да ни стигне тук. Все още няма пълководци за армиите си, така че да насочва магията си през тях. - този глас категорично идваше от страна на бялата пеперуда, която пак си намери място на шапката на Рихан и сякаш замислено се обърна по посока на чернилката.
- Силно се надявам да си прав, в противен случай... всички ли знаят да плуват? - мрачничко подпита драконидът, макар че не очакваше кой знае колко смислени отговори. Особено от такива като Верде, който пак сочеше пеперудата като че да беше извънземно (а тя си беше извънземно... общо-взето).

Елийн само колебливо вдигна ръка и направи скръбна гримаса. Живееше на остров, но това не значеше, че знае да плува.
Колкото до Ноар, който всъщност не изпитваше проблеми с плуването, както и всички пустинници, той направи същото като Верде. Ама че шантаво! Тая пеперуда действително беше мъжка и го разбра по най-фрапиращия начин.
- Не съм особено сигурен, че морето ще ни спаси... - белокосият наистина изглеждаше доста песимистично настроен. После явно го споходи някаква светла мисъл, защото пусна няколко звезди*.

*И да мрем, и да не мрем, аз знам, че ме обичатеее~ Така че нищо няма да се промени.

- Във всеки случай ще трябва да се приготвим. - Джени отчете притеснението на Елийн, но всъщност знаеше колко малко можеше да направи по този проблем. Тя си имаше 40 мъже плюс един идиот, които да се грижат за нея, така че все можеше да преплува, докато самият Джени се мъчи да спасява някой друг. Например, трябваше да държи под око ранения и ангелите, които паднеха ли във водата, си бяха мъртъвци... ако един ангел можеше да стане мъртвец.
- Да се заемаме тогава за работа, вместо да висим тук, а? - констатира Арсен, макар че не беше наясно каква точно работа можеха да свършат. О, ами например...
Обърна се към пеперудите.
- Вие двамата не можете ли да направите малко вятър или подобно? За да не се налага да мислим как да бягаме бързо, ако се наложи?
- Извинявай... - бялата пеперуда беше доста вежлива, но и явно притеснена. - Но ако се заловим да правим вятър, тези двама червенокоси ще умрат от изненадата.

Ноар изглеждаше така, все едно искаше да изяде тези невероятни създанийца... ми така е, след като върнаха вниманието към себе си!
- Какво друго... можете? - не беше особено сигурен как да се отнася към тях, не му се случваше често да говори с пеперуди, а възможността една такава да му отговори щеше да влезе в списъка с най-странните неща, които са му се случвали. Е, за един учен този списък беше безкрайно дълъг, но все пак...
- Защо не проумява какво стои пред него? - промърмори Уил.
- Ами разбирам го... - Елийн си спомни собственото си недоверие, което още изпитваше в известна степен. - Та това е създание от легендите! Като си видял едно такова за пръв път и ти не си повярвал, нали?
- Ами... - странна пауза. - Може да се каже... че бързо се убеждавам в разни неща.

- Самият Уил има какво да разкаже, защо му е да се изненадва. - подсмихна се Рихан, повече от учтивост. Не разговаряше особено много с пиратите. По-скоро те го избягваха. Но беше дочул това-онова. Този Джени си беше истински... колекционер. Драконидът се обърна към пеперудите.
- Арсен има право, по-добре го направете. За някои ще е щастлив деня, в който червенокосите успеят да пукнат. Но не вярвам точно вие да станете причината за това. И аз давам позволение.
Пеперудата нищо не отговори. Тактично си замълча в стил "Щом казвате" и се зае да показва на Ноар какво още може. Ама, че въпрос...
На първо място можеше да се превръща в искрящо бяло човекоподобно създание с бели крила, чиято цел станаха платната. След кратко колебание черната пеперуда последва този пример и се превърна в мъничко момченце с тъмна сивкава кожа и съответно мастилени криле. Приличаше на малко готическо ангелче и явно затова не обичаше да говори. Готик феновете не говореха много.

Да пукне, ако не изследваше тези индивиди преди да пукне! Ама че полезни пернаточовеци! Точно сега не вървеше да подскача от радост заради находката, но си личеше колко е щастлив по изражението на фанатичен учен.
Елийн също беше доста впечатлена, независимо че гледката не бе чак толкова нова за нея.
Ама че същества се бяха събрали на този кораб!

- По-добре е да се приберем вътре, Елийн... Когато корабът тръгне, ще тръгне бързо, а не се ли завържем, ще идем на гости на рибите. А щом русалките сега са се скрили, лошите риби ще закусят с нас добре... Джо обича да е логичен!
- Не вярвам корабът да тръгне чак толкова... - започна Верде, обаче полетя нанякъде след първия мощен тласък вятър. Повечето от другите вече се бяха хванали за това-онова. Самият Джо придвидливо беше хванал Елийн. Само Арсен и Рихан не изглежда да имаха проблеми. Връзкари.

Елийн благодари наум на великото знание, че Джо беше до нея, за да я хване. Защото това не можеше да се каже за Ноар, който също беше отлетял внезапно. Добре, че хвана за едно въже.
- Ако продължим така, всички ще паднем в морето... - "летяха" с висока скорост и тя имаше чувството, че никой няма да се задържи още дълго.

- Повярвайте ми, няма да е приятно да не бързаме - надвика вятъра Арсен и почти отегчено (по-скоро разтревожено) загледа към бързо отдалечаващата се чернилка.
- Нещо ми подсказва, че там, където отиваме, това ще продължи... Къде отиваме всъщност? - замислено се обади Рихан. - В Летящ огън, надявам се?
- Чух, че на този кораб имало крадци, наети от Летящ огън...

Дори когато спря да усеща брулещия вятър по тила си, Ноар предпочете да се държи за въжето, както само един драконид с котешки инстинкти може да се захване.
- Маймунке, можеш за слезеш. - пряспата се подсмихваше гадно и Ноар не сметна за нужно да му спестява нищо, когато слезе с достойнство от "клона".
- Поне не се бях вкопчил в мръсните крака на готвача... Случайно да имаше по тях кюфтенца? - снежинката му направи физиономия и щеше да отговори нещо, ако не се намеси зеленоокото момиче.
- Ехо, стигнахме вече.