Кулата на знанието

Елийн действително почука, малко стеснително. Щеше да е неудобно да се натрапва на непознати, но й изглеждаше далеч по-добре, отколкото да стои някъде сама. Ако не друго, така щеше да се чувства в безопасност. Да не говорим колко бе хубаво, че Тиен се зае да ходи да провери...

- Влез - учтиво каза някой, преди някой друг да отвори вратата, без да си прави труда. Оказа се едно по-нисичко пълно копие на капитана на кораба, което се различаваше по късата си коса. Другото копие имаше по-дълга. Елийн може и да ги беше видяла вече, набедени за крадци. Тук обаче бяха на своя територия и едва ли щяха да й позволят да спори за това.
- Видях те в кулата! - каза този, който беше отворил вратата - Заповядай, заповядай. Помислих си, че Тиен ни изпитва доколко сме потайни, щом се чука. Безопасно е, Тен!
Онзи с облекчение извади от някъде скритата за секунди цигара, от която се носеше аромат на горски плодове.

- О, вие! - беше ги виждала и тя, разбира се, но така и не бе запомнила имената им, ако изобщо са се споменали преди. - Извинете, че ви се натрапвам. Тиен ми каза, че мога да остана тук, докато тя провери... ами, всъщност да провери битката горе! Горе има едни кучета и... о, велико знание.
Елийн? Онази може и да се бе направила на безстрашна и може би наистина не й пукаше особено, но къде ти бе акъла да я пуснеш! Идиотка!
- Нали не мислите, че ще пострада, тоест тя искаше да отиде и аз... Не е ли най-добре да я спрете, докато не е станало късно?*

*Елийн все не знае какво иска и все не знае какво да прави. Извинете я, пада си малко шматка... с краткотрайна памет.

Онзи с късата коса махна в стил "ти пък", после я покани с жест на масата, а дългокосият направо й сипа една чаша нещо, което приличаше на безобиден сок.
- Битката сигурно ще свърши дълго преди тя да изскочи горе, ако върви толкова бавно.
- А и щом не са ни извикали, значи не е нещо чак толкова страшно. Иначе всички щяхме да се бием, за да не потънем.
- Още повече, че тя е Рейли, а един Рейли е в безопасност навсякъде. Чувала ли си за Рейли?

Елийн погледа малко подозрително сока, преди да отговори и в крайна сметка да отпие. Слава на знанието, сок си беше.
- Не мисля... това специална ли я прави? - вярно, че имаше доста запомняща се визия. Да не беше дъщеря на някоя местна звезда или подобно... но това бе твърде малко вероятно, нали? От друга страна ако беше от семейство със световна слава, щеше поне да е чувала нещо за него.

- Виждаш ли, не всички въздишат по Рейли - мъдро отбеляза дългокосият и остана доволен, понеже брат му завърта очи и му подхвърли някаква монета. Не изглеждаше много нещастен от загубата на баса, какъвто и да беше той.
- Мисля, че можем да се съгласим, че, да. Това я прави специална - продължи с усмивка Ни Тен - Рейли са... древно магьосническо семейство, което е в сянката на множество легенди и случки. Тя е най-малката дъщеря в семейството и е най-глезеното дете. Но пък е и талантлива.

- А... - тя преодоля първоначалния пристъп на недоверие към това съмнително обяснение. Когато видиш ангел ти се налага малко да промениш възгледите си и да започнеш да вярваш на подобни работи. Поне в известна степен. - Какви легенди например?

- Ами да видим... - Ни Тен като че ли се отнесе. Той беше доста по-начетен от брат си, но това явно си имаше и лоши страни като например това да имаш много неща за казване.
- Пророкът, който раздели магията на изкуства. - започна да подхвърля Рен Джени и даже се оживи доста повече от очакваното. Това бяха истории, с които мнозина момчета живееха през цялото си детство. - Пазителят на Старото време. Синът на Дракона! Приказката за Черното и Бялото! Все по един Рейли има навсякъде!
- Включително и до брат ми... Тиен му е гадже.
- Тиен ми е годеница!

// Елийн току-що се сети, че всъщност би трябвало да знае кой е Делоис. Всички да забравим онзи момент с Муртаг и пещерата с рисунките! Той не съществува. //

Елийн се зачуди дали от подобни легенди не произтичаха вярванията на фанатиците в приказките за свръхестествени богове. Но, да де, тя беше видяла ангел, така че по-добре да не коментира темата, нали?
- Честито. - не намери какво друго да каже, а това беше на място, нали? За всеки случай вратата се отвори без да се почука, така че вероятно беше Тиен.

//Все пак това са само легенди, ако не е повярвала в началото, защо й е да помни приказки? Тя още не е видяла нищо~ - мъдростта на Ни Тен.

- Пфу, нищо интересно. Всички се забавляват без нас! - Тиен беше просто скандализирана, но въпреки това отиде да се умилква на Рен Джени, сякаш наистина беше човекоподобна котка. - За какво си говорихте, преди да изляза?
- За теб и семейството ти, скъпа. Искаш ли да разкажеш нещо на нашата гостенка?
- Или си добър лъжец, или наистина сте говорили за това... което е странно. Кой засипва гостите си с приказки от самото начало! Но ние скоро слизаме в Летящ огън. Митра ще й разкаже.

Елийн не разбра точно какво става. Рен просто... изчезна. Ей така. Без предисловие. Това да не бе някаква странна шега... По лицата на останалите разбра, че те също бяха шокирани. Тя лично не успя да измисли обяснение на ситуацията. Мозъкът й бе изключил тотално.
- Да не се е телепортирал... горе? - нека изключим въпроса "как точно", ако това би помогнало...

По държанието на Тиен можеше да разбере, че това нито е типично за Рен Джени, нито пък дори е нормално. Тя изглеждаше точно като котка, на която току-що са отнели плюшеното одеяло, по този начин с ръце опипваше празното място, на което се беше стоварила след изчезването на приятеля си. И физиономията й беше много котешка.
Ни Тен се беше изправил мълниеносно и уплашено беше изплюл цигарата.
- Това не ми харесва... Не го усещам.

Все пак се качиха горе. Битката беше свършила и по палубата бяха останали само телата на кучетата. Елийн избягваше да ги гледа.
- Да се счупи волтметър дано... - наблизо Ноар явно проклинаше (Елийн не схващаше много псувните и заканите на тези с неговата магия, но странности имаше при всеки) и си "ближеше" раните. - Следващия път няма да го изпусна. Кълна ти се. Ще ми падне в ръцете...

- Как плаваме още... - объркано и унесено питаше някакъв тип, който беше целият в кръв и кой знае кой точно беше. Нещата не се бяха развили идеално за всички биещи се, явно. Но поне някак бяха стигнали до брега, което си беше чудно.
- Аз имам по-добър въпрос... Арсен през борда ли го изпуснахме? - това беше Зеф, който отваряше една малка вратичка, за да пусне Джени, когото беше натъпкал насила в склада, за да го защитава по-ефективно. Приятелят му едва ли беше особено доволен.
- И Рен го няма! - използва това Тиен, за да се оплаче жално.

- И оня белия го няма. - вмъкна и Ноар. Не, че му пукаше за последния, но трябваше да разясни. - Мисля, че и тримата са отишли с писарчето, русото говедо и гаднярката. Не знам как е станало. Забелязах единствено, че магията засмука русия, но предполагам, че същото е станало и с останалите.
Изглеждаше логично, но въпреки това Елийн с надежда погледна зад борда. Нищо, освен две-три чудовища, изхвърлени във водата.
- Ами сега?

- Нямаме друг избор, освен да влезем в Летящ огън и там да мислим. - заяви Рихан, като пренебрегна надигащия се ропот от страна на Тиен. Нищо не можеха да направят, ако бяха изпуснали онези странните. Жалко, наистина, но може би щяха да ги намерят пак някога. Знаеше ли се? - В Летящ огън ще се погрижат добре за нас... надявам се да са все още цели, разбира се.
- Да... - Верде се смръщи. - По-добре да проверим това, Ноар.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- Тетида, какво правиш... - Ноар я гледаше как стои омазана с кръв над разпореното чудовище и вади частите му.
- Точно ти ли ще ме питаш, Ноар? Разфасовам го за изследване, разбира се. - тя го изгледа като полезно изкопаемо и продължи да си върши работата. - Господаря Митра сигурно още е в тронната. Тичайте да не го изпуснете. Аз ще се запозная после с интересната ви дружинка~ И добре дошли, между другото. Верде, имаш да даваш подарък на Ерато.

- А? - Верде отчаяно изглеждаше като да иска да се включи в това интересно дело, но повечето от другите не бяха в добро настроение да се наслаждават на идиотщини. Може би.
Пиратите по-скоро подминаха всичко това с изнервена походка.
Какво пък, Митра можеше и да ги успокои все някак. Сигурно се дразнеха заради изчезването на малкия Джени.
- Преди да те питам пак какво имаш предвид за Ерато, може ли да надникна в сърцето на това?

- Какво имам предвид? - царицата на острия поглед + леко надменно презрение сви устни. - Разбира се, че е трябвало да й вземеш нещо, нали отиде на пътешествие! Нима не си се сетил за нея?
Ноар трудно разбираше жените и не можеше да прецени дали Тетида говореше сериозно. Ако пък беше сериозна дали Ерато би се обидила заради такава простотия? Със сигурност... щом жените смятаха, че един от естествените закони, които са формулирали в главите си, е нарушен, ставаха като това разпорено куче, само дето цяло и готово да разпорва.
- Естествено, че се е сетил бе, Тетида. Ама че си и ти. Вечно да проваляш изненадите. - Ноар се пробва с първата си благородна постъпка. Стори му се важно да спаси връзката на приятеля му от караници на идиотски теми. Пък все щяха да измислят някакъв тъп подарък.- Ние трябва да заведем гостите при Митра, до скоро, колежке.

Верде само изсумтя. Момичетата ставаха странни много по-често от тях двамата. Веднъж луната им била виновна, друг път оня мистичен "женски проблем", иди се оправяй.
Разбира се, че беше взел нещо, но не смяташе, че е нужно да коментира това. Определено не и с Тетида. Може би трябваше да й върне с "А ти не очакваш ли нещо?", но избра да не го прави точно преди важната среща, че знаеше ли се...
Митра не се оказа сам. Джора беше с него в голямата зала и нервно си играеше с лимоните и портокалите от декоративната купа на декоративната масичка. Стисна ги силно, когато гостите влязоха и си направи... фреш.
- Сссс... пиратис. Ощес проблемис.

- Хей, не всички сме пирати... - промърмори Елийн. Не, че имаше полза да мрънка, преди още да са обяснили на владетеля защо му идват така внезапно на гости.
- Любимиииииииии! - една пустинница се появи изневиделица и се хвърли върху Верде. Все едно потъна в гигантски плюшен мечок.
- Кхъм... господарю, доста е дълго за разказване. - Ноар всъщност не знаеше откъде да започне. Не беше уместно да споменава, че с Верде са се правили на посланици в Кулата, нали? А пък за да каже как са се озовали там, трябваше да спомене и за мацето на Делоис, и за Делоис*...

*Забележете кое е първо...

Митра просто въздъхна по някакъв доста изморен начин. Беше уверен, че черните магьосници са му донесли само проблеми, но явно имаше и много по-големи от техните.
Целия свят беше потънал в такива, изглежда.
Ананке и Аник явно бяха само предвестник за бурята.
- Ще ми разкажеш после тогава - примири се, иначе ако кажеше друго, щеше да отнеме адски повече време. - Нали няма ранени? Много добре предполагам какво се е случило. Кукловода, Вермилия и Гриджо имаха много добри предположения.
- Надява сес да имат такивас и за моес семействос.
- Стига вече. - скара се червенокосият и изръмжа - Няма да спорим пред гостите.
- А, спорете си - изсумтя Зеф. Тук му харесваше заради златото.

Според Ноар лошите новини се приемаха най-добре при пълен стомах. Затова предложи всичко да се изясни на вечеря.
Естествено, не се изложиха пред гостите, та дори и да беше имало нападение малко преди те да пристигнат. Зеф нямаше да се впечатли само от златото.
А Ноар използва момента, за да смушка тайно Верде.
- Забаламоса ли я? - Ерато не изглеждаше ядосана, което значеше, че всичко е наред. Но не беше в негов стил да не полюбопитства за подробности.

Верде само кимна към ръката й, където тя беше сложила една гривна от бели бисерни топчета, които обикновено се намираха около морето. В някои от тях имаше истинска сол от Голямата локва, Верде беше проверил това, преди да я купи, вместо да се оставя да бъде баламосван.
- Свърши работа. Мислиш ли, че можем да вземе думата? Така де, нещо ми е доста напрегнато...

Ноар беше впечатлен. Знаеше, че Верде си е по душа романтик, но чак пък такъв джентълмен. Да се сети за мацката сам, при положение, че е на супер интересно пътешествие! Беше избрал да съсредоточи вниманието си само върху накитите, за да избере подарък, вместо да отдели време за изследването на нещо друго... Велика саможертва, Верде! Велика! Ноар направо изпита гордост, че познава толкова възвишен учен.
- Верде. Гордея се с теб, приятелю. - прозвуча ужасно сериозно и тържествено, но Верде просто трябваше да си го знае.
После вече подхвана темата и се опита да обясни последователно всичко на Митра. Ама наистина се опита да спазва някаква хронология. Нямаше да се излага пред гостите, я! Господарят щеше да го разбере дори, ако беше хаотично, но хаоса не беше представителен... поне в случая.