Кулата на знанието

- Не е много по-хубаво от преди малко - отбеляза мрачно Ишин, който през цялото време се беше възползвал от непоклатимостта на Рихан и Арсен, за да се крепи на мястото си.
Летящ огън трябваше да е пустинно място с много огън... но сега тънеше в мрачна чернилка.
- Ние вместо да се измъкнем, не отидохме ли право в манджата? - изнедоволчи Верде, но притеснено. Това все пак беше неговият дом. - Трябва да помогнем на господаря Митра.
Трябваше да осведоми Коумей, който беше някъде в трюма и си изповръщаше червата, докато Верде не му трясна една да го прати в безсъзнание. Сега трябваше да знае.

- Защо, изглежда наистина... - белокосият подскочи като попарен и не успя да се доизкаже. Заради купчината тела пред краката му...
Една чернокоса мадама се изправи на крака и оправи черното си наметало, което страшно напомняше на фанатическо. То и другите двама с нея носеха същото... Велико знание!
После го погледна. Майко! Все едно го наръга триста пъти.
- Велес Веласкес... - каквото и да значеше това, сигурно беше насочено към Уил, понеже тя още го зяпаше. После се наведе и измъкна лист от ръката на чернокосия мъж и се зачете. Другите двама през това време се окопитиха. - Да, наистина има бяла коса... и лилави очи... Но защо не написа повечко подробности, мили?
Уил се чувстваше адски неудобно. Май беше център на семейна свада! Макар че не би си взел точно нея за съпруга. Дори не прикриваше намека зад милите си думи.
- Ама аз... - чернокосият беше направо пребледнял.
- Дай ми една причина да не те прекълцам? - я, втора, само дето руса змия...
- Ама аз... Добре... - жертвата си пое въздух и извади листи и мастило като за триста книги.
- И побързай. - общият хор от пепелянките му даде тонус.

- Роман ли ще пишеш, друже? - към групичката им съвсем ненадейно се беше присъединил един драконид с много познат глас, като този път беше очевидно видим за тях. "Десеторъкият" от храма определено не трябваше да изглежда точно така, но по-лошото беше, че надничаше любопитно към каквото там се занимаваха и беше единственият, който не изглеждаше много враждебен. Всъщност единственият, който не беше замръзнал от изненада, както повечето от останалите наоколо. - Това обяснява много неща.

- Десеторъки! - Велес щеше да припадне. Не му стигаше, че направи впечатляващ гаф, а сега и...
- Не го викай! - Феър си възвръщаше самообладанието и успя да го докара само на твърдост. - А ти го следи този път!
- Ясно, любима... - Джаред демонстративно се наведе над листите. - Ама като гледам е до никъде...
- Не ми стой на главата! - просъска му Вел.
- Вижте, просто ми кажете какво искате...
И тримата погледнаха Уил. Този пък къде се мешаше?
- Че кой си ти, за да искаме нещо от теб? - Феър с интерес проследи гамата от емоции, които се смениха на лицето на онзи.
- Кефи ме това маце... - Ноар може би за пръв път казваше такова нещо през живота си, но просто трябваше да й отбележи точка.
- Благодаря, скъпи.
- Не се пробвай. Женен съм.
- Не ми се вярва.
Уил все още преглъщаше мъката по наранения си нарцисизъм, но си личеше, че се кефи на последното.

- Според мен ще стане по-бързо, ако пробвате с нещо подобно - Рихан се протегна между ръцете им и нарисува с помощта на тютюн от лулата си една страшно правилна петолъчка на листа, което пък накара Верде да прихне, въпреки че искаше да вземе участие в другата размяна на реплики.
- Мисля, че изпускам нещо много важно - строго и леко сърдито се обади Джени, когато се окопити. Не му се струваше особено интересно да се забавляват с тези... странници... на фона на чернотата на Летящ огън. - Висши, нуждаем се от малко помощ... очевидно. Никой тук не се държи нормално.
- О, гостите ти най-малко искат да останат тук, капитане. - това беше белият ангел, който беше кацнал на такелажа и напрегнато бе присвил крила, сякаш щеше да скочи право върху новодошлите в момента, в който те предприемеха нещо опасно. Ако предприемеха.

- Е няма що... - въздъхна русият. От листа повече нищо нямаше да излезе...
- Да не говорим пък за ангелите. - допълни го Феър.
- Окей, сигурен съм, че следващия път...
- Велес, знам, че искаш да хвърлиш вината върху мен. Давай, и без това го закъсахме. - Джаред нямаше против да се поскара с някого.
- С удоволствие. - ама онзи наистина си подготвяше пикантни фрази...
- Всички ще отнесем подигравките, момчета. Представям си физиономията на Твореца... - Феър очевидно се сети къде са оставили Твореца. - Дали ще е разкарал кучетата, докато стигнем?
- Аз мога да се пробвам пак да...?
- Не, любими. Днес очевидно не ти е ден за такива неща.

- Значи сме си свършили добре работата. - одобри Рихан, вероятно мислещ повече за хората, които бяха изчезнали заедно с тези странни птици тук. Всички явно бяха стигнали при Твореца, а това значеше, че са в Летящ огън.
- Какви кучета? - намръщено поиска да узнае Арсен - И само аз ли не знам кои сте вие?

- Не знаеш кои сме ние?! Срам и резил! - Джаред се плесна по челото. - Ама сериозно, не ни ли личи какви сме...
- С изключение на дрехите нищо друго не подсказва. - Велес затова не обичаше тия одежди. Поне да имаше повече джвъчки по тях!
- Той пита кои сме, не какви сме. - Феър реши да не нервират излишно хората. - Аз съм Фей. Приятно ми е, синеочко~
- Откога харесваш руси, та им намигваш? - Джаред беше заинтригуван от този обрат на вкусовете. - А, между другото, кучетата са на Вещицата. Домашните й любимци или нещо подобно.

- Дано ти е добре наточен ножа, приятелю. - подсмихна се Рихан на недоумението и лекото пребледняване на Арсен - Имам много голямото желание да опазя тези странници живи. Много са забавни. Пък и човек винаги трябва да взима предварителни мерки. Не съм разговарял с някои свои служители от известно време...
- Нали си наясно, че те никога не биха станали твои служители като ги гледам? - Верде имаше огромното желание да ги докопа лично... - Освен ако не ти израснат... ъъ... още десет ръце?

- Десеторъкия е пътеводни ръце в нашия живот... - Джаред започна с фанатичен плам, но спря бързо. - така ли беше, или сбърках уводните думи от службата?
- Десеторъкия ни показва пътя чрез ръцете си... - започна и Феър. - Да се чудиш по кой от десетте пътя да поемеш, но карай.
- Моля ви се, това ми е болна тема. - личеше си, че на Велес не му е приятно. - И вземете научете най-после една доктрина правилно. Поне за пред непознатите.
- Звучи достатъчно фанатично и без да е правилно. - забеляза Фей. - Освен това доктрините няма да помогнат срещу домашните любимци на шефката, нали? Или пък те могат да надушат правоверните? Така и не проверихме, когато си мислехме, че бягаме...
- Не казах ли, че съжалявам?
- Ще ми се извиниш подобаващо после. - Феър така му намигна, че Велес май нямаше да си отвори устата скоро.
- А, моля ви се! Само аз мога да се бъзикам пред тълпа народ на тая тема! - Джаред си защитаваше правата, които сам си измисляше.
- Аз мисля, че важната тема в случая са онези кучета... - Елийн реши, че е крайно време да спрат да обръщат внимание на тези самовлюбени хора.

- Онези там ли? - Джо беше особено ентусиазиран, докато от друга страна Джени изненадващо отстъпи с няколко крачки назад и позволи на Зеф да мине пред него, сякаш щеше да разчита на неговата закрила.
Точно това смяташе и да направи.
- Тя имаше същите - просъска капитана и се напрегна. Имаше цял кораб с на теория непобедими типове, но гледката все пак го ужасяваше.
- Има предвид бившата си. - повдигна рамене Зеф, отговаряйки на безмълвните споглеждания на Арсен и някои други.
- Щеше да си личи, ако бившата му беше тази Вещица... - това се беше сторило достатъчно интересно на ангела, за да го коментира.
- Има и много други вещици, освен тази. Повярвай ми, срещал съм ги. - и Зеф не изглеждаше особено доволен от спомените. - Ще ни нападнат след около две минути, но не са много. Нещо ги държи в Летящ огън.

- Може би Твореца се старае доста? - предположи Велес. Знаеше, че логиката му не е желязна, но това му хрумна на първо време. Друго обаче му привлече вниманието. Ако наистина оставаха около две минути до "сблъсъка" им с кучетата, то вероятно хаосът щеше да е достатъчен, за да...
- Аха. Ама няма да стане. - хърбавият червенокос кой знае как се беше озовал до него, без да го забележи. И на всичкото отгоре му бе прочел мислите. Не знаеше, че му се бе изписало на лицето всичко.
- Искаш да кажеш, че няма да си твърде зает, за да ме спреш? - усъмни се Вел, въпреки че онзи демонстрираше ясни намерения.
- Може да не те спра точно аз. Но няма да се измъкнеш. - ама че особняк.
- Може би не точно аз. Но...
- Аз предлагам да не си мерим силите предварително. - Джаред, разбира се, следеше разговора. - Но много мило, че искаш да сме близо до теб, червенокос неженен приятелю~
- Верде, не ме спирай да го ступам... - всъщност Верде не беше много близо до него, но навиците се изкореняват трудно...

/Ако се чудите къде е Уил, той си лекува раните пред огледалото. Така е най-лесно да се убеди, че света го обича. Все пак всички харесват красивите неща...

- Гледай да тупаш, докато няма кой да те спира. - провикна се другото червено, миг преди черната свирепа вълна да връхлети кораба.
Или да се опита. Небето действително стана тъмно и в тази тъмнина се движеха наистина зловещи тъмни сенки, но освен тях се прокрадваше ослепителното синьо на Синеокия, яркото бяло на един ангел и болезнено яркото зелено на един луд. Плюс две червени светещи очи.
- Те сериозно ни смятат за лесни. - констатира Рихан без особена емоция. - Да беше пратила поне генерал...

- Драконидски дяволи! - просъска Велес. Онзи червенокос го държеше намушка с един заплашителен заряд. - Ти сериозно ли мислиш да се занимаваш с мен?! Я се огледай!
Губеше ценни минути и точно сега не му трябваше да го спират. Само ако...
Ноар залитна, очевидно ударен доста силно от нещо... или някого.
- Да, добър съвет му даде. - слава на Ръкописа, понякога Джаред беше много полезен. Чернокосият не губи повече време да гледа битката. Вероятно щяха да се изколят около него, но той беше уверен, че правилните хора ще го опазят. Да, нямаше здрав разум в това да им има доверие, но какво повече да направи?
- Триста волта! Сега те изпържих... - Ноар Ака'ри нямаше да се остави някакъв рус, а още повече и със същата магия като неговата, да го надвие. И кучетата да не се месеха много в намеренията му.

- Заплахата превърни в действие - подвикна му Верде, озовал се случайно от другата страна на тримата и някак си дочул приятеля си. Те сигурно винаги поддържаха някакъв вид магическа връзка така или иначе. Едрият червенокос даже като че ли намигна. Това правило беше едно от стандартните учения. - Хвърлих ти "черно въже", Ноар.
Това беше обвързваща магия, която пазеше гърба на другия черен магьосник и му оставяше пространство да се разправи с каквото го беше ядосало, без да се притеснява. Верде имаше рядката възможност да прави това за Ноар, макар и да изглеждаше странно да е така.

"Защо, защо не си взех оръжието..." - Уил се укоряваше за надмилионен път. Ако не друго, поне щеше да държи настрана това гадно псе, докато намери правилната проклета мелодия, за да го разкара.*
В същото време Елийн се изнасяше стремително към каютите. Всичко беше по-добро от това да си на открито бойно поле и... да те спъне един изпържен вълк. Ама това падане наистина болеше!

*Ако се чудите как се бие срещу куче с инструмент и аз не знам... може би му тряска по някой лък за цигулка в муцуната, ако се приближи много. Не посмях да го опиша.

(Нима не сте се питали как Рихан се бие с флейта? Същото е...)

Под палубата, в трюма, се случваха странни неща.
Или по-точно беше пълно със странни птици.
Като това дребно мургаво девойче с опашка, което Елийн пресрещна съвсем случайно да излиза съвсем, съвсем спокойно от камбуза*.
Драконидата се обърна даже изненадано, след като шумът от идването на някой не се беше оказал особено обичаен.
- О, здравей... Доста бързо се е стъмнило, а?

*камбуз е корабната кухня.

- Ама... - Елийн спря да си поеме въздух. - ти не знаеш ли какво става?!?! Отвън?
Не беше ли чуло това момиче... е, като се заслушаше, вярно, че звуците от битката бяха доста приглушени.
- Нападнати сме!

- Така ли? - тя се огледа. Черната опашка се размаха зад нея, сякаш с нея можеше да усети повече подробности. Замислено се почеса по бузата. - О, не изглежда да е нещо, в което трябва да се включвам. Жалко. Ти отскоро ли си тук? Май не сме се засичали. Е, аз съм Тиен.

- Да, и на мен ми е приятно. Аз съм Елийн... но не мисля, че му е сега времето! - беше в разрез с всеки природен закон това момиче да е спокойно! Луда работа! И какви бяха ония приказки за включването? Тази осъзнаваше ли какво се случва? - Бъди честна... не те ли е поне малко страх?

- От какво? - възкликна драконидата, каквато очевидно беше, после елегантно се помести, за да може една сянка да се размине с нея и да се разплиска по една от стените. - Аз съм родена в тъмнината. Малко обучение за тези зверчета и ще са идеални кучета пазачи, а и най-добри приятели. Даже съм изненадана, че биха могли да направят проблеми.

- Кучета пазачи? - направо се скандализира! Тази видя ли с какво си имаха работа на палубата... А още по-лошо, ако имаше понятие и въпреки това говореше така!
Елийн залитна, понеже кораба се разклати странно. Сега пък какво...
- Да не ударихме някакви подводни скали или по-лошо? Или... или дъното! Велико знание, дано е дъното.

- Може би сме пристигнали! - възкликна опашатата, която не изглеждаше притеснена и от разтръскването. Зарадвано замаха с опашка - Кенрен трябва да ме заведе в онези градини, както обеща! Ела да седнеш в каютата между другото, ще ти е много по-спокойно.

- Ако сме стигнали, тогава може би е най-добре да проверим какво става горе... - но ако още се вихреше битка? Досега би трябвало да е свършила, но кой знае... липсата на бесни кучета, които им ръмжат в лицето й даваше известни надежди, че всичко е наред.

- Не се тревожи, мога да отида аз - все пак й беше достатъчно ясно, че момичето е притеснено. Тиен беше достатъчно безстрашна, та да престои и цялата битка горе, ако се налагаше. Даже щеше да се забавлява - Само почукай, преди да влезеш. Момчетата са вътре и играят карти, но Ни Тен не иска да го хващат с цигари.