Кулата на знанието

Настана такава тишина, че Еанна се притесни. Ами ако този човек ги накараше да се отрезвят? Ако променеше решенията им и спечелеше съдействието на Кулата, която ако поискаше, наистина би могла да помогне доста?
Този синеок несъмнено беше една непредвидена променлива в плана. Просто чувстваше, че е така. Ако всичко се провалеше... може би щяха да й дадат други задачи. Може би нямаше да включват просто всяване на паника и смут...
В настаналата тишина сърцето й се сви. А после заговори един човек. Ако имаше най-влиятелна личност тук, то това бе той.
- Категорични сме. - заговори от името на всички, но никой не възрази срещу това. - Никакви пирати и никакви военни не бива да се приближават повече до Кулата.
И пак тази тишина. Но вече й беше по-леко.

- Аз също вече се изказах - Синеокия постави ръка на сърцето си и направи лек изящен поклон, точно както го умееха по приказките. Лицето му беше сериозно и решено да направи това, което трябва да се направи.
А и вътрешно усещаше, че се задава нещо, което щеше да изиска възможно най-много силни хора на едно място.
Откри Елийн с поглед и противно на смразяващото си отношение към останалите книжници, й се усмихна наистина приятелски и топло.
- Решението за войската принадлежи на водача. По-рано Рой остпъти това право на вас, госпожице Лайт. Позволявате ли ми да ги отведа в Летящ огън.
"Летящ огън" предизвика някои притеснени шепоти в залата. Дом на чудовища... как ли не.

Елийн определено не харесваше как тази суматоха се отразява на 40-те. Дали пиратите са откраднали нещо или не, това не можеше да каже, но да обвиняват несправедливо учениците на Накамура? Откъде накъде ги набъркваха в цялата работа? Тя знаеше колко ревниво пази Кулата книгите си, но също така знаеше и, че тук държаха на справедливите наказания. Да отказват помощ на Рой и останалите, само защото са се озовали на неподходящото място в неподходящото време, беше абсурдно. И тя всъщност се опита да сподели мнението си със старчетата, но те сякаш изведнъж оглушаха.
Единственият извод от този процес беше, че Кулата или искаше да не взима никакво отношение в предстоящите събития, или... или щеше да вземе другата страна. Трудно й беше да повярва в тази алтернатива, особено след като тук беше пълно с мислещи, интелигентни хора, но реакцията на висшите книжници загнезди в главата й съмнения.
- Мисля, че ние също сме категорични. - не изпита проблем да говори от името на всички, защото знаеше, че останалите искат същото - Отиваме в Летящ огън, за да не всяваме смут в спокойния живот в Кулата. Надявам се занапред да не сте разтърсвани от никакви други вълнения.

Зеф измърмори нещо по тази тема, но на драконидски. Старчетата, които знаеха езика, видимо се възмутиха от думите му, но драконидът вече ги беше забравил.
Рой изглеждаше малко тъжен, макар че владееше перфектното си генералско състояние в стил "Направен съм от стомана".
- Върви да предадеш съобщението на останалите и на Учителя - мило му напомни Арсен какво трябва да се прави, после сгълча леко Зеф за думите му пак на драконидски, макар да не личеше, че е твърдо против тях После даде знак на всички да се оттеглят.
В коридора за миг пак стана мрачен и малко разтревожен.
- Това е толкова подозрително. Всичко това. Усетих... усетих Вещицата да се пробужда. В същия този миг тези хора тук се промениха коренно. Това никак не ми харесва. Може да ме е нямало 10 години, но знам кога нещо загнива.

- Искаш да кажеш - Елийн беше чула думите му, понеже стоеше точно зад него. - че някой контролираше хората тук като... кукли на конци? Ако беше така и на нас щеше да повлияе.
Отделно, че не беше сигурна и за коя говори. Библиотеката в съзнанието й не й помагаше.

- Не може да е чак толкова радикално като промяна. Има толкова много хора! Вещицата, черната господарка на Злото, може да е могъща, но това не е по силите дори и на нея. И все пак хората тук са... странни...
- Като говорим за странни неща, къде е онова, зеленото? - замислено се обади Зеф, което накара Арсен да се закове на място.
- Сега като го каза... не сме го оставили в залата... нали?
Защото ако бяха, със сигурност вече си бяха издействали вечна забрана за стъпване на острова на знанията. И това щеше да е най-лекото им наказание.

Този зеленокос мъж я зяпаше. При други обстоятелства би я притеснил просто фактът, че някой я наблюдава, но всичко в движенията и думите на онзи предполагаха, че е луд. И това беше най-страшното. Как да се чувства, когато неуравновесен я гледа така?
Еанна, разбира се, побърза да се изниже.
- Дано не е в залата! Отивам да проверя! - каза момичето, за което Еанна знаеше единствено, че скоро щеше да вземе дипломата си. Или поне щеше да я вземе, ако не се бе свързала с онези хора. Сега надали щяха да й я дадат, но това изглежда не я притесняваше.
Белокосата се размина най-спокойно с нея, без да бъде забелязана. По този начин мислеше да се премине и през следващите коридори, докато не стигне до библиотеката. Работният й ден продължаваше, независимо от всякакви процеси.

В залата беше.
По-лошото беше, че Джо беше в залата и всички бяха в шок заради това. Понеже зеленото създание беше скочило върху катедрата - масивно древно дърво - и беше забил дълбоко в дървото едно великолепно древно острие, което светеше в зелено.
Острието се наричаше Богинята и беше поверено на Джо много отдавна. Беше един от древните мечове, о, да... и Джо смяташе да провери с него доколко черно беше станало наоколо.
Докато в залата не се върна леко ядосаният Арсен, който беше последвал Елийн наобратно.
- Ох, светове... - простена Синеокия - Само това ни трябваше!

- Какво правиш?! - гласът на Елийн беше изтънял до неузнаваемост. Пресвета мъдрост! Той имаше ли си идея колко древно беше всичко тук?! И го рушеше... рушеше го с меч?! Нечувано!
Наоколо настана пълен хаос, когато и останалите забелязаха случващото се. Първоначално всички започнаха да крещят в знак на протест срещу зеленокосия вандал, после някои по-смели се приближиха, явно с намерението да му напомнят къде се намира и какво е нормалното държание.

Арсен помнеше зеленото момче като много малко дете, затова беше силно впечатлен от това колко ловко е станало то сега, когато вече беше... ами, истински мъж. Острието прилягаше идеално в ръката му. Джо скочи далеч от ръцете на всички онези хора, които се опитваха да го преборят и замахна.
Зелена светлина обля цялата зала, сякаш прилив от магия. На някои места зеленото изтъня до бяло, на други места стигна до черно. На места, където имаше хора.
Джо запечата образите на всички просветнали и се усмихна.
И след това мечът мистериозно беше изчезнал заедно със светлината си.
- Всичко е напълно ясно. - той махна рязко към Арсен, който изцъка с език и сложи ръка на своя меч. - Обявявам те за наш бодигард, Арсен, Арсен. Елийн! Знаеш ли, че в тази зала има покварени хора! Джо се учудва, наистина, да, наистина... ноняма значение. Поне вече знаем. Сега можем и да си ходим!

Можеше да го пита как точно направи тази магия. Защото тя беше... нещо, за което несъмнено не беше чела, пък за гледала да не говорим. Да, можеше да го пита, но сега избра да разбере друго.
- Как така да си ходим! Няма ли да... не може ли да се... направи нещо? Нали са покварени! - само на нея ли й се струваше, че има нещо нередно тук? Подобно нещо нямаше ли как да се махне... или излекува, каквото и да е!

- Би отнело много време, Елийн. Подобни магии са сложни и разпръснати като мрежи на паяци из цялото заразено място. Джо е бил на такива места. Не е никак приятно, о, да... - той наклони глава, сякаш се заслушваше в нещо, после повдигна рамене. - По стечение на обстоятелствата тук са събрани три от Петте меча. Можем да пробваме, ако искаш. Мечовете премахват поквари, когато са повече на едно място.
- Правят доста повече - изсъска нервният Арсен. - Създадени са от брата близнак на онази, срещу която скоро ни предстои да се бием. Сигурен съм, че знаете тази легенда, госпожице Лайт. Мечовете на Хю. Но щом покварата вече е тук, значи тя се е завърнала. Не бива да ни залавя неподготвени. Ще рискуваме много, ако започнем чистка.
- Но Джо ще го убеди, ако държиш на това. Все пак това тук е домът ти, а човек не бива да губи дома си.

- Ако е възможно, тогава се опитайте! - мисълта хората тук да са покварени, та дори тя да не виждаше подобни признаци, най-малко пък засегнатите, беше ужасяваща. Освен това не можеше и да не си помисли, че ако тази зла магия се премахнеше, повечето от хората тук може би щяха да променят мнението си и да се съгласят да помогнат. Заслужаваше си да опитат, дори това да не станеше.

- В какво ме забъркваш... - изсъска Арсен на зеленокосия, който гледаше победоносно, но все пак реши да остане. Ако не го направеше, Джо можеше да остане и без глава, направо да не рискуваше човек.
Като повикан с магия, Рой се върна точно навреме за купона и носеше Гламдринг. Мечът беше червен и в момента светеше предизвикателно. Рой май наистина знаеше какво става, защото въздъхна, когато Джо не спря да го зяпа.
- Да свършваме тогава по-бързо. Ще е по-добре за всички ни. - и извади острието, насочвайки го пред себе си и към земята. Арсен ядосано кръстоса своето с Гламдринг и стисна зъби при появата на онова странно, ужасно напрежение.
Джо протегна ръка към нищото, хвана нещо от там и го извади. Елегантната зелена Богиня добави допълнителна тежест към случващото се. И след като удари в мястото, където другите две остриета се докосваха, заля цялото помещение с необяснима безцветна и невидима магия, която определено променяше... необясними неща. Но дори Арсен чувстваше, че наоколо лази нещо могъщо. По дяволите, именно заради такива неща не събираха толкова остриета на едно място... та те бяха пет! Три от пет беше направо страховито...

Не можеше да се каже, че настъпи хаос. Елийн очакваше точно това, но нещата бяха съвсем различни. Всички засегнати от необяснимата зла магия просто изпопадаха мирно и кротко. А тя, между другото, би дава всичко, за да може просто да изгуби съзнание като тях. Велико знание, случилото се беше необяснимо! Съзнанието й отказваше да го възприеме. Беше направо плашещо... това я накара да се зачуди дали именно страхът и на останалите не би довел до същото решение - а именно да ги изгонят от Кулата, ако пак проведат процес.

Когато всичко приключи, тримата продължиха да се гледат известно време, без да забелязват случващото се около себе си.
- Този меч не е за твоята ръка, нали? - обърна се накрая Джо към Рой, който кимна отсечено.
- Никога не е бил мой. Но трябваше да бъде спасен.
- Е... и това е благородно. - зеленокосият пусна своя меч и той отново изчезна безшумно и безследно. Съществото се усмихна човешки - Благодаря ви. Сега вече съм съгласен за тръгването.

- Не може да си тръгнете така! - татко Лайт се беше запънал като котва. - След като им е направена пречистваща магия, поне се опитайте да ги вразумите сега!
Думите на баща й, който стоеше пред събиращите се войници, я отрезвиха.
- Татко, да не би да знаеш повече за магията? Откъде? - първият въпрос, разбира се, беше риторичен.
Франк го чу и настървението му веднага преля в самодоволна усмивка. Първо, защото се обръщаше към дъщеря си, а после защото му се понрави ролята на "мистериозният татко".
- Майка ти се впечатляваше от смелчаци, на които не им е проблем да се ровят в забранени книги... Та оттогава научих доста.
- Затова ли имаше милион забрани за достъп къде ли не?
- Дете! - изглежда се пообиди. - Изчел съм достатъчно забранени книги, за да не ми пука.

- Джо не вижда смисъл да ги кара на сила да избират друг път, защото пътят беше вече избран - зеленокосият заръкомаха, без особена причина. Говореше за това как категорично се беше произнесъл онзи старец и как беше повлияло това на обетите на 40-те, както и на неговите собствени, както и на тези на Арсен. На Арсен най-вече, защото на него бяха отказали директно. Сега той не можеше повече да им даде меча си. Не можеше току-така да обръща погледа си от едно към друго.
Но не можеше да обясни всичко това, не можеше, не можеше! Този тип не можеше ли да се сети сам?! Защо не можеше?!
- Наистина ще сте в по-голяма безопасност без нас сега, когато вече сте ни "прогонили". Вещицата, ако имаме работа с нея, ще е по-милостива. - тихо се опита да започне от някъде Арсен.

Франк Лайт определено не разбра последното, но избра да го прекъсне заради друго.
- Вижте, ако ви потрябва нещо, насреща съм. Не знам каква беше онази дандания с книгите, след като в тях не пише нищо съществено, но ако информацията все пак е била важна... Помня я добре. Но ще я кажа при едно условие, ако въобще я искате.

- Мен би ме интересувало само дали е възможно тя да навреди с нещо, каквото и да е - Синеокия още се чудеше и защо, по дяволите, на пиратите им трябваха книги. За какво? За къде по-точно... те нямаше да ги крадат, ако не беше поръчка от някого. Защо в Летящ огън щяха да им трябват книги? Или беше нещо дяволски по-сложно?
Това беше отвратително... да не знаеш откъде да започнеш да искаш разяснения.
Въздъхна, докато зеленокосият се насочи към изхода като муха без глава. Рой избра да го последва, за да го държи изкъсо. Поне това беше добре.
- Книгите със заклинания ли са? Такива, които не работят на практика по принцип? Или са по... обикновени?

- Ами има доста новаторски заклинания вътре. - Франк сбърчи чело, докато търсеше точния архив с информация в главата си. - Разкрива напълно нови клонове на магията... например как да убиваш хора със звук и подобни. Гадна работа... и опасна.
- А има ли информация как да се противодейства на магиите? - Елийн затаи дъх.
- Специално тази, която съм чел си беше наръчник как се правят, но със сигурност може да се обърне процеса.

- Може би това търсят... - каза на себе си Арсен и се замисли. Да убиват хора със звук? Малко вероятно, но не напълно невъзможно. При драконидите обаче...
Драконидите имаха по-остър слух и по-добро зрение. Следователно тези неща можеха да се обърнат срещу тях при определени... обстоятелства?
- И проверихте ли дали точно тези книги липсват? И за създаването, и за отстраняването на магиите?

- Чух, че изчезналите са от смъртоносните книги. Предположих, че са тези. Нали онези фанатици използват подобна техника, за да залавят дракониди. Мислех си, че искате да намерите начин да им се противопоставите като обърнете магията. Но май бъркам... наистина не сте искали да крадете книгите. - Франк изглеждаше почти разочарован, че перфектната му логика си има слабо място.
- Татко! Не дойдохме, за да крадем книги... - Елийн пък се обиди, че баща й е мислил същото като останалите книжници в залата. Но... - Но тази информация наистина е ценна! Ако си спомняш добре всичко...
- Ааа, няма да ви го кажа.
- Какво?!?!
- Ако не ме вземете с вас няма да обеля и думичка. Не бих те пуснал на опасно пътешествие за втори път, Елийн, не и без аз да съм ти придружител.

- Нали ви е ясно, че ако наистина сме откраднали какви да е книги, ще можем и сами да разберем повечето от нещата, които можете да ни кажете? - изтъкна Арсен, макар и с тон, който подсказваше уважение. От една страна не му се искаше да взима още беззащитни книжници, но от друга... не решаваше той. А и какво значение имаха един-двама души повече, когато групата беше поне от 50 души по принцип...
- Елате, щом искате. Макар че не знам какво трябва да очаквате. Нито пък съм напълно сигурен, че дъщеря ви всъщност трябва да ходи където и да било.

- Бях останал с впечатлението, че тя е твърдо решена да ходи някъде. - личеше си как обмисля алтернативата. - Но, разбира се, че не е нужно да тръгва където и да било...
- Тази работа няма да стане. - отряза го Елийн, докато идеята още се зараждаше в главата му. - Няма да оставам тук.
- Знаех си. - недоволно промърмори Франк. - Е, значи пак стигаме до това да дойда с вас.
- Повярвайте ми, той ще дойде, дори ако не го вземем с нас. - въздъхна тя. Много добре го познаваше. - И ще е много по-добре, ако пътуваме заедно.